Днес в Бразилия, освен всички чудати за нашата култура неща, се почита и едно женско име, което като че ли е поставено на пиадестала на католическите светици. През 1990 г. излиза американският сериал, едноименно посветен на тази жена, известна като робинята Анастасия. Той се основава на биографичните данни за африканска жена, която съдбата отвежда в Рио де Жанейро и репрезентира романтически сюжет, в който момиче с красиво сърце и прекрасна външност (точно така, както повелява канона на калокагатията) помага на нуждаещите се, но едновременно с това става жертва именно на своите изключителни качества, защото прекарва живота си с намордник, който не й позволява да говори и скрива част от величествената женственост, която лицето й е можело да издаде.

Днес митологията на Рио я почита като светица, живяла през 19 в., независимо от факта, че католическата църква не е извършила канонизация. Нейното голямо дело обаче, е било в това да помага именно на хората в неравностойно положение, живеещи в голяма бедност.

Анастасия има шанса и участта да се роди със странна и едновременно с това - уникална външност. Макар, че е тъмнокожа, очите й са сини и това я прави нетипична тъмнокожа жена. Нейната майка, Делминда, произхожда от племето банту, а за баща й се знае, че е един от кралете на местната династия, която е била пленена и пренесена като роби с кораб до Бразилия. По пътя Делминда е изнасилена от бял робовладелец, който от своя страна я препродава на бразилеца Хоакин Помпей. Скоро след това се ражда Анастасия, която оставя своята ярка следа в историята.

Анастасия пораства и става център на внимание, заради своята странна и силно привлекателна екзотична външност - от една страна на влечението от страна на мъжете, а от друга - на ревността - от страна на жените (или може би всичко е било вярно и за двата пола, защо не). В името на запазването на добрите нрави обаче, жените в града молят нейния собственик да й сложи маска на лицето. И той го прави - това е жестоко наказание за даденост, която парадоксално тя също е получила под знака на страданието. Днес, може би опиянени от максимата, че красотата ще спаси света, бразилците настояват тя да бъде канонизирана именно заради мъките, които е понесла невинно.

Анастасия носи маската по време на целия си живот. Митологията на град Рио и досега е запазила няколко версии за това защо на Анастасия е било забранено да я махне. Едната легенда е, че е заради ревността на съпругата на господаря й, а другата - защото момичето е било заловено да краде захар и това е било наказанието й. Има и по-героически версии, според които тя е призовавала местните роби да се борят за освобождаването си и е инспирирала бунтове сред тях, както й това, че маската е била специфичен сексуален фетиш на нейния собственик.

Дотук обаче все още не е ясно кое кара местното население толкова много да настоява за канонизацията на тази жена, станала жертва на насилието още при самото си зачеване. Едва ли е достатъчно тази, която има тъмна кожа и светли очи просто да страда мълчаливо, за да се превърне в тема, толкова вълнуваща вече няколко века, при това сред население, което не е бедно на своите странни истории и легенди. Анастасия обаче умира от тетанус, защото е инфектирана от маската, която носи. Преди смъртта си, тя прощава на своите робовладелци, а след като тя умира, Хоакин Помпей пожелава да я освободи от робството, което прави свободен човек и нейния син. Разбира се, в тази история за власт и насилие, бащата е неясен.

Oще при смъртта й митологията за нейната святост започва да се разпространява и тя е погребана в двора на местната църква. Впоследствие останките й са изгубени заради избухнал пожар, но днес, без това да е канонично, към нея с молитва се обръщат затворници, хора с увреждания и такива, които вярват, че са понесли несправедливи наказания. Както можем да се досетим - тяхната численост не е никак малка.