Фатални жени или музи?
Антоан дьо Сент-Екзюпери и Консуело Сандовал
„Да обичаш не означава да гледате един в друг. Да обичаш означава да гледате в една посока“. Авторът на най-приказното момче е имал безкрайно много любовници, но негова муза е станала само една. Запознанството между Екзюпери и Консуело е забулено в тайна. Едни разказват романтична история за девойка, седнала в кабинета на младия летец, който си поискал целувка. Други разказват, че двамата са се запознали по време на престрелка в центъра на Буенос Айрес. Консуело се оказала на самата бойна линия, а силният младеж в униформа я спасил в своите обятия. Не е важно как, но двете сърца са се срещнали и в тях пламнала любов. Екзюпери се влюбил безпаметно в салвадорската красавица с кафяви очи, която по това време била известна като „черната вдовица“ – успяла да загуби двама съпрузи. Но това не смущавало младия летец. Той не можел да живее без нея и бил готов на всичко, само и само Консуело да го озарява със своето присъствие. Тя пиела, хойкала, изневерявала му наляво и надясно, и всеки път му напомняла, че когато се оженил за нея самият той бил за свободния брак. Той мислел, че ще може да търпи, но не успял. Отишъл на война и знаел, че няма да се върне. А „Малкият принц“ станал неговото прощално признание в любов, където горещо любимата от малкия принц роза всъщност била онази изгаряща брюнетка с бодлите, в които той пробождал сърцето си. Екзюпери изчезнал заедно със своя самолет някъде над южното крайбрежие на Франция. После вестниците ще напишат, че той не е умрял, а само се е върнал на своята планета... Консуело Сандовал живяла много години след него, но така и повече не се омъжила. Тя ще напише книга „Спомените на Розата“ за своя любим летец, така и без да прости на себе си. Едва през 2003 г. рибари край Марсилия ще извадят с мрежите си гривна, на която пишело „Сент Екзюпери и Консуело“.



