Автопортрет, 1940

Courtesy the Jewish Historical Museum

Талантът, който нацистите не успяват да унищожат

През май 2020 година се навършват 80 години от създаването на нацисткия концентрационен лагер Аушвиц. Около 1,3 милиона души са изпратени в лагера, 1,1 милиона от които умират. Сред тях е имало и много хора на изкуството, за съдбите на които и до днес се знае много малко.

Художничката Шарлот Соломон е родена на 16 април 1917 г., в немско еврейско семейство, в което лудостта се предава по майчина линия. Голяма част от роднините й се самоубиват. Включително сестрата на майка й – Шарлот, на която тя е кръстена и която скача от мост, едва навършила 18. Майка й също скача, от прозорец, когато самата Шарлот е на 9. Съобщават й, че майка й е починала от грип, а Шарлот дълго чака обещаното писмо от небето. Научава за семейните самоубийства и лудостта, когато вече е над 20 и е доста ядосана, че толкова години е била лъгана.

Шарлот пораства с отсъстващ баща, известен берлински лекар. Съдбата й се усмихва - приемат я в Художествената академия въпреки еврейския й произход. Младостта й обаче съвпада с възхода на Хитлер. Антисемитизмът е в разгара си. Шарлот напуска Академията заради безопасността си и заминава при родителите на майка си във Франция, които са се преселили в Ница.

Към рисуването я подтиква френският лекар, който се грижи за здравето й – д-р Моридис. Част от терапията е да разказва живота си в картини. Докторът смята, че тя е луда и гениална. За да продължи да живее, трябва да рисува. Шарлот се затваря в една хотелска стая, повече приличаща на килия. И рисува непрестанно. Почти не излиза в града. Картините й се придружават от дълги текстове. Музикалният фон указан от д-р Моридис е Бах, Малер, Шуберт. Резултатът -  гениален комикс със саундтрак. 

Между 1940 и 1942 г. Шарлот създава поредица от 784 картини, докато се крие от нацистките власти. Картините ѝ представляват сложна мрежа от разкази чрез думи и образи. Тя озаглавява поредицата "Живот? Или театър?”. През погледа на 21 век, творбите на Соломон биха могли да бъдат определени като предшественик на съвременния графичен роман.

Взети съвкупно, тези последователни образи разказват семейна история, като се фокусират върху главния герой Шарлот Кан, полуавтобиографична версия на самата Соломон. Рисувани на фона на все по-насилственото нацистко управление, те документират развитието на Шарлот като художник, нейната борба срещу лудостта и първата ѝ любовна връзка. На изложбата от нейни творби в Музея за еврейско изкуство в Лондон публиката ще има възможност да види тези шедьоври.

Много от ранните картини на художничката са разделени на тесни решетки и панели. По своята структура и подредба те много напомнят на комиксите. Малки фигурки преминават през разделените панели, които илюстрират отделните сцени и структурират потока на разказа.

В основата на "Живот? Или театър?” стои въпросът дали да извършим акт на самоунищожение. В началото се запознаваме с Алберт и Франциска, родителите на Шарлот, чрез кратките кадри на сватбената им нощ, раждането на Шарлот и бързото изпадане на Франциска в депресия.   

Въпреки лекарската намеса Франциска слага край на живота си. Новината е скрита от малката Шарлот, но по-късно тя открива истинските обстоятелства за смъртта на майка си, както и дългата история на психичните заболявания в семейството си.  

Както става ясно от изложбата в Еврейския музей, "Живот? Или театър?” е не само за смъртта и отчаянието. В основата на тези картини е разказът за надеждата и творчеството в най-мрачните времена. Шарлот е изправена пред избора да последва примера на майка си или да "сътвори своя свят отново” чрез радикалния акт на самопредставянето. Тя избира живота, въпреки реалната възможност от унищожаването ѝ.

След окупацията на Ница от германските войски Шарлот е арестувана и депортирана в Аушвиц. Там е убита почти веднага, бременна с първото си дете. Шарлот умира едва 26 годишна в концентрационния лагер на 10 октомври 1943 г. Гениалната художничка е трябвало да бъде забравена, изтрита от историята, заедно с милионите евреи, убити през 40-те години на миналия век. Малко преди смъртта си обаче тя поверява картините си на приятел с молба да бъдат скрити от нацистките власти. Сега "Живот? Или театър?” е причина за подновяване на академичния и обществен интерес към творчеството на художничката, което ѝ осигурява място в историята на изкуството на 20 век. 70 години след създаването на впечатляващите картини те продължават да вълнуват.

Смаян от историята на Шарлот Саломон, френският писател Давид Фоенкинос написва романа си "Шарлот”. Книгата има светкавичен успех и е преведена на десетки езици. През 2014 г. за творбата си Фоенкинос печели престижната литературна награда "Рьонодо“.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види