Снимка: Getty Images

Антиутопията като предупреждение за реалност

Днес се навършват 117 години от рождението на Ерик Артър Блеър, когото светът познава като Джордж Оруел. Неговият приятел Ричард Рийдс го нарича “Беглецът от лагера на победителите”. Това може би е защото 20 в. е времето на етикетирането на хората като демократи, фашисти, либерали, комунисти и т.н., но Оруел се занимава не с триумфа на една иделогия, и дори не с разобличаването на отровената воля за власт, а с това, което се случва на победените.

От днешна гледна точка може би е много по-видно (а може би съвсем не) колко е важна тази перспектива, но когато Оруел предава духа на епохата през своите книги, малко са били тези, които са можели да бъдат истински дезертьори на свободния дух. Така, парадоксално се оказва, че чрез антиутопията той превежда значението на реалността по-добре от политическите и социологически анализатори на 20 в., и дори надхвърля тези граници, за съжаление не с биологическия си живот, а с живота на своите произведения. Днес в световната класика най-превежданите книги са Библията, “Капиталът” на Маркс и “1984” на Оруел.

Житейската история на Ерик Артър Блеър сама по себе си може да бъде преразказана като антиутопия. Автор на есета, разкази, романи, той е получил признание и слава в последните години от живота си, при това първоначално само за две от творбите си. Повечето от своите 46 години е живял в бедност, нещастие и необходимост от постоянно съпоставяне на собствените си възгледи и убеждения с изискванията на обществото.

От бивш полицейски служител, той се е превърнал в най-известния автор на своя жанр и оставя на света огромно литературно и интелектуално наследство.

Бъдещият писател е роден през 1903 г. в Индия, в семейството на британски колониален чиновник. Така, неговият жизнен път изглеждал предопределен. От една страна заради своята раса, от друга, защото принадлежи към управляващата класа, той сякаш е поставен в условия, които могат да го направят най-малкото висш чиновник. Една не малка част от детството и младостта си прекарва в Англия, където получава висше образование в престижния Итън Колидж. През 1922 г. се завръща в британската колония на Бирма и става член на колониалната полиция.

Това е обичайният начин да се издигнеш в социалната стълба като почтен английски буржоа. Оруел обаче, както историята днес знае, е на страната не на победителите, а на победените и не може да се примири със закостенялата даденост на социалното неравноправие, от което, парадоксално, има не просто шанс, а едва ли не дълг, да се възползва. Това чувство е подсилено от омразата, която местното население изпитва към европейските нашественици (Бирма е принудена да се присъедини към Британската империя през 1885 г.) и която той преживява като свидетел, с дълбока ранимост.

В продължение на няколко години Оруел работил на позиция, която искрено ненавижда, което по-късно описва в няколко автобиографични есета. През 1928 г., след като натрупва начален капитал, той се връща в Лондон, шокирайки с този акт всичките си благочестиви високопоставени роднини. Отказът от такова "добро място” силно засяга отношенията със семейството му и особено с баща му. Той не можел да разбере желанието на сина му да печели интелектуална работа и оценявал това като излишна ексцентричност и разглезена прищявка.

Оруел не остава дълго у дома. За известно време той се опита да наеме отделен апартамент в Лондон, запознавайки се с местната литературна бохема. Но скоро се премества в Париж, където е много по-евтино да се живее - неговите статии и бележки започват да се публикуват в различни списания и вестници.

Оттогава Оруел започва активно да пише проза и журналистически статии. Той изкарва прехраната си, като публикува на много, различни места. Води бедно, трудно съществуване, не приема помощта и богатството на своето семейсто, а дори от време на време преживява като скитник.

Един от неговите социални експерименти от това време, е да се напие много, да буйства, за да бъде затворен в ареста и да разбере какво е усещането да си лишен от свобода. Писателят поема всякаква нископлатена работа: като мияч на чинии, общ работник, помощник-книжар. По това време се ражда и литературният му псевдоним. През този период той е съпричастен повече на левите политически идеи.

През 1936 г. писателят се жени, а шест месеца по-късно заминава като специален кореспондет на една от английските дивизии, взели участие във войната в Испания. След известно време той се присъединява към партизански отряд, съставен от троцкистки социалисти. Съпругата на Оруел също заминава с него в Испания.

Като военен кореспондент той прекарва шест месеца на фронта, но прекъсва участието си, защото е сериозно ранен в гърлото. Оруел е много разочарован от идеите на левицата, изправена пред вътрешни борби във връзка с ръководството на движението. Бившите му другари по оръжие са обявени за "троцкисти“ и испанските комунисти започват да воюват срещу тях. Оруел е в опасност и е принуден да напусне Испания.

Именно тогава неговите възгледи започват да се променят и постепенно от социалист той  се превръща в буржоазен либерал и пламенен антикомунист. В Испания Оруел трябва да се справи със сталинския комунизъм, който няма нищо общо с идеята за социална свобода на човека.

След началото на Втората световна война Оруел работи за Би Би Си, където ръководи антифашистката програма и е кореспондент на британския вестник Observer.

В края на 1943 г. започва да пише “Фермата на животните”. Той описва без никакво съмнение Съветския съюз и всички събития, настъпили след революцията през 1917 година. Сатирата е толкова откровена и жестока, че дълго време Оруел не може да намери издател нито в Англия, нито в САЩ. “Фермата на животните” е публикувана за първи път през 1945 година. Тази година съпругата на писателя внезапно умира и той се премества на малък остров, където започва работа по основната работа на живота си - "1984".

През 1949 г. романът е публикуван и на следващата година Джордж Оруел умира от туберкулоза в Лондон.

"1984” е култов антиутопичен роман, който показва какво може да представлява държавата, следвайки тоталитарния път на развитие. В романа на Оруел няма светло и красиво бъдеще, то изобразява общество, в което държавната власт контролира всичко: икономиката, политиката, медиите, личния живот на човека и дори мислите и действията му. Много думи и фрази от книгата отдавна са разпознаваеми цитати, станали знаменателни социологически максими.

Днес, във връзка с творчеството на Оруел, се правят какви ли не анализи - от литературни, политически, до такива, които изчисляват колко от неговите “пророчества” са се сбъднали. И се оказва, че от 137 предвиждания, направени в  “1984”, 100 са се осъществили. С това той не само надминава военните кореспонденти, висшите политици и литературни класици на своето време, но даже Нострадамус, който дори и в най-широките тълкувания на своите привърженици, не е предвидил толкова ясно събътията, които могат да последват от налагането на един тоталитарен режим.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види