Снимка: Getty Images

Луис Монти – футболистът с ненадминат до момента рекорд

Не са много играчите, които са имали шанс да играят два финала на Световно първенство по футбол, сред тях са Пеле, Марадона, Бекенбауер и Роналдо. Но има един играч, чийто рекорд е ненадминат досега. Това е Луис Монти, за когото ще ви разкажем.

Той е роден в Буенос Айрес през 1901 г. в семейство на италиански преселници. В началото на кариерата си дебютира в "Хуракан" и през 1921 г. става шампион на страната. По-късно е привлечен от "Сан Лоренцо", а с "Амарго" печели три титли през 1923, 1924  и 1927 г. Добрите му изяви го правят ключов играч за националния отбор, с който през 1927 г. печели Копа Америка, а следващата година сребърен медал на Олимпийските игри. Агресивната игра е характерна за аржентинеца, наричат го "бика на пампасите".

Монти участва в първото световно първенство в Уругвай и стига до финала. Аржентинците получават възможност да се реваншират за загубата на Олимпийските игри от домакините, но са подложени на голям натиск от техните смъртоносни съперници.

В нощта преди финала уругвайските фенове създават напрегната обстановка в близост до хотела. Целта е да разконцентрират съперниците преди решителния двубой. Тормозът достига връхната си точка, когато Монти получава писмо със заплахи, че ако Аржентина спечели мача, ще бъде убит.

Психическият натиск дава резултат, Уругвай печели с резултат 4:2. Луис Монти не става световен шампион, но запазва живота си. "Страхувах се, защото заплашиха, че ще убият и майка ми. Бях толкова ужасен, че дори не мислех, че играя футбол. За съжаление, това се оказа фатално и за моите съотборници", споделя Монти след години.

След провала на световното Монти е подложен на сериозна критика и нападки, дори "Сан Лоренцо" прекратява договора му. Тогава решава да се пробва в Италия, където започва да играе за "Ювентус", с който печели четири последователни титли и купата на Италия в периода 1931-1935 г.

Добрите му изяви правят впечатление на диктатора Мусолини и през 1932 г. получава италианско гражданство. Дучето мисли в перспектива, неговата цел е да използва домакинство на второто световно по футбол (1934) като форма на политическа пропаганда, за да покаже на света подема на фашистка Италия. Голямата му амбиция е да превърне страната в световна сила, да възстанови величието от времето на древния Рим и сам да създаде нова империя. И той вижда във футбола идеалното средство, което да осигури широка подкрепа за неговото националистическо движение.

След много оспорвани двубои на финала се изправят една срещу друга Италия и Чехословакия. Луис Монти започва като титуляр и с това се превръща в единствения футболист, който играе на два световни финала с екипа на две държави.

Подобно на случилото се в Уругвай, върху него отново е оказан натиск. Той и останалите италиански футболисти играят за живота си. Преди мача Дучето изпраща Дучето: "Vincere o morire" (Спечелете или умрете). Пред неговия поглед футболистите искат победата с цената на всичко и постигат целта си.

"Световното първенство в Италия '34 премина под знака на Монти", пише италианската преса. За най-добър футболист е избран Джузепе Меаца, но повечето треньори и журналисти посочват Монти като играч с най-големи заслуги за световната титла, а самият той с тъга и ирония казва:

"През 1930 в Уругвай искаха да ме убият, ако спечеля, а след четири години в Италия, ако загубя…"

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види