Още от дете кралицата на детектива АГАТА КРИСТИ обичала да си похапва вкусно и обилно. Тя хапвала пуешко или говеждо, за десерт пудинг със сливи, сладък пирог или торта, грозде, портокали, захаросани плодове и задължително – шоколад. И всичко това наведнъж! Когато била 12-годишна тя се състезавала с 22-годишен младеж по надяждане и в автобиографията си признава, че "В частта със стридената супа той ме изпревари, но в останалото си дишахме един друг във вратовете". Но най-любимото нещо за писателката си оставала сметаната, към която се пристрастила още като дете и продължила да я "унищожава" цял живот. Странното е, че при толкова много ядене писателката си останала стройна и привлекателна жена без стомашни проблеми.

ГОГОЛ, макар да възпява с упоение Русия-матушка, имал влечение към италианската кухня. Няколко години той живял в Рим и завинаги бил пленен от вкусовете и ароматите на местната кухня. Най-много писателят обичал традиционната паста. Обикновено той си я приготвял саморъчно, като добавял стабилно количество масло и планина от пармезан. Освен това Гогол изпитвал по детски искрена страст към сладкото. Затова в джобовете му винаги се намирали бонбони, курабийки, гевречета, които той поглъщал често и черпел с тях другите. Където и да се намирал, в дома на писателя винаги имало чай. И като по чудо към тази ароматна напитка се появявали отнякъде кифлички и други тестени произведения. Вероятно, сладките неща са вдъхновявали писателя за написването на безсмъртните му произведения.

Любимото ястие на ЧЕХОВ било печена каракуда в сметана. Тази риба той дори споменава в разказа си "Сирена". И уточнява: "За да не мирише на тиня и да бъде изтънчена, рибата трябва да се накисне предварително в мляко за цяло денонощие." Рибата се подправя със сол и черен пипер и първо се запържва, после се слага в тава, покрива се с картофи и се залива със сметана. Пече се 30 минути.

Ако обичате богатите руски зелеви супи шчи, значи сте като семейство Ханибал. ПУШКИН обичал трапезите без излишна скромност. Бил признат лакомник. Но проявявал вкус към скромната селска руска кухня. Любимите му ястия били гъста супа шчи, зелена супа с варени яйца, кюфтета с кълцано месо със спанак и киселец, селски каши, есетрови риби, нарязани палачинки с настъргано цвекло. Но душата му замирала най-вече при вида на обикновени печени картофки. Приготвяли му ги по този начин: картофите заедно с кожата се овалвали в едра сол и се пъхали в печката като се заривали в пепелта. За десерт Пушкин обичал сладко от бяло цариградско грозде. "Не отлагай за вечеря това, което можеш да изядеш на обяд" е една от "гастрономическите сентенции" на поета.

За баснописеца КРИЛОВ има много легенди, основани на реални факти. Той бил истински лакомник. Веднъж изял 30 палачинки с червен хайвер. Стриди изяждал по 80 броя. Освен основните ястия като печена пуйка, кюфтета от телешко, свинско със сметана, чорба от риба, той обичал и кисели краставички. От напитките предпочитал квас. Той въобще не се наяждал на "царските" обеди и веднага след тях отивал в ресторант, а вкъщи вече го чакала вечерята...

ЛЕВ ТОЛСТОЙ, както е известно, е бил вегетарианец. Той бил скромен и непретенциозен към ястията. Предпочитал постни шчи и студена супа от цвекло. Но любими му били аспержите, сварени със сол или без, поднесени със сос или без, той ги поглъщал в големи количества.

В някои записки на жената на ДОСТОЕВСКИ и дори в един негов разказ се споменава за хляб с кашкавал. Обикновените сандвичи, но задължително с кашкавал, били любими на писателя. Обичал и варена кокошка, която преглъщал с мляко... Любими му били и портокали, орехи, хайвер, гъби рижики и френска горчица.

ДИКЕНС също обичал кашкавал, но печен. Жена му Кетрин написала дори кулинарна книга, но, за съжаление, от нея изчезнала рецептата на любимото ястие на писателя.

МОПАСАН също имал своите предпочитания към храната. Неговото любимо ястие било крем супа от карфиол. Към тази супа добавял пармска шунка и пармезан. Прекрасно допълнение към това ястие било бялото френско вино "Сотерн". Друга любима крем супа на писателя била "Ма шушу". Тя се приготвяла от телешко и се поднасяла със сварени аспержи и кашкавал.

Но най-легендарен сред писателите със специалното си отношение към храната е ДЮМА-БАЩА, наред с писателските си умения и любовта към жените. Той изпитвал страстни чувства към изисканата храна. Бил истински гастроном. Да готви и да пише били любимите му занимания. Само заради храната той бил способен да замени перото с тигана. Впрочем често той съвместявал двата вида дейност, в резултат на което се появил неговият "Голям кулинарен речник" /преведен и на български език/, издаден след смъртта му през 1873 г. Този труд писателят така и не успял да завърши, но впоследствие това направил Анатол Франс. "Обемистият труд е плод на няколко десетилетия събирачество, както и на безброй трапези с изобилие от кулинарни изкушения и куриозни случки с най-известните личности на XIX век. Много герои от романите му са кръстени на знайни и незнайни майстори на черпака, с което Дюма е искал да им се отблагодари за гастрономичните пиршества, на които е присъствал като съучастник и главен консуматор. Между книгите и пътешествията си той събира и съставя несравними рецепти за крале и плебеи, за мускетари и техните слуги. Вкусният шедьовър на Дюма е наръчникът на всички знаменити шеф-готвачи от новото време." Две години Дюма-баща пътешествал из Русия, но така и не могъл да обикне руската кухня. Изключение правят в Речника му 5 рецепти за руски сладка – от рози, тиква, ряпа, аспержи и ядки. Единственото руско ястие, покорило ума и стомаха на писателя станал "курник" – пирог с пилешко и яйца, приготвен в дома на руската писателка Авдотя Панаева, на която той гостувал. Тя запомнила Дюма като човек с голям апетит и казва за него: "Мисля, че стомахът на Дюма може да смели дори мухоморка". Но любимото изкушение на Дюма-баща бил шоколадът – този най-известен афродизиак, за който писателят имал собствена рецепта. Приготвял го от какаови зърна, канела и захар в еднакви пропорции, добавял малко ванилия и течна амбра /ароматно вещество, което се добива от стомаха на кашалота, за да задържи някаква миризма/.

Не е тайна, че големият писател, филолог и професор Джон Роналд Руел ТОЛКИН е обичал простичките неща в живота. "Пуша лула и харесвам добрата и проста кухня, без замразени продукти. Но не понасям френската храна. Падам си по гъбите - от полето или от гората." Така че не е изненада, че едно от най-любимите ястия на писателя е обикновена салата с мариновани гъби и кисело мляко с подправки. Рецептата съдържа зехтин, оцет, кимион, кленов сироп, лимон, печурки без пънчетата. А сосът е от кисело мляко, тахан, чесън, заатар /близкоизточна подправка/. В салатата има още зрял боб, орехи, риган или копър.

Сигурно някое от предложените ястия ще допадне и на вашия вкус, още повече, че няма да ви е трудно да ги приготвите. Кой знае, може би в тях наистина е скрита частичка гениалност?...