Новият президент на Аржентина е увереният и дискретен Алберто Фернандес

Нина Негрон от Франс прес

Алберто Фернандес, който спечели вчерашните президентски избори в Аржентина, е левоцентристки перонист, известен със своята дискретност и умереност, пълна противоположност на вицепрезидентката му, буйната Кристина Киршнер.

Фернандес спечели президентския вот още на първи тур срещу действащия държавен глава, либерала Маурисио Макри, който се опитваше да вземе втори мандат.

Алберто Фернандес се възползва от повторното обединяване на перонистката опозиция, за да попречи на преизбирането на Макри. 66-годишната бивша президентка Киршнер осъзна, че поражда бурни реакции и отстъпи мястото на бившия началник на канцеларията си.

Киршнер, която е левоцентристки сенатор от 2017 г., и е била два пъти президент от 2007 до 2015 г., се задоволи с вицепрезидентския пост, след като сама лансира кандидатурата на Фернандес.

След като се озова под светлината на прожекторите, 60-годишният адвокат прегази другите кандидати на първичните избори през август, нещо като генерална репетиция за президентския вот, като взе 48 процента от гласовете, далеч пред Макри.

Изненадващ резултат за човек, който допреди това се беше явил само веднъж на избори: през 2000 г. на парламентарния вот в Буенос Айрес.

Избраникът на бившата президентка обаче показа, че може да се разграничи, като в първата година от мандата на Киршнер, когато направи редица критични изказвания насред сблъсъка между бившата президентка, поземлените собственици и големите медии. В крайна сметка той подаде оставка.

Този епизод вече се възприема като проява на независимост от хората, които го мислеха за марионетка на Кристина Киршнер.

"Фернандес удържа срещу Кристина Киршнер през 2008 г. Тя не можа да го постави под контрол, а сега това ще й е още по-трудно" като вицепрезидентка, смяташе няколко дни преди изборите политологът Раул Арагон.

Вдовицата на починалия през 2010 г. бивш президент Нестор Киршнер (2003-2007 г.), с когото бяха неразделна двойка и в обществения, и в политическия живот, е яростен съперник на Макри, като дори отказа да присъства на церемонията по встъпването му в длъжност.

"Либерал, прогресист, перонист"

Депутатът Даниел Филмус, който беше министър на образованието при управлението на Нестор Киршнер, описва Алберто Фернандес като човек, с когото може "да се разговаря, да се обменят мнения по множество теми".

Човек, който "при различни обстоятелства доказа, че може да работи хармонично с играчи от разнообразен тип, със силно различаващи се идеи, за постигане на средно- и дългосрочни политики", каза той.

Критиците му пък го смятат за хамелеон, който общува както с ултралибералните среди, така и с левите популисти като семейство Киршнер.

Фернандес пък се описва като "ляв либерал, прогресивен либерал".

"Вярвам в личните свободи и вярвам в държавата, която трябва да присъства, когато пазарът го изисква. Аз съм перонист. Аз култивирам клона на перонисткия прогресивен либерализъм", заявява той.

В последно време той посети различни латиноамерикански леви лидери: бразилеца Луиз Инасио Лула да Силва в затвора му, уругваеца Хосе "Пепе" Мухика и боливиеца Ево Моралес.

На финалната права на кампанията той се постара да успокои и пазарите, които се тревожат от тежката икономическа криза в страната и мерките, които той би взел като държавен глава.

Фернандес е критичен към Международния валутен фонд, който отпусна заем от 57 милиарда долара на Аржентина, и сега иска да успокои аржентинците. "Ще се грижим за спестяванията ви, за доларовите ви банкови сметки. Нямате никаква причина за тревога", каза той.

Сред най-спорните му изказвания е критикуването на съдебните дела срещу Кристина Киршнер за корупция, като заяви, че "съдебната система не работи добре".

Алберто Фернандес предизвика спорове и с изявленията си за Венецуела. Според него тази страна не е диктатура, а има "авторитарно правителство".

Алберто Фернандес преподава право от 30 години в университета на Буенос Айрес, но е много дискретен за личния си живот. Има син на 24 години. 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види