Вероятно е трудно да се намери някой, който не знае поне малко за легендарните приключения на литературния и киногерой барон Мюнхаузен, отчаян лъжец и авантюрист, който успява да се присмее на законите на гравитацията, като се издърпва сам за косата от блатото, в което потъва и извършва цяла поредица от небивалици...

Интересното е, че в действителност зад този персонаж стои истински човек. Членовете на фамилията Мюнхаузен наброяват близо 1300 души, а в днешно време около 50 от тях са все още сред живите.

Родословното дърво на този почитан род започва през 12. век, а от 16. век неговите представители започват да се появяват в историческите архиви. Едно от тези имена е Хилмар фон Мюнхаузен, който за времето си е нещо като магнат, притежаващ множество замъци. Други видни представители на тази фамилия са основателят на Гьотингенския университет Герлах Адолф фон Мюнхаузен, както и ботаникът и агроном Ото фон Мюнхаузен.

През 18. и 19. век осем представители на знаменития род стават министри в германските земи. Освен политици и общественици Мюнхаузен дават на света и писатели. Едно от най-известните имена е това на "първия поет на Третия райх“, Берис фон Мюнхаузен, чиито стихове са скандирани от последователите на Хитлер, маршируващи по улиците на Германия през 30-те години на миналия век.

За съжаление, практически никой не познава тези забележителни личности днес, с изключение на изследователи в биографичната история на семейство Мюнхаузен. Но целият свят познава художествения брат близнак на Карл Джером Фридрих фон Мюнхаузен, който в родословното дърво се намира под номер "701".

И със сигурност това нямаше да е така, ако не бяха писателите Р. Е. Распе и Г. А. Бъргър, които преди два века и половина създават изненадващо забавните истории с този персонаж, които се разпространяват по целия свят. Те някак си улавят нуждата на времето от герой, който да преживява житейските ситуации на абсурд и безизходица през смешното и невероятното. Защото смехът преди всичко е един от най-хубавите начини да се преживее това, което иначе носи само тъга.

В официалната биография на известния барон се казва, че той е роден в Германия през 1720 г. в малкото градче Боденвердер. Когато е едва на 4 години, той губи баща си. Отгледан е от майка си, която освен за него, има нелеката задача да се погрижи за още седем деца. В грижите за многодетното семейство по-късно активно помага и лелята от страна на майката.

На седемнадесет години младият Карл е вече паж на херцога Антон Улрих, който пък от своя страна е бъдещият съпрух на принцеса Анна Леополд, племенница на руската императрица Анна Йоановна. Тогава, във връзка с изпълняваната от него длъжност, Карл заминава за Русия. И година по-късно, през 1738 г., под командването на Улрих, той участва в руско-турските войни. Скоро достига до чин лейтенант. Любопитен факт е, че в руските военни архиви се съхраняват стотици документи, в които има свидетелства за легендарния живот на офицера Мюнхаузен, под чието командване се намират почти сто войници.

Той можеше да стигне далеч, ако не беше Елизабетовският преврат от 1741 г., по време на който е свалено управлението, на което той служи.

Мюнхаузен обаче получава втори шанс, защото през 1744 г. му е поверено командването на почетния караул, отговорен за посрещането на бъдещата императрица Екатерина II. През същата година 24-годишният барон се запознава, влюбва се и се жени за дъщерята на местен съдия.

И само шест години по-късно, окончателно получавайки званието капитан, той и съпругата му напускат Русия и се заселват в наследството му имение. Именно там той живее до края на живота си, завладяващо разказвайки на съгражданите си истории за невероятните си "подвизи" и приключения, които след това вдъхновяват написването на множество сборници с фантастични истории и главен персонаж на име Мюнхаузен.

Водейки спокоен живот в имението си, пенсионираният офицер избра лова за свое основно хоби. Не е известно със сигурност колко успешен е бил като ловец, но със сигурност е бил гениален в измислянето на истории за своето собствено геройство, които са съвсем открито неправдоподобни.

Така историите на Мюнхаузен, които вече стават анекдоти, започват да се разпространяват из Долна Саксония, преминавайки от уста на уста. И след известно време се появи първото печатно издание на сборник със смешни абсурдни истории, за които се твърди, че са разказани от някой си "M-Mr-z“. И въпреки че името е криптирано, всички се досещат кой е този тайнствен разказвач, чиито истории се твърди, че са чути от първа ръка и записани от писателя Рудолф Ерих Распе.