Няма друго такова място на света – много често чуваме тази фраза, но за американския град Ню Орлиънс, а вероятно и за целия щат Луизиана, тя важи с пълна сила. Едва ли има друг град в САЩ, в който по толкова естествен начин да се смесват културите на Новия и Стария свят. От друга страна, Ню Орлиънс е и известен с тайнствените си, често много мрачни обичаи и вярванията в свръхестественото. Като следствие от това Ню Орлиънс е пълен с истории, които могат да се случат само там и никъде другаде.

Сега, преди да сте си купили много скъп билет за Америка, ще ви разкажем една точно такава история. Герой в нея е Мари Лавю или Кралицата на вуду магията в Ню Орлиънс. Непризната принцеса с тъмен цвят на кожата и неустоима красота, мадам Лавю била на огромна почит, разполагала с неоспорима власт, а, според слуховете, си служела и изкусно с магически сили, което кара хората и до днес да посещават гроба ѝ и да оставят на него дарове с надеждата, че ще им помогне да осъществят желанията и мечтите си.

Вуду магията или поне културата, свързана с нея, безспорно е важна част от историята на Ню Орлиънс. В същото време тя е и много различна от представата, която имаме днес за нея, достигнала до нас най-вече през попкултурата. Макар зомбитата и куклите наистина да са част от системата от вярвания, вуду (или "воудон“, както се е произнасяла думата исторически) е смесица между Западноамерикански религии, пренесени в Америка с идването на робите, и християнска обредност и традиции, които постепенно били привнасяни при смесването с бялото население там. Също като популярното разбиране за вуду, така и легендите за Мари Лавю се различават доста от реалността.

Тя е родена през 1801 г. Майка ѝ се е казвала Маргюрит и била освободена робиня, а баща ѝ бил свободен предприемач с мулатска кръв на име Чарлз Лаво. Така Мари била първата родена свободна жена в своя род. Прабабата на Лавю била докарана с кораб като робиня от Запада Африка през 1742, а баба ѝ Катерин била купена от Франсоас Поме – свободна цветнокожа жена и успешна предприемачка.

В крайна сметка Катерин успява да откупи свободата си и да създаде свой собствен малък дом, в който години след това внучката ѝ ще стане известна. По времето на Мари вече не било прието освободените роби да купуват свои собствени, затова, въпреки репутацията и доброто си материално положение, Лавю никога не е притежава други човешки същества.

След кратък и неуспешен брак с друг освободен роб, Лавю започват трийсетгодишна връзка с Кристоф Глапио – бял мъж от Луизиана. Връзката била повече от скандална не само заради цвета на кожата на двамата, а защото Глапио бил със знатното френско потекло. И макар това да не бил първият случай на връзка между чернокож и бял в Ню Ориълнс, на двамата им било категорично забранено да сключат официален брак, така Лавю никога не получила полагащата ѝ се благородническа титла.

През целия си живот Лавю остава отдадена католичка, която смятала, че вуду ритуалите ѝ по никакъв начин не са в противоречие на вярата, а дори и я допълвали. Най-голямата стая в къщата ѝ била пълна с олтари, горели свещи и уханни билки, а между тях имало икони и други свещени изображения, заедно с множество дарове. В нея Лавю провеждала седмични сбирки. На тях присъствали хора с всякакъв цвят на кожата. Всички участници трябвало да са облечени в бяло, да пеят и да участват в молитвите, а накрая да оставят дарове за духовете – най-често алкохол и храна.

Мари Лавю приемала, нека да ги наречем, частни клиенти. На тях давала съвети по конкретни проблеми на практически всякакви теми – от това как да спечелят съдебни дела, но разрешаване на любовни страдания. Какво точно са били съветите ѝ и дали услугите ѝ не са надхвърляли разговорите ще остане завинаги тайна за нас. Едно е сигурно обаче, Мари Лавю е била уважавана от своите посетители. След смъртта ѝ във вестник "Ню Йорк Таймс“ излиза следното съобщение: "адвокати, съдии, строители и търговци – всички идваха при нея, за да поднесат уважението си и да се възползват от услугите ѝ“.

Въпреки че помощта ѝ била търсена от хора от всички социални и етнически групи, консервативната бяла общност категорично отказвала да приеме вуду като официална религия. Може би и на това се дължи фактът, че тя и до ден-днешен е възприемана като култ. В допълнение на това трябва да добавим и ширещия се в продължение на векове расизъм в американските вестници и опитите да се търсят сензационни новини. В много от изданията срещите в дома на Мари били описвани като "окултни сбирки“, "пиянски оргии“ или "нечестиви ритуали“, а тя била наричана "кралицата на вудуто“.

Въпреки религиозните и обществени предразсъдъци и благодарение на силния си характер, склонността да помага на хората и, разбира се, на вкуса си за добро театрално шоу, Мари Лавю успява да си извоюва уважението огромна част от Ню Орлиънс. Приживе тя помагала безвъзмездно на цели общности, дейност, която днес бихме нарекли благотворителност и милосърдие. Лекувала според силите си безплатно болни от жълта треска, помагала при откупуването на роби, посещавала осъдени на смърт в последните им часове, за да им окаже подкрепа в тези на тежки мигове. Именно заради това, но и напълно заслужено след смъртта ѝ през 1881 г., нейната слава продължава да расте.