За да излезем от "сенките" на историята, трябва да ги изучим и да сме откровени за тях, заяви в интервю за БТА американската писателка Елизабет Костова, която е в България за премиерата на новата си книга "Земя на сенки". Срещата с нея е от 19.00 ч. днес в литературния клуб "Перото".

В романа си писателката изследва "сенките" в два аспекта - исторически и личностен. Историята на всяка страна си има своите сенки и мрачни моменти и тази книга се опитва да се справи с някои от тях. Другата посока са сенките в мислите, с които се налага да живееш след много скръб, посочи тя. 

По думите й колкото сме по-отворени, повече дискутираме, повече търсим какво точно се е случило в миналото и говорим за това, толкова повече заздравяваме обществото. В личен план "сенките" се преборват с добротата, помощта и благодарността на околните, които включително и главната героиня в книгата ми получава в България, отбеляза Елизабет Костова.

Ето какво сподели писателката в интервюто:

Избирате да изпратите главната героиня в новия Ви роман "Земя на сенки" в България, в каква ситуация я поставяте тук?

Александра е млада американка, която идва в България да преподава. Преживяла е огромна трагедия в САЩ, знае много малко за страната, но я избира поради причина, която ще се разбере по-късно. Още на първия си час в София тя помага на по-възрастна двойка в такси и без да иска задържа една от техните чанти, но го установява чак след като се разделят и те потъват някъде в града. Когато отваря чантата, Александра открива урна с пепел, само с едно българско име, написано на кирилица. И наистина не знае какво да направи.

В процеса на търсенето на възрастната двойка, тя открива лъжа за живота, който е водила преди. Научава много и за самата себе си. Превръща се в пътешественик в нов свят, в който е дошла, за да се отърве от една голяма скръб и да създаде много нови контакти и да намери любов.

Какво визира заглавието "Земя на сенки"?

Разглеждам "Земята на сенки" в два аспекта - исторически и личностен. Историята на всяка страна си има своите сенки и мрачни моменти и тази книга се опитва да се справи с някои от тях. Другата посока са сенките в мислите, с които се налага да живееш след много скръб.

Как да избягаме от сенките в реалния живот? Може би като главната героиня, която се мести в друга страна?

Невинаги е толкова лесно. Когато се справяме с миналото, ние се справяме с много история, с която реално не сме се справили много добре и преди. И понякога това е ужасно. Колкото сме по-отворени, повече дискутираме, повече търсим какво точно се е случило и говорим за това, толкова повече заздравяваме обществото. Това е болезнен процес. Но мисля, че когато има повече тишина около трудните моменти, толкова повече те остават трудни и се задълбочават, настъпва инфекция. Така че, за да излезем от сенките на историята, трябва да ги изучим, да сме откровени за тях. Друг начин е да отдадем чест и познание за хората, които са пострадали в тази земя на сенки.
В личен план се преборват с добротата, помощта и благодарността на околните, които включително и героинята ми получава в България. Също така част от страхотните неща на живота са музиката, творчеството, красотата на естествения, неподправен свят, което също е една голяма част от книгата ми. България е невероятна страна и главната героиня има възможност да преживее това. В крайна сметка има много оптимизъм в романа.

Всъщност, музиката е това, което Ви води в България преди почти 30 години. Какво научихте за българския фолклор?

Първо научих колко много фолклорът е свързан с историята. Аз дойдох за първи път в България през 1989 година, за да събирам и изучавам родопски народни песни. Всяка песен беше написана много отдавна, от някой, чието име не се знае, но мелодията се съхраняваше през годините. Това ме накара да осъзная, че историята е наистина нещо реално, преживяно и хората живеят с нея. Фолклорът е много изконна част от културата, а специално българската музика е много различна, това е едно от вашите богатства и е много впечатляваща за нас.

Мислили ли сте си да дойдете да поживеете за известно време в България?

Много бих искала. За момента целият ми живот е в САЩ и би било много трудно да остана за повече. Всеки път, когато дойда тук, си го представям. Така че, да, мисля си. Засега обаче нямам възможност, но се надявам някой ден.

Следите ли какво се случва в България?

Да, следя. Може би не в големи размери, но знам какво се случва. Опитвам се да следя българската политика и култура.

Книгата беше представена и в САЩ, какви бяха отзивите сред публиката там, питаха ли за България?

Беше страхотно! Направих обиколка в САЩ, Нова Зеландия и Австралия и навсякъде ме затрупваха с въпроси за страната. Чух много хора да казват - "Никога не съм бил в България, но сега планувам да отида като чета книгата ви". Така че има много позитивно говорене за вашата страна. На моите премиери идват и много хора, които вече са били в България и е много изненадващо колко много американци пътуват в Източна Европа. Идвали са през различни десетилетия, но всички казват, че харесват природата и че са срещнали много гостоприемни хора.

Много българи, които живеят в САЩ, също идват на моите четения и техните отзиви отново са положителни за книгата. И това всъщност много ме окуражава.