В наши дни не е често срещано явление политическите лидери да управляват десетилетия наред, защото това е в разрез с парламентарната демокрация и е забранено от закона.

Въпреки това, през 2017 г. все още има такива политически останки от старите дни, които така са се окопали, че e изключително трудно да бъдат остранени от власт.

По един или друг начин те са успели да се справят с превратностите на политиката и в наши дни продължават да си царуват като истински модерни крале, облечени в мантия от авторитаризъм. Те са безскурупулни, те са жестоки и в повечето случаи са самозабравили се след дългите години на троновете си. Един от тях - Робърт Мугабе от Зимбабве бе свален с преврат на 15 ноември 2017 г., и е поводът за тази класация, както и сам участва в нея. 

Пол Бия, Камерун

Общо време на власт: 42 години

Пол Bия е доста типичен представител на оредяващата клика от вечни диктатори в Африка. Получил образованието си във Франция, той прави стремителна политическа кариера в родината си през 60-те и дори става премиер между 1975 -1982 г. Още по-забележително е, че християнинът Бия е посочен за наследник от предишния мюсюлмански президент и заема поста му през 1982 г. През 1983-1984 г. той дава за домашно на Ердоган и други подобни тема за размисъл, като организира фалшив преврат, с който елиминира всичките си противници.

През цялото време на управлението си Бия е известен с авторитарния си режим, който ликвидира всякаква опозиция или критика към него. Това продължи дори след като през 90-те той допусна други партии, освен своята, в политическия процес. Бия направи впечатляваща, но съмнителна серия от победи в президентските избори през 1992 г., 1997 г., 2004 г. и 2011 г., а нарушенията от последните са признати дори от Франция и САЩ. Това едва ли притеснява президента, който си е създал страхотен политически комфорт -съдиите в Камерун тълкуват конституцията според предпочитанията му, а парламентът съществува просто, за да одобрява политиката му.

В тази перфектна за един диктатор обстановка, Бия обича да пътува в чужбина и най-вече в Европа, разбира се. Президентът често отскача до Женева, където спи месеци наред в един от най-скъпите хотели, а една от ваканциите му във Франция струва хиляди долари. Междувременно режимът му смазва жестоко всякаква форма на несъгласие, като през юни 2017 г. 4 души са убити, а 100 са арестувани заради улични протести. През 2010 г. местният автор Бетранд Тейоу издава книга, в която диктаторът е критикуван и Тейоу е пратен за 2 години в затвора, но по-късно освободен под международен натиск. От 2017 г. срещу Бия има сериозни обвинения за организиране на геноцид в южен Камерун.

Теодоро Обианг Мбасого, Екваториална Гвинея

Общо време на власт: 38 години

Обианг също не е случайна личност в историята на Африка. В някакъв особено драматичен контекст историята му може да бъде поставена в пиеса за политиката на Черния континент.

Обианг завършва военна академия в Испания, а чичо му е първият президент на Екваториална Гвинея. След като чичото налага диктатура и в параноята си убива няколко членове на семейството, Обианг организира успешен преврат през 1979 г. и го ликвидира. По-късно Обианг публично прехвърля всички грехове на мъртвеца, без да споменава собственото си участие в диктатурата му.

Надеждите за възстановяване на мира и спокойствието в малката африканска държава обаче не се осъществяват и повечето чуждестранни организации и наблюдатели описват режима на Обианг като корумпиран, насилнически и недемократичен. Опозицията съществува легално от 1992 г., но на практика няма никакъв достъп до контролираните от президента медии. Същевременно конституцията гарантира на Обианг възможността да управлява еднолично  дотолкова, че той се е самозабравил.

През 2003 г. правителственото радио в Екваториална Гвинея обяви Обианг за бог и повелител на всички. От радиото допълниха, че той е в постоянен контакт с Всевишния и че може да убие всеки, без да бъде пратен в ада за този грях. Самият президент е казвал тези неща през 90-те, но по-интересното е, че мъртвият му чичо също е претендирал да е бог.

Съвсем открито Обианг създава култ на личността около себе си в продължение на години и днес много сгради, площади и улици в градовете носят неговото име или реферират към победата му в преврата. Като мнозина други диктатори той обича сам да си дава титли и се нарича Шефа, а един такъв шеф има много пари. Според Forbes Обианг притежава над 600 млн. долара и контролира парите от държавната хазна, които използва, за да финансира собствени компании.

Робърт Мугабе, Зимбабве

Общо време на власт: 37 години

Близо 40 години Мугабе беше сочен като пример за авторитарен политик и хамелеон, който успява да се задържи на власт, дори при положение, че държавата му е в безкраен фалит.

Мугабе си печели име на яростен борец против колониализма и заради дейността си срещу англичаните е изпратен в затвора между 1964-1974 г. Той е първият премиер на Зимбабве след обявяването на независимостта на страната и заема поста между 1980-1987 г., след което става президент. Въпреки че той започва добре с кампания за по-добро образование и здравеопазване, както и консервативна икономическа политика, скоро Мугабе се превръща в типичен диктатор от континента. Той завзема цялата власт, заличава опозицията, а старата му омраза към белите колонизатори от миналото се превръща в гонения срещу белите жители на Зимбабве. От 2000 г. насам правителството иззема имуществото им, докато в същото време икономиката на страната се разпада, заради лошо управление и международни санкции.

Въпреки недостига на храна и обезценяването на валутата, както и съмненията за правителствен натиск и фалшификации, Мугабе остава на власт след изборите от 2002, 2008 и 2012 г. В политически смисъл Мугабе прегръща всяка идея, която може да му донесе дивиденти – той започва като африкански националист, който става марксист, но в крайна сметка идеологията му е единствен и неповторим Мугабеизъм. От 15 ноември 2017 г. той е под домашен арест, след военен преврат.

Саид Али Хаменей, Иран

Общо време на власт: 36 години

Хаменей е политически стожер в Иран от времето на ислямската революция в страната през 1979 г. до наши дни. Той е вторият най-продължително управлявал политик в Близкия изток и най-дълго управлявалият ирански политик след последния владетел шах Реза Пахлави. Всъщност Хаменей започва своята кариера като противник на шаха и затова е арестуван и изпратен в изгнание.

Като доверен човек на първия аятолах – Хомейни, той бързо нализа в политиката след революцията и смазва нейните опоненти, използвайки Революционната гвардия. Хаменей е президент на Иран между 1981-1989 г., а след смъртта на Хомейни заема мястото му на върховен водач на нацията. В тази си роля водачът на нацията е главнокомандващ на армията, който има пълната политическа власт да избира членовете на Гвардейския съвет, който може да наложи вето на президента и парламента.

За разлика от другите вечни диктатори в този списък досега, управлението на Хаменей не докарва Иран до икономически колапс, дори при положение, че страната е под международно ембарго от около 40 години. Въпреки това методите му на управление са класически – протестите са потушавани със сила, а наказанията за обида на аятолаха са бичуване и затвор. Така през 2014 г. осем мъже бяха осъдени на по 20 години за обиди срещу Хоменей в интернет. През 2017 г. един човек получава смъртна присъда за съобщения в телефона си, които режимът счита за обида срещу пророка Мохамед и самия Хоменей.

Нурсултан Назарбаев, Казахстан

Общо време на власт: 33 години

Само няколко дни е преднината по политическо дълголетие на казахстанския диктатор пред претендента от Конго – Денис Нгуесо.

Назарбаев започва кариерата си през комунизма и се издига до поста на секретар на местната комунистическа партия през 1989 г. След разпаднето на Съветския съюз той става първи и единствен до този момент президент на Казахстан. Дългите години на трона и огромните ресурси на страната дават възможност на Назарбаев да управлява като класически азиатски сатрап.

В същото време списъкът с нарушения на човешките права по време на неговото управление е дълъг, а нито една от изборните му победи не е призната в чужбина. Режимът на Назарбаев действа бързо срещу всяка възможна съпротива и изпраща недоволните в затвора, побоищата в участъците са закономерност, а проповядването на религии извън контрола на президента е забранено. През 2014 г. Назарбаев прокара редица закони за съдебното производството, адимнистративни правила и закони за профсъюзите, които противоречат на международното право.