Мартина Вачева - творецът между Пловдив и Берлин
Срещаме се с Мартина Вачева, за да намерим пресечната точка между два значими проекта, Пловдив и Берлин, настояще и бъдеще. Наскоро тя взе участие в международната изложба "Diversity United. Contemporary European Art” заедно с Недко Солаков, а след това откри и своята самостоятелна изложба "Circle pit” вгалерия Sariev.
Здравейте, Мартина! Днес имаме възможност да разговаряме за два големи проекта, които са актуални за Вас. Нека започнем с международната изложба "Diversity United. Contemporary European Art”. Как се появи възможността за участие в този форум?
Появи се неочаквано за мен, но може би логично имайки предвид международните ми участия през последните две години. Всъщност получих имейл с покана от кураторките Ане Шванц и Жоана Ноешафер от Office Impart, Berlin, като част от голямият кураторки колектив на изложбата, организинара от Stiftung für Kunst und Kultur, Bonn.
В изложбата участвате заедно с Недко Солаков – кое е това, което Ви събира и отличава като артисти?
Това, което ни събира, е нашата националност и решението ни да живеем и творим в България за добро или лошо. Също сме репрезентирани от една и съща галерия Sariev. Друго не виждам общо. Какво ни отличава... за себе си не мога да говоря – това е въпрос, който трябва да зададете на кураторите, които са ме селектирали. Недко Солаков е световно утвърден, доказал се автор в съвременното изкуство и разпознаваем в интернационален план – съвсем нормално е да поканят него като утвърден автор от България.
През призмата на хумора картините Ви говорят за локални проблеми /в България/, но и за социални теми в по-голям мащаб. Защо избрахте Trashland и Бинго за милиони?
Trashland и Бинго за милиони направих специално за изложбата Diversity United, заедно с третата картина Glory Nature малко по-късно по време на пандемията. Това е най-мащабната изложба в Европа за Европа с нейното културно разнообразие и различни лица, но и с нейните разообразни съвременни проблеми на локално и глобално ниво, които е важно да се изправят на хоризонта. Именно и трите картини представят тази съвкупност и различни съдържания, които може да разчетем и да провокира въпроси. Това е и сърцевината на мотото на изложбата – да се предизвикват отворен диалог за Европа и съвременното и лице. "Trashland“ е една реалност от тази същата Европа, едно пътуване било то като картинка у нас на познати лица и ситуации, нарисувана като хармонична и весела, колоритния, наситен с живот, с персонажи и случки на ромският битак в гетото "Шекер махала“ в Пловдив, което е една от най-големите общности на роми в Европа. Както и да изобрази планините от боклуци от свръх консуматорство, които цяла Европа се чуди къде да стовари, но и боклуците, които си правим сами въпреки, че се тупаме в гърдите каква уникална природа имаме – та за да я зачеркнем по най-лесният начин...Названието Trashland е състояние с много въпроси. От една странанас ли ни експоатират като Trashland? Ние ли се приемаме като Trashland или се засягаме на Trashland? Или цяла Европа е Trashland? Или Trashland е фаза на човешкото развитие, което сме достигнали в момента?....
В диалог с това Бинго за Милиони е блянът, който ни "продава“ живота на богатите и ни приближава до мечтите на голяма част от българското население, само с едно търкане на билетче и може да "сбъднеш Мечтата“ да бъдеш следващият милионер.
"Glory Nature“ е пейзажът с липса на социален контекст. Приземяването по време на пандемия и забавянето на тази бясна скорост, с която светът вървеше. Това е тишината от огромният шум, които носят другите 2 картини със себе си.
Кои други теми заслужават вниманието на публиката?
Теми много... не мисля, има смисъл да се поменават просто ей така във въздуха. Айде една тема актуална толкова дълго у нас – корупцията на всички нива.
Кой е най-силният генератор на нови идеи за Вас?
Животът!
Заобикалящата ме средата в която съм избрала да живея. Но и отдалечаването от нея, за да я видиш още по-добре. Улиците, хората, ситуациите...обичам да наблюдавам, да влизам в различни среди от моята. Спомените и настоящето.... Натрупвания, които в един момент излизат на бял свят.
Как се отрази изолацията на Вас като артист? Бихме ли могли да кажем, че пътешествията са заменени с едно по-съкровено пътуване към себе си?
Това беше свръхчувствителен период за всички. Емоционален експеримент и дълго пътешествие навътре към себе си, от което осъзнаваш неща, усещаш още по-силно и по-истински. Сящаш това затваряне, ни отвори нас самите с нови очи, нос, уши за света. Като ти отнемат нещо и претърпяваш сериозни лишения за сметка на това развиваш нешо друго като компенсация. Това затворено подсъзнание толкова дълго там долу, изолацията го отключи за много хора и каза: "Изненадааааааа!“. Минахме предела, прекрачихме прага на възможностите си и имаше много изненади, които без да питат излязоха сами.
На 18 юни беше открита и Вашата самостоятелна изложба в галерия Sariev в Пловдив. Разкажете ни малко повече за нея.
Изложбата се казва "Circle pit” с куратор Веселина Сариева и по характер е една много различна моя изложба, която включва картини между периода 2020 - 2021 и с взаимно свързана инсталация. Circle pit е термин в рок концертите, където цялата публика се завихря и завърта в кръг и се сблъсква като в торнадо кръг. Или е като едно емоционално торнадо, което изживяваме. Преди малко си говорихме за това пътуване към себе си по време на изолация, за предела, за прекрачените граници, за подсъзнанието и изненадите от всякакво естество, с които бяхме взривени.
Всичко започна от централната картина наречена "Splash”, която започнах по време на първият локдаун и работих почти година. Тя изобразява рок концерт , в който изпълнителят се хвърля в тълпата т.нар. Stage Diving или Slam и се хвърля с глава потопена в импулса към неизвестно. Завършвайки я просто я залях с неконтролирана сила с боя, която не знаех как и къде ще попадне. Тя заличава и разваля картината – правена толкова дълго - както и бруталният трясък, който заля и промени нашата изградена картина до този момент. Петното, което е като изгоряла неонова светлина в очите ни, като бяло петно, опасност, екстаз, в който влизаме като в друг свят и ни завърта като в торнадо, торнадото на Circle pit. Отваря се нова реалност, която никога няма да е същата. И няма как да укротим тази сила в някакви граници и бариери. От там нататък започва нещо ново. Може би това е бил поводът те да излязат наяве, а може би просто сме се сбогували с нещо старо за да започнем нещо ново.
Тук цялата изложба се случва като във едно подземие – стените са черни, цветовете са тъмни със неонови нюанси от нощният живот. Сюжети от афтър партита, дискотеки и подземни места, а може би и нашето подземие на страхове и желания. Време, в което толкова дълго бяхме физически отдалечени и форматирани в пространството на фантазията и фикцията, на неизвестното Сега. Пиянски строим гледки пред себе си, стъпваме и незнаем дали ще минем моста или ще рухнем на хиляди парченца. Пространството е като преминало през буря, емоционалната вихрушка на Аза – като "Еуфоричен припадък“ като разтапянето до неуснаваемост в “Burn out”, където сме минали крайният си предел. Свръх контрола, за да го изгубим и достигнем до "Опияняващото докосване до свободата“. Това е екстазът до диструктивност в "Туистът на гюлетата“ с усещане за разруха, припадъка, екстазен припадък, пирът на смъртта. С мощна сила като бомбен взрив брутално, залива цялата картина "Необратимо“, където бегло се вижда разделени между две платна двойка танцьори. Загуба, сбогуване, буквална или метафорична...отсичане като момент на раздяла, където връщане назад няма. Разделяме се с нашето преди, за да преминем на друг етап.
Ако 2021-а беше картина, как щеше да се казва тя?
Прохождащият с нови крака.
За Мартина Вачева:
Представителка на най-новата млада вълна автори, Мартина Вачева (родена 1988 г. в Пловдив) започва артистичната си кариера едва през 2016 година, когато е първата й самостоятелна изложба в галерия Sariev. От тогава насам Мартина Вачева търпи бързо развитие и за пет години вече има самостоятелна изложба в един от трите най-големи музея в Германия Folkwang Museum и е носител на наградата на 33-то биенале Ljubljana Biennial of Graphic Arts.
