Снимка: Getty Images

Коя е Ла бел Отеро, най-желаната жена на Бел епок?

Някои казват, че без тях Бел Епок не би съществувала… Трите грации или Трите големи (Les Trois Grandes), както наричат в Париж куртизанките на тази епоха: Каролина Отеро, Лиан де Пужи и Емилиен д’Алансон. Между залеза на 19-ти и зората на 20. век светът е в краката им, толкова приличащи си и толкова различни, обединени от невероятната си харизма.

Първата е Ла Бел Отеро, красивата испанка, която тръгва от затънтено село и стига до легендарната сцена на "Фоли Бержер", Париж.

Аугустина Каролина Отеро Иглесиас (1868-1965) е родена в Галисия, Испания, дъщеря на самотна майка, която освен нея и сестра й близначка, ражда още четири деца от различни мъже. Предполага се, че бащата на близначките е гръцки моряк. Детството на Аугустина преминава в изключителна бедност, на 12 години е изнасилена и едва оцелява, като завинаги губи способността да бъде майка. След тази травма постъпва в религиозно училище, където срещу помощ в домакинството, монахините я приемат да учи.

На 14 години се влюбва в местния младеж Пако и двамата си обещават вечна любов. Една вечер бяга от училище, за да отидат на танци в местна кръчма. Докато танцува, толкова запленява собственика, че той й предлага да работи при него като танцьорка. Но двамата млади имат други планове, те се присъединят към трупа португалски комедианти и заминават за Лисабон в търсене на по-добър живот. Аугустина започва да танцува по таверните и всички започват да я наричат Каролина.

Не след дълго претърпява първото си любовно разочарование. Пако я напуска и заминава за Барселона. Отчаяна, тя го последва, но чувствата му са изстинали. Разочарована, Каролина си дава дума, че повече няма да страда от любов, а ще отмъщава на мъжете, като внимава да не се влюби отново.

В Барселона си намира покровител и започва да танцува в Паласио де Кристал (Кристалният дворец). Всички са очаровани от нейния темперамент, красота и весел характер. След успеха в Барселона се премества в Марсилия, където за първи път се появява на плакатите като "La Belle Otero". На 22 години дебютира във Фоли Бержер и поставя начало на невероятната си кариера. Нейната красота и безспорен талант на танцьорка бързо й осигуряват безброй почитатели, очаровани от появата на испанската циганка. Тя става безспорна кралица на парижките нощни заведения и скоро започват да валят покани за участия в Лондон, Будапеща, Виена, Москва, Сао Пауло, Буенос Айрес, Ню Йорк, Токио.

Около 1900 г. Каролина е признат секс-символ на парижката Бел епок и триумфира както на театралната сцена, така и в любовта. Тя е очарователна, решителна, с невероятна фигура. Има легенда, че формата на гърдите ѝ вдъхновява архитекта на известния "Карлтън" в Кан при проектирането на двете му кули близнаци. Хотелът е построен през 1912 г. и в продължение на век е един от символите на европейския блясък и шик. 

Смята се, че по това време състоянието Отеро възлиза на около 16 милиона долара, което харчи в казиното на Монте Карло. Навсякъде се появява със зашеметяващи бижута, някои от които бивша собственост на имперски величия, като огърлицата на императрица Евгения, съпруга на Наполеон III, и диамантената огърлица на Мария Антоанета. 

Страстта, която мъжете изпитват към нея, е неустоима. Нейни обожатели и щедри покровители са руският цар Николай II, белгийският крал Леополд II; Албер I, принц на Монако; Никола I, крал на Черна гора; уелският принц Едуард, наследник на кралица Виктория; несметно богатият персийски шах Мозафар ад-Дин. Красивата Отеро не се спира в своите завоевания и в първите години на 20. век, вече на 40 години, има връзка с младия испански крал Алфонсо XIII, голям почитател на женската красота.

Както разказва в мемоарите си, банкер на име Берген й предлага 25 000 франка, за да прекара половин час в стаята й, които тя не отказва. Цяло поколение политици, поети и художници се прекланят пред красотата и омагьосващата сила на нейната съблазън. Тулуз-Лотрек й посвещава картина, която се съхранява в музея "Алби", а поетите пишат стихове, един от тях е Хосе Марти, с когото се запознава в Ню Йорк.

Въпреки многобройните си любовници, Отеро не изпитва чувства към нито един от тях, не само заради дадената дума след първото си и единствено любовно разочарование, а защото за нея: 

"Истинската страст е, когато забравяш всичко, когато забравяш дори себе си, а това усещам единствено в играта. За мен има само две  несравними удоволствия: едното е, когато печеля, другото, когато губя."

Безкрайно богата и все още запазила красотата си, Каролина Отеро започва да обикаля европейските казина и постепенно губи цялото си богатство.

На 50-годишна възраст се установява в Ница, оставайки напълно изолирана, вероятно за да запази митичния си образ. Живее там повече от четири десетилетия. Казват, че в края на живота си обръща поглед към родната Галисия, където никога не се завръща.  Умира на 96 години през 1965 г., като завещава парите си на най-нуждаещите се семейства в родното си село. Оказват се само 609 франка…

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види