Снимка: Getty Images

136 години от рождението на Кафка

Франц Кафка е едно от най-ярките явления в световната литература. Онези читатели, които са запознати с неговите творби, знаят, че той е преводачът на безнадежността, обречеността и страха на своето време. Това са годините на предвоенната тревога - тогава цяла Европа като че ли се откъсва от романтизма и започва да търси не само истината за съществуването, но и смисъла от това да си роден. Затова и всички творби на Кафка могат да се разбират като опити да поговори именно по този въпрос и може би, въпреки рефлексията на обречеността, да утвърди себе си като все пак съществуващ човек. Парадоксалното е че след смъртта му, през литературата, която създава, ние повече от несъмнено, можем да се убедим колко много го е имало този човек.

Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 г. в заможно еврейско семейство. Това са години, все още отдалечени от бъдещата Втора световна война, но въпреки това предразсъдъците към малцинствените групи са факт и тогава. Бащата на Кафка има собствена галантерия. По майчина линия - неговият дядо е известен и богат пивовар. Семейството, макар и изцяло еврейско, предпочита да говори чешки. По това време те живеят в бившето пражско гето - сега това място принадлежи на Чехия, но през детството на Кафка е принадлежало на Австро-Унгария. Ето защо майката на бъдещия велик писател предпочита да говори изключително на немски език.

Освен Франц, Херман и Юлия Кафка създали още пет деца - две момчета и три момичета. Кафка е най-големият от всички. Братята му, за съжаление, доживяват до две години, но сестрите му оцеляват. Семейството е патриархално, наследило традициите на няколко поколения евреи. На чешки "кафка" означава врана и именно образът на тази птица е отбелязан на семейния герб.

През 1901 г. Кафка постъпва в Карловия университет в Прага, където става доктор по право. Но това е всичко, което той ще направи във връзка с кариерата си в тази област. За него основната работа на живота му е литературата и той прави всичко възможно, за да може да се посвети именно на това, за което се счита призван и роден. След завършването на университета, той  заема ниска позиция в застрахователна компания.

Кафка умира около месец преди да навърши 41 години, след продължителна борба с туберкулозата. Причината за такава ранна смърт все още не се счита самата болест, а изтощение поради факта, че не може да преглъща храната, защото има силна болка в ларинкса.

Като личност Кафка е сложен и доста труден за общуване. Баща му е деспотичен и твърд човек, а особеностите на неговото виждане за възпитанието на децата повлияват на писателя и го оформят като затворен и саможив. Още в детството си Франц Кафка намира начин за спасение като започва да пише дневници - в тях са описани трудните преживявания, които има в семейството си, а след това и тяхното пренасяне в неговия личен живот. Често Кафка си записва, че му е трудно да работи и колко яростно мрази началниците си. Не е никак чудно, че създава дълбока и неподражаема екзистенциална литература.

С жените нещата също не вървят. Всички връзки на Кафка са неуспешни и приключват по тъжен начин, често провокиран от неговите дълбоки съмнения или в личността на възлюбената или във възможността самият той да бъде обичан. Фелице Бауер е момиче от Берлин, с което Кафка има предимно епистоларна връзка от разстояние, която въпреки че е продължила няколко години, се проваля заради дълбоката му неувереност.

Впоследствие се сгодява за Юлия Вохричек, но веднага след това сам прекратява годежа. Той не е способен да повярва в любовта и като че ли именно в това чувство се крие тайната на страха и безнадежността, които ние познаваме от творчеството му.

Само няколко години преди собствената си смърт писателят има някаква романтична връзка с жена на име Милена Йесенска. Но тук историята е по-скоро неясна, защото Милена е женена и има скандална репутация. Същевременно тя е и главният преводач на творбите на Франц Кафка.

Той е бил противоречив човек, вероятно дълбоко затворен между стените на собствената си безнадежност. Но именно илюстрация на неговия парадоксален характер е и следният епизод от живота му:

Живеейки в Берлин, Франц Кафка ходи всеки ден в парка. Там той веднъж срещнал малко момиченце, което загубило куклата си и плачело силно. Кафка предложил да й помогне в търсенето и да се срещнат на същото място на следващия ден.

Той, разбира се, не намерил куклата. Обаче донесъл писмо, написано от него, но от името на загубената играчка, което гласяло - "Моля ви, не се разстройвайте от моето отсъствие. Отидох на пътешествие, за да видя света. Ще ви пиша за всичките си приключения." През следващите няколко седмици той се среща с момиченцето в парка и й чете писмата, в които куклата описвала пътуването си по света.

Скоро обаче му се налага да се премести в санаториум във Виена, защото заболяването му се обостря. Преди това пътуване, което ще е и последно за него, Кафка се среща с момиченцето и й подарява кукла. Тя е съвсем различна от загубената, но към нея има добавена бележка "Пътешествията ме промениха".

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види