Дефиниран от живо присъствие, времеви характер и пряка връзка с публиката, пърформансът въплъщава същността на спонтанността и суровия израз. За разлика от статичните форми на изкуство, като живописта или скулптурата, пърформансът се развива в реално време, създавайки динамично взаимодействие между артиста, неговата среда и зрителите. В съвременния контекст изкуството на пърформанса е разширило хоризонтите си, обхващайки разнообразни теми, техники и подходи. Артистите черпят вдъхновение от личния си опит, социалните проблеми, политическите коментари и сложността на човешкото състояние, като използват телата си като съдове за разказване на истории и себеизследване.
"Смелостта да се противопоставим на статуквото“ ни среща с два пърформанса. Първият, с когото се сблъксваме е "Nasenspiel I” от Георги Павлов – звуков пърформанс, в който артистът използва собственото си биологично "препятствие“ като средство и инструмент за творене. Целта е да се генерира звук с помощта на носоглътката и нейните биологични проблеми в акомпанимент с известното произведение на Ксенакис “Metastaseis” (1955). А ето и какво споделя Георги Павлов за своя пърформанс:
"Като експериментален музикант и пърформанс артист винаги търся нови начини за предефиниране на границите на експерименталния музикален сет, най-вече чрез пърформанс. От 7-годишна възраст имам алергия към прах, която обикновено се проявява всеки ден по 2-3 пъти с изблици, които могат да продължат 5-15 минути, понякога до 30 и час. Най-лошата част от пристъпа е този ужасен сърбеж, който имам в устата си и който мога да успокоя само като вибрирам в носоглътката си по начин, който я почесва. Това от своя страна създава специфичен звук, който мога да модулирам, "движейки“ с ръка устата и носа си, сякаш са копчета на инструмент. Недостатъкът е, че това наранява гърлото ми и след известно време става болезнено.
Изпълнението се основава на няколко неща. Обикновено алергията ми се изостря, щом се прибера вкъщи или започна да работя по нещо, понякога дори през нощта. Това не ми позволява да се съсредоточа и често ми пречи да работя. Особено е, че ако съм около хора, които не чувствам близки, или навън, алергията не се изостря и често ме изненадва, когато се прибера вкъщи. Започнах да разбирам това като специфично отношение, което имам към публичната сфера, и как съм потиснал алергията поради първите ми срещи и лоши реакции други като дете. Доколкото си спомням, нямах проблем да получавам алергични реакции навън. Поради интереса ми към експерименталната музика и пърформанса реших да поема контрола над ситуацията и да използвам "проблемното си състояние", което обикновено ме прави неработоспособен, за да направя точно това – да музицирам с него. В съчетание с мотивите на Ксенакис за експериментиране с творчеството му в различни медии, поемам контрола върху алергичната си реакция и я използвам в продължение на около 9-10 минути, за да представя собствено изпълнение на произведението. По този начин, за първи път ще представя проблема си публично, поемайки контрола над него, и използвайки го за нещо, което обикновено ми пречи, същевременно проверявайки възможността за утилизиране на биологично препятствие като творческо средство.“
Това е пърформанс от две части, който оставя следа след себе си, а именно инсталацията "На две / Стазис“, състояща се от букета цветя, полароиди от самия пърформанс и синя кърпа.
Вторият пърформанс, на който ставаме свидетели, е "Самобичуване“ на Георги Шишкин, който се появява на откриването на изложбата облечен с костюм – кожено палто с надпис на гърба "Добър, лош руснак“ и бял грим по лицето. Георги Шишкин участва и със серия цинкови гравирани плочи, озаглавени "Гняв, война, страх“, които са пряко замесени в пърформанса. Ето какво споделя:
"Чрез процеса на окачване на гравирани отпечатъци върху градските стени и издърпването на произведения от пространството на галерията, аз ги превръщам в плакати. За разлика от металните матрици, щампите запазват своята анонимност и се възприемат в публичното пространство на града като безличен призив да се обърне внимание на войната. С излагането на произведения в публичното пространство очевидно се предполага смъртта им в агресивна среда, което засилва значението на това действие от страна на личното самобичуване, като процес на метафорична загуба на част от собствената душа.
В контекста на изложбата присъствието ми като гражданин на Русия беше пърформанс. И надписът на гърба зададе този риторичен въпрос на обществеността, тъй като двойствеността на възприятието на руснаците все още е гореща тема.“
Чрез смелото си изследване и непоколебим ангажимент към истината и двамата пърформанс артисти разширяват границите на художественото изразяване и нашият социум, приканвайки ни да прегърнем красотата на настоящия момент и безкрайните възможности за творческо изследване. На себе си и на света около нас.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура” по програма
"ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ”.
