Сиудад Неза, Мексико Сити, Мексико

Милиони души в едно гето

Повечето големи градове имат гета, където съществува най-бедната, отритната и нископлатена прослойка от населението. Всеки град се справя с негативните ефекти от това по различен начин, но нещата стават още по-сложни, когато въпросното гето е с големината на цял град. Например с популацията на София.

В този материал ще разберете за най-големите гета в света, всяко едно от които е отделна микровселена. Над 1 млрд. души по света света се събуждат всяка сутрин в такъв забравен от всички свят.

Дарави

Мумбай, Индия

Областта, която днес е известна като Дарави, е застроена през 1883 г. по времето, когато Индия е още британска колония. Наличието на работа в местните фабрики е причината за голяма миграционна вълна от бедни индийци към Мумбай и в частност – към Дарави.

Пренаселването на новия квартал, както и липсата на каквато и да е урбанизация, бързо го превръщат в огромно гето за над 1 млн. души. Това пък създава възможност на престъпността да се развихри по улиците, но има дори по-голям проблем от това. Още от създаването си Дарави многократно е епицентър на епидемии, включително и чума през 1896 г., която покосява половината от населението.

Дори в наши дни Дарави продължава да е на ръба на здравословна катастрофа. Единственият достъп до вода са обществени улични помпи, а близката река се ползва като тоалетна и това създава опасност от зарази. Другият голям проблем в гетото е мръсният и прашен въздух, който е причина за множество дихателни заболявания.

Мнозина считат Дарави за най-голямото гето в Азия, но местните си го харесват така и отказват кварталът да бъде модернизиран. Част от причините вероятно се дължат на това, че бизнесът в рамките на Дарави е изненадващо активен.

Гетото е известно като рециклиращия център на Мумбай, а в него се развиват редица грънчарски и шивашки услуги. Всъщност в Дарави има над 5000 регистрирани фирми, а печалбите за бюджета от местната икономика възлиза на над 1 млрд. долара на година. Така че хората там очевидно имат някакви ресурси, но все още живеят в каквото са си построили, от каквото са си намерили.

След всичко казано дотук едва ли е странно, че Дани Бойл избра именно Дарави за декор на своя филм "Slumdog Millionaire".

 

Сиудад Неза

Мексико Сити, Мексико

Неза е наречена на древния индиански поет и владетел Незахуалкойотл, който е управлявал кралството Текскоко от предколумбовата епоха. Днес местните го наричат Нез Йорк, на името на американския град Ню Йорк, където има голяма мексиканска диаспора.

Неза е построена върху пресушеното езеро Текскоко, а земята е продадена от правителството на частни инвеститори. В началото там е мочурище, където хората живеят в картонени бараки. Частните инвеститори не искат да влагат пари в инфраструктура, а поддържат цените на земята безумно високи и това предизвика натрупване на напрежение  през годините. Впоследствие хората от Неза се организират и започват да искат от политиците решение за собствеността на земята.

Те успяват и до 70-те години в Неза хиляди работници от фабриките се сдобиват с парцели. По това време липсата на липсата на вода,канализация и ток поддържа имиджа на Неза като непопулярно място дори сред по-бедните прослойки. Това се променя, когато правителството създава тези условия през 70-те, защото повече хора отиват да живеят там. Населението нараства от около 4 хил. души на 1.4 милиона през 1983 г. До ден-днешен Неза е най-населеното място в цяло Мексико с 18,000 души на квадратен километър и населението от 1.1 млн. души.

Пренаселването, безработицата и липсата на полиция превръщат Неза в мафиотски рай в продължение на години. Поради това голяма част от местните имигрират в САЩ в началото на века.

Другите, които са останали в Неза, са останали за добро и това започва да си личи. Към наши дни Неза има значително по-добър вид, което се дължи на активната местна общност. Хората в гетото цапочват сами да строят къщите си, които използват и като магазини. Около 70 процента от населението работи вътре в гетото, което поддържа икономиката му, което е особено нетипично за Мексико, където хората обикновено работят далеч от домовете си.

Оранги Таун

Карачи, Пакистан

Оранги се намира в северозападната част на Карачи и също е обект на свръхпопулация. Първата голяма вълна новодошли са бежанци от източен Пакистан след Индо-пакистанската война през 1971 г., които получават право от правителството да се заселят, на която и да е неизползваема земя.

През цялото време в Оранги местните имат проблем с болести и престъпност, но най-големият проблем всъщност е, че правителството така и не изяснява статута на мястото. Заради това Оранги не може да получава и комунални услуги от държавата. Което пък обединява местните хора и ги принуждава да работят заедно по-ефикасно и креативно.

Оранги има на своя страна факта, че кварталът на практика има собствен съвет, който организира прокарването на самодейна канализация. През 1980 г. начело застава местният човек Актар Кан, който ръководи проекта, а местната общност сама финансира и изгражда евтина канализационна система.

Към днешна дата Оранги има население от около 2,5 млн. души, които продължават да облагородяват средата си сами. Жителите на гетото сами строят къщи от бетонни блокове, които също правят сами. Във всяка къща живеят между 8-10 души, хората работят ръчно от домовете си, а останалите са рибари или работят във фабриките.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види