Различният де Ниро

Стефан Стефанов

Робърт де Ниро е един от най-великите холивудски актьори и е играл в толкова филми, че е трудно да се изборят най-добрите му роли. Въпреки това, може да се каже, че в по-ранните си години де Ниро се превъплъщаваше основно в роли на престъпници и по-рядко играеше полицаи. В наши дни, в тон с побеляването си, той се снима най-вече в комедийни или драматични роли на възрастни хора с техните си възходи и падения. Но това е несправедливо.

Тъй като талантът на Робърт де Ниро е по-голям от стереотипните образи, тази класация е посветена на най-разнообразните роли в кариерата на актьора.

Taxi Driver (1976)

Режисьор: Мартин Скорсезе

В този филм на Скорсезе има предостатъчно насилие, разбира се, но пък де Ниро не е нито престъпник, нито блюстител на реда, ами е някъде по средата.

Неговият персонаж Травис Бикъл е ветеран от Виетнам, който не може да спи нощем и не си помага особено, когато става таксиметров шофьор в Ню Йорк. В този филм Де Ниро прави една от най-запомнящите се роли в кариерата си, а героят му бавно губи разсъдъка си в градската джунгла. С други думи, с "Taxi Driver" де Ниро по впечатляващ начин изгражда един маниакален образ, а накрая го събаря и той остава, където е започнал – между доброто и злото.

Една от най-емблематичните сцени в историята на киното също е от този филм :

1900 (1976)

Режисьор: Бернардо Бертолучи

В този италиански филм американецът си партнира с имена като Доналд Съдърланд и Бърт Ланкастър, но Жерар Депардийо е човекът, който грее най-силно до него от екрана.

"1900" е една дълбоко човешка история, която се развива в началото на 20. век в родния регион на Бертолучи – Емилиа. Де Ниро играе Алфердо Берлингиери - син на собственика на имение, чийто живот е силно повлиян от сблъсъка между традиционния ред в Италия от векове насам и новите леви идеи, както и намесилия се фашизъм.

В този филм де Ниро прави едно от най-задълбочените си драматични превъплъщения - на човек на кръстопътя на историята, който сам се превръща в неин паметник. В типично европейския стил, филмът е дълъг, величествен и проникновен, а де Ниро допринася значително за всичко това.

The Deer Hunter (1978)

Режисьор: Майкъл Чимино

В този филм де Ниро си партнира с имена като Кристофър Уокън и Мерил Стрийп, а поствоенният синдром от Виетнам, който движи героя му в "Taxi Driver" тук отново е основна сила в сюжета.

Де Ниро играе Майк Вронски - работник от руски произход в малък индустриален град в щата Пенсилвания. Той и приятелите му са пратени да се бият във Виетнам и там са пленени. Те успяват да избягат на косъм от военнопленически лагер и се спасяват, но за всички тях нещата у дома значително са се променили и ловът на елени никога вече няма да бъде същия.

Друга от класическите кино сцени е от този филм.

Raging Bull (1980)

Режисьор: Мартин Скорсезе

Отново Скорсезе и отново де Ниро, този път в биографичен филм за историята на шампиона Джейк ла Мота, който е еднакво бесен в бокса и в живота си.

Ла Мота постига с бой на ринга всичко, което може да получи едно момче от италиански произход в Ню Йорк. Бързите му юмруци са легендарни през 40-те и 50-те години в лека и полутежка категория, а агресивният стил е запазената му марка. Но Джейк ла Мота е такъв човек, че славата и парите от завоюването на две световни титли само помагат за по-бързото разпадане на личността му.

Де Ниро успява съвсем естествено да влезе в образа на тази машина от мускули и първични инстинкти, която накрая потъва под собствената си тежест. Възходите и паденията на шампиона са предизвикателство за таланта на актьора, а резултатът е поредният класически филм за падналия крал.

The King of Comedy (1983)

Режисьор: Мартин Скорсезе

Тук тандемът Скорсезе - де Ниро създава нещо съвсем различно. Персонажът на де Ниро - Рупърт Пъпкин отново е откачалка, но по комедиен начин. Най-много от всичко на света той иска да стане известен комедиант и водещ на шоу, като за целта той не се поколебава да отвлече своя идол Джери Лангфорд.

Като известен актьор де Ниро със сигурност знае колко нетърпими могат да станат обсебените фенове и колко лесно те нарушават личното пространство на своите любимци. Може би за това превъплъщението е толкова истинско - сякаш де Ниро се шегува със собствените си побъркани фенове.

The Mission (1986)

Режисьор: Ролан Жофре

С този филм де Ниро се доказва като един от холивудските актьори, които обичат да се снимат в големи европейски продукции. Тук му партнират Джеръми Айрънс и младият Лиъм Нийсън, а музиката е на Енио Мориконе.

В този филм де Ниро играе наемникът и ловец на индианци Мендоса, който е безскрупулен и алчен, докато не убива брат си в дуел. Разкъсван от вина, той се присъединява към йезуитския орден и става монах в отдалечена мисия навътре в амазонската джунгла.

Постепенно желанието му да живее в мир с любовта си към Бог и човеците е поставено под въпрос, когато съществуването на мисията е заплашена от политическите събития в Латинска Америка през 18. век.

Angel Heart (1987)

Режисьор: Алан Паркър

Де Ниро открадва шоуто на Мики Рурк в този филм, въпреки че е в поддържащата роля.

Най-могъщото изпълнение като Дявола като че ли е запазена за Ал Пачино в "Адвокат на дявола", но тук то е оспорено с класа. Де Ниро като Сатаната е втренчен, лукав и буквално наточил нокти за човешките души. И трябва да се види.

Друга култова сцена с учаситето на де Ниро е в този филм:

Mary Shelley's Frankenstein (1994)

Режисьор: Кенет Брана

Робърт де Ниро играе чудовището на доктор Франкенщайн в един филм, който разединява публиката. От една страна точно тази адаптация е считана за една от най-добрите по темата, но според мнозина филмът е пълен провал.

Въпреки това, изпълнението на актьора е повече от убедително в една много сложна роля на емоционално объркване и съзряване в свят, който не търпи различните. Де Ниро успява да вдъхне живот в образа на на чудовището, което иска най-просто и най-сложното нещо на света. Обич.

Stardust (2007)

Режисьор: Матю Вон