Майсторите на дуела
Дуелът е прастар начин за уреждане на сметки. Официалната причина за него винаги е била, защото някой се е почувствал засегнат от отношение или от нечии думи. От друга страна, това е било абсолютно легален начин да се отстрани завинаги дразнещ опонент или кръвен враг. През времето дуелите са се провеждали с всички възможни оръжия – от средновековни мечове до пистолети. По-късно дуелите се сдобиват с официални правила за оръжията на дуелистите, разстоянието между тях, задълженията на адютантите им и пр.
Вижте кои са най-интересните дуелисти (с огнестрелни оръжия) в историята:
Истинският Черен рицар
Започваме с Черния рицар на Юга, само заради невероятната му персона. Поет и войн в едно, този човек е като герой от някаква поема, в която лирическият герой безуспешно търси смъртта си.
Александър Макклънг отрано проявява агресивен характер, който не е смекчен, дори във военноморския флот, където постъпва на 17-годишна възраст. В Южна Америка той за първи път участва в дуел и убива човек, заради което е уволнен от армията. Младежът изобщо не се разкайва, ами се връща у дома и застрелва един от братовчедите си в друг дуел през 1828 г.
Постепенно около Макклънг започва да се носи една зловеща мистериозност, подхранвана от честите му изблици на ярост, последвани от периоди на тежка меланхолия. Трудно е за вярване, че образован и възпитан човек, който става редактор във вестник и шериф, може да е толкова смъртоносен. Но дуелите стават все повече, а той остава невредим и още по-гневен.
Огненият му нрав намира удачен повод за проява, когато през 1846 г. избухва Мексиканската война и Маклънг се записва в армията. Темпераментът му печели удивлението на другите войници, а истории за безразсъдната смелост, с която тича срещу куршумите, се носят като легенда от уста на уста. Невероятно, но войната не променя Маклънг по никакъв начин - говори се, че по това време той е искал да се дуелира със своя главнокомандващ Джеферсън Дейвис, който е президент на Конфедерацията по време на Гражданската война.
Черният рицар се завръща у дома като герой от фронта, а през 1849 г. е изпратен като посланик в Боливия. Той определено е неподходящият човек на неподходящото място и не след дълго трябва да напусне поста, заради участието си в няколко дуела.
През остатъка от живота си Александър Макклънг пие, потънал в своята опасна депресия, която може да се възпламени всеки един миг.
Накрая смъртта, която той е търсил толкова време, не го сполетява, а той я настига. През 1855 г. Черният рицар се прострелва със собствения си пистолет в хотелска стая в Джаксън, Мисисипи.
Безкрайният дуел
Историята на френските офицери от Наполеоновата армия Дюпон и Фурние е не по-малко необикновена. В самата си сърцевина тя е една вражда, която няма никаква логическа причина, освен лудостта на единия от участващите.
През 1794 г. френският офицер от армията на Наполеон – Дюпон получава заповед да отнесе съобщение до друг офицер на име Фурние. Съобщението разгневява Фурние и той, кой знае защо, обявява дуел на куриера.
Още по-фрапиращото е, че Фурние иска реванш и не спира да предизвиква Дюпон, поради което в следващите 19 години те се дуелират 30 пъти пеша или на коне, въоръжени с пистолети, рапири или саби. Всичко приключва, когато Дюпон за пореден път побеждава Фурние и го заклева да не го предизвиква повече.
Невероятната история е в основата на сюжета на краткия разказ "Дуелът" на Джоузеф Конрад, който написан през 1908 г. Историята е адаптирана във филма на Ридли Скот "The Duellists" от 1977 г.
Андрю Джаксън
Джаксън е седмият президент на САЩ и е един от основателите на Демократическата партия, а освен това е типичен представител на времето си. Публичната обида по онова време се измивала само в кръв, което не е трудно, когато всички са въоръжени. В този смисъл, повечето такива престрелки от 19. век не са точно дуел, ами по-скоро са лотария на неточните оръжия.
За Андрю Джаксън се говори, че е участвал в редица дуели с всевъзможен завършек. Например, когато адвокат Джаксън се вбесява от това, че колегата му Ейтстил Ейвъри го унижава в съда, това е повод за дуел, разбира се. Тук е моментът да се отбележи, че по-голямата част от обявените дуели по принцип завършват със споразумение между опонентите, какъвто е и случаят Джаксън-Ейвъри.
До истинска размяна на куршуми не се стига и след като публичната му вражда с губернатора на Тенеси Джон Севиер става повод за още един дуел. Севиер оцелява, но не може да се каже същото за Чарлз Дикинсън.
Дикинсън смята, че има семейни сметки за уреждане с Джаксън и изпраща един свой приятел при него, за да изясни нещата, но бъдещият президент го пребива брутално с бастуна си в един бар. След това самият Дикинсън си го изпросва, защото обижда Джаксън на страхливец и е привикан на дуел.
Дикинсън е опитен стрелец, но няма късмет – неговият куршум попада в гърдите на опонента му, но не го убива. За сметка на това, самият Дикинсън получава парче олово в корема и на другия ден умира.
Неговият куршум пък остава завинаги в Андрю Джаксън, защото раната е твърде близо до сърцето и не може да бъде оперирана.
Хамилтън и Бър
Дуелът между Аарън Бър и Александър Хамилтън е един от най-известните в историята. На първо място това се дължи на факта, че те са двама от най-важните политици в историята на САЩ от ранния й период, а Бър е действащ вицепрезидент към съответния момент.
Дуелът се провежда на територията на Ню Джърси през 1804 г. и не е легален от гледна точка на закона, но е естествен завършек на една дългогодишна, ожесточена вражда от 19. век. Резултатът? Да кажем, че американците са имали същия вицепрезидент и след престрелката.
Александър Пушкин
Темата дуелите е често срещана в творчеството на Пушкин и е особено позната от произведението му "Евгени Онегин".
По ирония на съдбата самият Пушкин е смъртоносно ранен при дуел с френския офицер Жорж Д`Антес. Причината за враждата е, че французинът ухажва съпругата на поета, докато е женен за сестра й.
След смъртта на Пушкин, Д`Антес е депортиран от Русия и се завръща в родината си, където прави политическа кариера като министър и сенатор.
Хосе Батле Ордонез
Хосе Ордонез е уругвайски политик, който е известен с това, че реформите му модернизират социална система за осигуряване в страната. По-късно Ордонез на два пъти става президент на Уругвай.
Другото, с което се прочува той, е, че през 1920 г. застрелва своя политически опонент Вашингтон Белтран Барбат, който е депутат по онова време. Причината за дуела е, че двамата се обиждат продължително време от страниците на партийните си вестници.
