Адолф Хитлер се радвал не просто на предаността на своя народ, но и на власт в период на обществени промени и война, която никак не вървяла на добре. Немците продължавали да се бият, дори когато самият Фюрер се отказал и (предполагаемо) сложил край на живота си. Но какви са психологическите основания на тази отдаденост?

Името на Хитлер става синоним на легенда и втори шанс. Личността му е обвита в мит, в основата на който стои заявеното от него желание да обедини унизената и разединена от Първата световна война Германия. В годините непосредствено преди нацисткия подем страната е в безпътица. Споменът за края на войната е пресен, жаждата за реванш и срамът от загубата тласка разорените германци да търсят упование у нечия силна фигура. Режим, който предлага изход от кризата и възмездие, е правилният отговор за мнозина, независимо на каква цена става това.

За няколко години, не без помощта на умелия пропагандатор Гьобелс, Хитлер ошлифова образа си на свръхчовек като алтернатива на политиците с техните празни обещания. Той свързва коренно различни групи в единна, подкрепяща го маса и се издига като върховен лидер в очите на нацията. Хитлер е шансът на Германия да бъде избавена със замах от всички източници на разочарование и яд; той е обединителят, който побеждава хаоса и сближава посрамения народ. В най-критичните моменти не пропагандата, а същата тази всеотдайна вяра в техния Фюрер кара хората да се надяват на положителна развръзка. 

Иронично, късметът е бил на страната на Хитлер, а той знаел отлично как да се възползва от отдалата му се възможност. Вълната на недоволство, породена от унижението от загубената война и икономическата безизходица, е обуздана от световния стопански подем, който случайно съвпада с идването на власт на Фюрера. В самото начало подкрепата към нацисткото движение идва най-вече от предимно протестантските селскостопански райони на Севера и Изтока. В лицето на висшата класа нацизмът също открива съмишленици – почувствали се застрашени от комунистическа революция, големи бизнесмени дават своята благословия на Хитлер като противник на левите идеи. Средната класа, работниците и селячеството също предлагат своите гласоподаватели, удволетворени от подобряващите се условия на живот. Постепенно Хитлер печели симпатиите на представители от всички обществени слоеве, като минава отвъд границите между класите и на тяхно място създава връзки на споделен светоглед. Проучване върху резултатите от изборите през 30-те сочи, че дори тези, които гласуват за първи път или просто не са гласували досега, дават своя вот за нацистката партия.

Най-важна, но и най-трудна за печелене била подкрепата на военните. Затова, след като се отървава от противостоящите му елементи, Фюрерът превъоражава армията и й осигурява спечелени битки, поне в началото. Някои остават скептични към потенциална война с европейските суперсили, и продължават да планират свалянето на Хитлер. Но всяка следваща победа за Германия опровергава съмненията им и така, когато войната отива към своя край, повечето войници били облъчени до такава степен, че оставали верни на своя водач до сетния си миг.

Жените също били фактор в изграждането на непоколебимо нацистко светоусещане. Режимът лишава много от тях от работата им и ги насочва към създаването и отглеждането на деца, както и към работни възможности там, където партията се нуждаела от женска ръка. Макар и да им се искало да се върнат в секторите, от които били изгонени, например медицината, повечето жени активно се трудели където им било позволено, и не търсели отплата в лицето на опозиционни склонности.

Колкото до църковната институция, то с нарастването на комунистическата атеистична заплаха, Ватикана постепенно се обръща към съюз с европейските тоталитарни режими. И така, към поддръжниците на Фюрера, които в началото били протестанти в по-голямата си част, се присъединява и изповядващото католицизма население на Германия. Хитлер предлага споразумение на Църквата, гарантиращо нейната неприкосновеност в замяна на подкрепа и абсолютно отказване от ролята й в политическите игри. Но въпреки официалното мнение на институцията, много християни остават скептични към ценностите на новия режим.

Не са малко и тези, които привидно давали одобрението си за нацистите, понеже не вярвали, че имат друг избор. Хитлер имал подкрепата на масата – поддръжниците му били достатъчно, за да го издигнат на власт и да му помогнат да я запази дори в най-уязвимите моменти, а създаденият от него полицейски режим знаел как да смазва всяка съпротива по пътя на новата партия. Да застанеш срещу Хитлер означавало да застанеш срещу германската държава. По този начин терорът също изиграва своята значителна роля в популяризирането на новия режим.

Нацистите не били малка група от хора, които идват на власт срещу желанието на народа. Напротив. Още от ранните години на третото десетилетие на милания век, партията на Адолф Хитлер е могла да разчита на поддръжници, чието одобрение се разпростирало отвъд социалните и политическите разделения. За всичко това спомогнало изкусното представяне на нацистките идеи, довело впоследствие до въздигане в култ на личността на Фюрера. Групи, които застрашавали положението на абсолютна власт, като жените и съвестните християни, били подлъгвани да дадат одобрението си.

Към края на 30-те години на 19. век Германия не била страна на чудовища, поддържащи болното изпълнение на една съмнителна в правотата си идея, а по-скоро страна на обикновени хора, най-после удволетворени от стабилна власт, наличието на работни места и тоталния контраст с предишното положение. Това била една утеха, която мнозина вярвали, че са намерили в лицето на нацизма. Ето каква е основата, с която Хитлер разполагал, за да движи манипулациите си в сложната германска ситуация след Първата световна война.

Тези изводи дават основание да смятаме, че и днес има потенциална опасност от популяризирането на подобен режим. Въпреки подобрените житейски условия на световно ниво, все още милиони живеят на ръба на бедността. Освен това страхът от световната милитаризация и непосредствената заплаха за мира, както и разочарованието от способността на властимащите да действат адекватно на ситуацията на деня, подтикват хора на всякаква възраст и от всякакъв социален фон да се обърнат към алтернативни разрешители на техните проблеми. Точно това ни показват и резултатите от скорошните германски избори.