Дмитрий Родионов, в. "Независимая газета"

В традиционната си реч пред Военното училище в Париж президентът на Франция Еманюел Макрон отново очерта претенциите на страната си за лидерство в Европа. Той се обяви по-конкретно за повече съгласуваност в отбранителната стратегия на ЕС, в която да бъде отредена централна роля на Франция и нейния ядрен арсенал.

Като цяло думите му се вписваха в общата линия на дейно отправяните от Макрон призиви Европа да стане по-независима от САЩ във военен аспект. Ще припомня по-раншните му изявления за "мозъчната смърт на НАТО", приканващи да се развие идеята за създаване на европейска армия. Последните седмици обаче донесоха промени - Великобритания напусна ЕС. Евросъюзът изгуби не само една от най-мощните си икономики, и то икономики донори, но и една от двете европейски ядрени сили.

Естествено в Европа има и американски оръжия - в Германия. Всъщност обаче нищо не ги свързва с Европа: знае се, че германските военни нямат достъп до самолетите с ядрени бомби на германски летища, отделя ги специална черта, зад която могат да прекрачват само американци.

При положение че страните от ЕС осъзнават все по-ясно как рухването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег отново ги превръща в мишена и заявяват, че трябва да се отърват от американския "ядрен чадър", който по-скоро привлича ракетите на потенциалния противник, вместо да ги отблъсква, актуален става въпросът да се снабдят със собствени оръжия. Европейците, от една страна, биха могли да се разпореждат с тях, от друга - заради тях не биха ги взели на прицел враговете на САЩ.

И ето че в Европа остана само една ядрена сила със собствени оръжия. Французите впрочем сами са създали от нулата ядрения си арсенал и това го прави още по-значим. Франция логично става център на Европа във военен план.

В речта си Макрон изрази мнение, че до 2021 г. може да започне военно съперничество, аналогично с това от 60-те години на миналия век, и ЕС няма как да остане настрана. Общността не бива "да се ограничи с ролята на зрител", наблюдаващ ядрената оръжейна надпревара, заради която Старият свят пак може да стане "театър на бойни действия". Макрон призова и другите европейски лидери да участват в "ядреното възпиране".

Любопитно е, че в Германия някои разбраха Макрон твърде буквално. Депутатът в Бундестага от управляващата партия Йохан Вадефул заяви, че е целесъобразно създаването на общоевропейски ядрен арсенал, а за целта Париж трябва да сподели ядрените си оръжия с другите. Париж, естествено, отвърна с отказ (пък и да бе склонил, договорът за неразпространение си действа) и обясни, че Макрон е имал предвид да се задълбочи общата стратегическа култура в Европа, а съвсем не да предостави на други страни достъп до своя арсенал.

Германската реакция по принцип е обяснима. Германия губи ролята на лидер в ЕС, политическото й бъдеще става повече от мъгляво. Това дава шанс на Макрон, насочил се отдавна към своята цел. Пак ще припомним и неговите инициативи за армия на ЕС, нападките срещу НАТО и т. н. - извънредно амбициозен, френският лидер понякога прекалено избързва.

Тук възниква един проблем. Щом Франция става лидер на ЕС (военен - със сигурност), доколко ще е независима една такава нова Европа от САЩ и доколко ще е изгодно за Русия да взаимодейства с нея?

Макрон между другото на думи проявява все-силен интерес към това сътрудничество. Той тъкмо актуализира миналата година темата за "единно пространство от Лисабон до Владивосток", която европейците бяха сложили в нафталина през 2014 г. Да си припомним интервюто му за сп. "Икономист", в което той описва пътищата за развитие на Русия. Естествено Макрон най-вече предупреждава Москва да страни от съюз с Пекин (нищо чудно, това е старо "плашило", използвано от Запада), но посочва също, че най-перспективният път е "балансирано сътрудничество" с Европа.

Независимо дали ни харесва, скоро именно френският президент ще говори с нас от името на Европа, така че най-малкото трябва да се вслушаме в думите му.

Макрон отбеляза пред Военното училище, че светът е изправен пред "глобална конкуренция между САЩ и Китай", "ускорено разпадане на международния правен ред" и "разпадане на архитектурата за контрол над въоръженията в Европа, а всичко това води до многобройни проблеми".

Та нали и ние повтаряме същото през цялото време. По думите на Макрон не може да съществува проект, гарантиращ сигурността на Европа, без да се възстанови доверието в отношенията с Русия, съответно той разчита Москва да играе ключова роля в това отношение.

Това е чудесно. Не ще и дума, ние сме "за". Остава обаче открит въпросът доколко е готов френският лидер да мине от думи към дела и доколко ще е независим от Вашингтон. В речта си Макрон каза също, че Франция е убедена, че дългосрочната сигурност на Европа изисква здрав алианс със САЩ.

Точно тук е препъникамъкът. Как се съчетава това с "мозъчната смърт на НАТО"? Как така здравият алианс с Америка, която през управлението на сегашния президент къса един след друг договорите за разоръжаване, се съчетава с призива на Макрон за опазване на днешната архитектура на сигурността, а и за сключване на нови споразумения? Нали Тръмп даде недвусмислено да се разбере, че не смята да променя своя курс, и почти всички европейски лидери изразиха тревога в тази връзка. Дали Макрон е дотам наивен, че все още вярва, че може да се разбере със САЩ? Или схваща, че американското политическо и военно присъствие в Европа ще е неотменим фактор още много десетилетия? Тогава доколко да смятаме, че е самостоятелен и способен да прави нещо, а не само да говори? По-точно самият Макрон може и да си вярва, че е способен да стане нов Де Гол...

Де Гол впрочем не свърши добре - принуден бе да се оттегли под натиска на улицата. Макрон също си има днес много сериозни проблеми с икономиката и "жълтите жилетки", с които не може да се справи вече повече от година. Отчасти на това се дължи и бурната му външнополитическа дейност.

Историята вече е показвала, че щом един лидер не може да отвърне на глобалните предизвикателства "отгоре", накрая отговорът ще бъде даден "отдолу". Затова нека не избързваме с изводите.