Между 6 и 8 ноември в София ще се проведе втората "Българска танцова платформа“, част от 13-то издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик“. За любителите на съвременните изкуства в страната, както и за професионално удовлетворение на специално поканени международни селекционери и артисти платформата ще представи 13 продукции от съвременната изпълнителска сцена в България. Сред тях е пърформансът на Галина Борисова "Как бързо тече животът от януари до декември“, вдъхновен от Вирджиния Улф - едно от най-значимите имена на английския модернизъм, писателката, която между двете Световни войни задава въпроса: "Какъв е смисълът на живота?

В интимното сценично пространство на представлението Галина Борисова приема зрителите, като свои лични гости, настанява ги насред сценографията, изградена от удобни столове, красиви масички, старинни лампиони и различни детайли от делничните ни занимания. В изпълнението на Галина Борисова сдържаността доминира, но само за кратко, докато не отслаби съпротивителните си сили и на повърхността пробият бунт, вълнения и нови копнежи на героинята, както и радостта от ежедневната игра на търсене на смисъл.

"Как бързо тече животът от януари до декември“ може да бъде гледан на 6 ноември от 22 ч., в галерия "Етюд“, а мотиви за избора да сме негови зрители ни дава разговорът с хореографа-мутант на българската изпълнителска сцена Галина Борисова.

Като изпълнител къде се чувствате по-уютно - на голяма сцена, или в по-интимно малко сценично пространство? Какво ви кара да предпочитате едното пред другото? 

Харесвам и двете. Но второто е място, където можем много повече да експериментираме. Това не излага на риск повечето хора, които търсят само уюта, а създава място за истински съзаклятници, които се опитват да водят "слепите“ без да са в позицията на слепци.

Ако Вирджиния Улф живееше днес в София и дойде да гледа представлението, какво би ви казала накрая? 

Че бунтът е самостоятелно занимание и изисква доста жертви, с това бих се съгласила. Но бих поспорила с нея дали трябва да избираме смъртта или да тържествуваме живота. Дори и такъв какъвто е.

Коя е най-трудната част от деня за вас и защо. А от годината?

Може би вечерите, когато понякога си правиш равносметка за деня, или за годината, но пък сутрините винаги разбираш, че има още много да се свърши и се отправяш с доза оптимизъм към организирането на живота и работата. Не понасям мърморещите, които само критикуват, но нищо не вършат.

Как се разбирате с рутината, понасяте ли се? С какво я заменяте? 

Никога не съм стояла някъде за по-дълго от необходимото. Не разчитам на компромисите, пилеенето на времето, отчаянието, защото винаги се намират толкова много неща, които да ни изпълват с вдъхновение и да ни обнадеждават, че светът е място, което ние изграждаме и даже можем да променяме.

С хореография върху коя тема никога не бихте искали да се занимавате? 

Има доста теми, които не ме интересуват. За тях даже не ми се говори. Човек не разделя личността си на две, на три… той трябва да търси целостта си, а не да служи на някакви си временни моди, тенденции и актуалности.

Трудно ли се поддържа танцовата култура на общество като нашето и защо е необходимо изобщо това да се прави?

Не разделям обществата на по-развити и по-изостанали, вярвам в човешкото търсене на красота, любов и мир. Агресията, политиката и статистиките са само признак на глупост или паталогичен опит да се владее. Пътувах много из Европа и Америка, и навсякъде е трудно. Просто тук все още няма ясно изградени правила и този безкраен период на преход изнервя, отчайва и обезкуражава.

А все още ли се определяте като “хореограф-мутант”?

Защо не? В свят на непрекъснати мутации и експерименти не можем да се капсулираме в балон и да работим необезпокоявани. Най-трудното нещо е да намериш екип, но все още вярвам в групирането по интересни, взаимни позиции и естетически предпочитания. Уважението, струва ми се, към всякакви мутации, различия и предпочитания е най-разумното в този полудял към видимост, изява и популярност свят.

Галина Борисова е хореограф и изпълнител с няколко емблематични солови работи: "Хуанита Хилдегард Бо“; "Танцувам Мария Калас“, “anti-GONE-It’s me“, "Тук долу всички люляци умират“. Галина създава и продуцира повече от 40 проекта, представяни в Европа и САЩ. Автор е на книгата "Танцови представи и артистични предпочитания“ и гост-преподавател в редица университети.

Можете да гледате представлението, ако резервирате предварително своето място на [email protected], а билета си (10 – 12 лв.) да получите преди представлението само при направена резервация.