Един от най-известните художници, които историята познава – Пиер-Огюст Реноар, рисува много женски портрети, които повече от век привличат вниманието на любителите на изкуството и са в колекциите на най-добрите музеи в света. Точно толкова магнетичен е и портретът на Жули Мане - "Момиче с котка".

Картината "Момиче с котка" изобразява деветгодишната племенница на Едуар Мане, дъщерята на неговия брат Йожен и художничката Берт Морисо. Родителите на Жули познават Реноар от много години и приятелството им става още по-силно през втората половина на 1880 година. Възхищението от таланта на художника и дългогодишното познанство с него кара двойката да поръча портрет на дъщеря им Жули през 1887 година. Поглеждайки детето, Реноар забеляза на първо място невероятно милите и дълбоки очи на малката Жули. Достатъчно е да се види как тя се усмихва на котката, която е гушнала с нежните си ръце. Изглежда сякаш, че в момента на позирането котката мърка в знак на благодарност към малката си стопанка. Момичето държи котката в скута си. Реноар храни специална любов към тези животни, много от неговите произведения са портрети с различни котки. Към днешна дата са известни поне четири подготвителни рисунки на картината. След като прави няколко варианта с различни пози на модела, Реноар решава на кой точно да се спре.

Художникът изобразява момиче, седнало в голям фотьойл. Тя носи бяла рокля със скъп златен декор на гърдите и ръкавите. Кръглото детско лице изглежда леко обърнато настрани, а погледът не е насочен към зрителя. Жули си припомня този процес по следния начин: Реноар рисува този портрет на малки части, което е необичайно за него. Когато Дега вижда портрета, той не реагира особено положително, казвайки, че да рисуваш кръгли лица е все едно да скицираш цветя в саксия. Реноар променя характерния си стил в тази картина, като използва много по-ярки цветове и отчетливи линии. Родителите на Жули обаче харесват портрета.

Съдбата на самия модел като че ли изглежда закодирана в тази картина. Жули Мане (14 ноември 1878 - 14 юли 1966) впоследствие става френска художничка, модел и колекционер на изкуство. Този неин портрет е и първият път, когато тя позира като модел на Реноар. След това Реноар я ползва като модел в юношеските й години, а после Жули Мане се появява и в няколко картини на майка си, художничката Берт Морисо, а освен това позира и за други художници импресионисти, включително на чичо ѝ, Едуар Мане.

Жули Мане е единствено дете в семейството, желано и обичано, родено в творческата среда на художници. Затова не е странно, че момичето също по-късно влиза в кръга на импресионистите. Близки приятели и единомишленици на нейните родители, включително Огюст Реноар, Едгар Дега, Клод Моне, Стефан Маларме, по-късно стават нейни ментори и близки приятели.

За съжаление, по-нататъшната ѝ история е свързана с поредица от загуби. В началото баща й се разболява и умира - това се случва малко преди Жули да започне да води дневника си на 15-годишна възраст, което впоследствие се превръща в нейно спасение от самотата и депресията. През март 1895 г. любимата ѝ майка умира. Три години по-късно я сполетява още една загуба - внезапната смърт на нейния опекун Стефан Маларме.

Тъжните събития в семейството й и завладяващите разговори за изкуството с известни семейни приятели, са отразени в публикувания дневник на момичето "Да израснеш с импресионисти", благодарение на което Жули придоби специална известност. Той дава много ясна представа за живота на френските художници от това течение, събитията и идеите, които са ги вдъхновявали и оформили като специфична общност. Прави впечатление, че откровените й писма хвърлят светлина върху личните възгледи на Реноар за патриотизма и антисемитизма. През май 1900 г. Жули се омъжва за художника и гравьора Ърнест Руар, син на художника Анри Руар.

"Момиче с котка" е портрет, който се свързва с нов период от творчеството на Реноар, включително и с преосмисляне на творческия му път. Едно пътуване до Италия и запознаване с Ренесанса открива за Реноар нови техники за рисуване. Той вижда в тях красотата на истинското изкуство и се посвещава на непознатите традиции, с които тогава се среща. Портретът на Жули Мане днес е изложен в Музей д'Орсе в Париж.