Балерината от украински произход - Олга Хохлова, е жената помогнала на Пикасо да преживее смъртта на любимата му Марсел Умбер. Намирайки се в творческа стагнация, Пикасо установява тясно приятелство с писателя Жан Кокто, който му предлага да създаде декори за балета "Парад" за трупата на Дягилев. Тази работа действа на художника вдъхновяващо и именно по този повод той среща балерината Олга Хохлова. Много бързо връзката им се развива до степен, че 27-годишната млада жена се съгласява да напусне сцената заради брака си с Пикасо и през 1918 г. те се женят.

Пикасо не може да обясни емоционалната си постъпка с разумни аргументи - той е толкова омагьосан от балерината, че се съгласява да се венчаят в православна църква.

След сватбата Пабло отвежда Олга при родителите си в Испания. Той е толкова очарован от своята съпруга, че наивно обещава да скъса с бохемския си начин на живот и искрено вярва, че Олга е подарък от съдбата, изпратен специално за него.

За съжаление, нещата се развиват по трудно понисимо за Пикасо, Олга не разбира кубизма, а още по-малко вдъхновението и спонтанността на художника и отчаяно се опитва да го направи професионален, добре печелещ артист. Едновременно с това тя пилее парите на съпруга си и капризно организира всякакви скандали заради това, че той не отговаря на представите й за грижовен съпруг.

Дори раждането на сина им през 1921 г. не може да сближи съпрузите. Пабло е завладян от бащинството по свой си начин - създава много портрети на жена си и детето си, но малко след като това непривично вдъхновение го сполетява, между съпрузите се настанява отчуждението.

За Пикасо това е ограничен, скучен живот, който скоро го провокира да започне да си отмъщава на Олга за излъганите надежди. Враждебността е напълно отразена в картините му - той започва да изобразява съпруга си изключително като зла стара жена с дълги остри зъби, а след това създава цяла серия от нейни портрети, представящи женско чудовище с малки гърди и огромни гениталии.

И разбира се, Пикасо си намира любовница, а Олга, след като научава за това, решава да подаде молба за развод. По документи този брак никога не се разтрогва и тя остава съпруга на Пикасо до края на живота си. Страдаща от депресия, измъчвана от ревност и гняв, тя умира сама от рак през 1955 г. Такъв е тъжният край на голямата им любов.

Именно за 17-годишната Мария-Тереза Пикасо изоставя сина си и Олга Хохлова. Любовта към младото момиче оставя забележителен отпечатък не само в творбите, но и в съдбата на Пабло. За него тя става любовница, модел, обект на желание, муза.

Художествените историци характеризират този период като върха на неговото творчество. Но когато Мария-Тереза през 1935 г. ражда дъщеря им Мая, Пикасо бързо губи интерес към нея и прави това, което винаги прави - открито започва нова връзка.

Следващата любовница на художника е Дора Маар, 29-годишна художничка и фотограф. Веднъж Мария-Тереза и Дора се срещат случайно в ателието на Пабло и между тях избухва конфликт, който буквално води до сбиване заради испанския им любовник. По-късно Пикасо си припомня това събитие като най-светлото в живота му.

Пикасо не се отказва от своя избор и поддържа връзка едновременно и с двете жени. От една страна посвещава цяла серия от портрети на Дора, а от друга - посещава Мария-Тереза и дъщеря си Мая два пъти седмично.

Тази история е много трагична и за двете жени. Дора сериозно преживява разрива с Пабло, до степен, че влиза в психиатрична болница, където се лекува с електрошок. След като е изписана, тя се отдава на една много странна любов - към мистиката и астрологията. До края на живота си живее в бедност и самота и умира на 89-годишна възраст.

Мария-Тереза живее в постоянно очакване нещата между нея и Пикасо да се променят и след като това не се случва, изпада в депресия и малко по-късно се обесва в гаража си.

През 1943 г. по време на окупацията на Париж, Пабло се запознава с момиче, което напълно променя съдбата му. Той е на 62 години, а тя - на 22. Франсоаз Жило става не само негова жена, но и най-талантливият ученик на Пикасо. Вземайки много от него, тя разработва свой собствен стил и става известен художник.

Именно тя успява да покаже на Пабло, че семейният живот не е тежък товар и че двама обичащи се хора могат да бъдат щастливи, създавайки семейство. Тя ражда от него две деца - синът им Клод и дъщеря им Палома, които получават фамилията Пикасо. След смъртта на баща си те получават значителна част от неговото огромно наследство.

Франсоаз Жило е различна от всички жени, с които опустошителният Пикасо е бил. Затова, след като научава за предателството на Пабло - тя го напуска и не си позволява да попадне в списъка на изоставените и опустошени любовници и съпруги.

През 1964 г. Жило става известна и като писател, публикувайки автобиографията "Моят живот с Пикасо", където разказва за връзката си с известния художник в периода 1943-1953 г. Тя счита себе си напълно в правото си да говори за отношенията на съпруга си с други жени. След излизането на мемоарите на Франсоаз Пикасо прекратява отношенията с нея и техните деца.

Последните двадесет години от живота си Пикасо прекарва с последната си любовна страст - красивата и млада Жаклин Скала, която става втората му законна съпруга през 1961 година. Преди това тя е негова секретарка и модел, а след напускането на Франсоаз - и негов лек от получените рани.

След като завладява художника със своята отдаденост, грижа и любов, които са толкова необходими за възрастния Дон-Жуан, Жаклин се превръща в единствената му радост. През годините на съвместния им живот Пабло създава около четиристотин нейни портрета. А съпругата му поставя личността му в култ, обсипвайки го в множество славословия.

На 92-годишна възраст, умирайки във френската си вила, Пабло Пикасо разглежда за последно своите творби и споделя "Винаги мисля за смъртта. Тя е просто жена, която никога няма да ме напусне".