Нежни, дразнещи, лакоми прегръдки. Артистите винаги са обичали да изобразяват онези диви сцени на страстно желание в своите творби, които улавят последствията от любовта, размътили съзнанието и разтопили тялото. Дали изковани в скулптура или заключени в мигновението на фотографията, любовниците тлеят в историята на изкуството. Вижте как артистите от Жан-Оноре Фрагонар до Густав Климт и Нан Голдин разкриват многото лица на любовта – чувствена или свирепа, моногамна или полиаморна, мимолетна или вечна.

Жан-Оноре Фрагонар, "The Bolt", в превод: "Резето", 1777–1778

Фрагонар обича сексуалните намеци в похотливите си картини. В The Bolt виждаме херувимски мъж, който дърпа резето на вратата на спалнята, докато прегръща свенливата си любовница - подобие на Мария-Антоанета с алени бузи. Чрез комбинацията от изяществото на рококо (издути рокли, сатенени чаршафи, свежи цветя) и смайващия символизъм, художникът дава ясен знак за това, което следва да се случи. Резето и вазата олицетворяват фалос и вагина, а обърнатият стол с краката нагоре напомня деликатно, но красноречиво за порива на героите за по-акробатично изпълнение в спалнята.

Жан-Леон Жером, "Пигмалион и Галатея", 1890

В тази си творба Жером взима на заем древногръцкия мит за една привидно невъзможна любов. С малко помощ от боговете обаче всичко е възможно, показва ни френският майстор на живописта. Историята е за скулптора Пигмалион, който се влюбил в една женска статуя, създадена от него и помолил Афродита да я съживи. Богинята вдъхнала живот на студената фигура от слонова кост – в картината това се случва чрез пратеника й – малкият щастлив Купидон. И така Пигмалион се оженил за нея и двамата си родили син Пафос.

Густав Климт, "Целувката", 1907

В иконичната картина на Климт любовниците са преплетени сякаш в едно цяло (лице в лице, заключени ръце). Известният австрийски символист засилва тази физическа и емоционална интимност като ги обгръща заедно със златно було. Още повече, десените на дрехите им в стил арт нуво се сливат при кръста и китките, като че ли телата им стават едно. Типично за творчеството на Климт реализмът в израженията на героите създава атмосферата на творбата: блаженство. Някои историци смятат, че двойката е всъщност самият Климт и неговата дългогодишна партньорка и муза Емили Фльоге - последният човек, който той извиква преди смъртта си през 1918 г.

Рене Магрит, "Любовниците", в оригинал: "Les Amants", 1928

Магрит умее да визуализира дълбоките, сложни вътрешни работи на човешкия ум и връзката му с въпросите на сърцето. Темите за любовните разочарования и други мрачни любовни истории за мания и идолопоклонство често се промъкват в творчеството на майстора на сюрреализма. Може би никъде другаде обаче не ги виждаме по-могъщо визуализирани от тук, в "Любовниците" – двама души, които се искат толкова много, че поривът им – или може би невъзможността им да се имат изцяло – ги задушава, свидетелство за което са воалите, закриващи лицата им.

Огюст Роден, "Целувката", 1929

Известната мраморна скулптура на Роден е световна икона на страстта. Двете фигури буквално са съединени при устата и бедрата сякаш се разтапят една в друга. Историята зад тази скулптура е малко по-сложна от тази на поредната обикновена среща. Мъжът и жената са вдъхновени от Паоло и Франческа – герои от "Божествена комедия" на Данте. Макар че двамата били женени за други хора, се изкушили да споделят тази забранена целувка. Роден улавя блажения момент точно преди съпругът на Франческа да разкрие мимолетната афера и да убие и двама им.

Джордж Куаинтанс, "Idyll", в превод: "Идилия", 1952

Куаинтанс твори своите еротични илюстрации на физика в епоха, в която хомосексуалността е повече от потискана, а графичните й изображения са незаконни. Артистът, живял в Аризона, който е бил също коафьор на звездите и изпълнител в жанра водевил, дяволито заобикаля потисническото хомофобско законодателство, като прикрива пенисите на героите си с тесни дънки, стратегически поставени китари, парчета плат или пръски вода. Тук той избира класическа колонада като фон на нежен момент на съблазън между двама красиви мъже, подобия на древногръцкия Адонис.

Леонор Фини, "Les Baigneuses", в превод: "Къпещите се", 1972

Водеща дама в сюрреализма, горда със своята бисексуалност и отявлен проповедник на полиаморията. Тези нейни убеждения се проявяват често в мъгливите й рисунки на властни жени, които се наслаждават по всякакви начини. Въпреки че Фини е обявена официално за първата жена, нарисувала еротична гола мъжка фигура, женските й любовници са по-често срещани в творчеството й. Както и в Les Baigneuses Фини обрисува как деликатно галят кожите си една друга и се втренчват в полуголите си тела.

Нан Голдин, "Rise and Monty Kissing", в превод: "Райс и Монти се целуват", Ню Йорк, 1980

Творбата е част от изложбата на Голдин The Ballad of Sexual Dependency хипнотизираща и понякога опустошителна поредица от снимки, правени през 70-те, 80-те и 90-те години на 20-ти век. Поредицата проследява екстремните върхове и падения в любовта и секса, изживени в субкултурите на Ню Йорк, Берлин и Бостън по времето на Рейгън. В тази фотография Голдин улавя приятелите си Райс и Монти, докато жадно се натискат, дърпащи един друг косите си. Биреният кен на заден фон загатва за алкохолния и наркотичен транс, който редовно присъства в шеметните сцени, заснети през обектива на Голдин.

по Artsy