Анна Елинор Рузвелт е родена през 1884 г. в Ню Йорк в известно и богато семейство. През 1901 г. чичо й Теодор Рузвелт е избран за президент на САЩ. Елинор не е красавица, но положението й дава шансове за успешен брак. Така през 1905 г. тя се омъжва за своя 5-ти братовчед, 23-годишния Франклин Делано Рузвелт. В началото семейният живот изглежда щастлив. В следващите 10 години Елинор ражда шест деца, но интересите й не се ограничават единствено до отглеждането на деца. През 1910 г. съпругът й става сенатор и тя започва да се интересува от политика и социални дейности. По време на Първата световна война участва в работата на Червения кръст, шие дрехи за войниците, грижи се за деца и болни. 

Когато съпругът й се кандидатира за президент, Елинор дейно участва в предизборната му кампания. През 1933 г. Франклин Рузвелт става 32-ят президент на Съединените щати и ангажиментите на първата дама се увеличават. Тя се среща с негови поддръжници, защитава правата на жените и чернокожите организира благотворителни кампании. До края на 30-те години първата дама изпреварва по популярност дори президента.

Елинор се смята за "грозно пате” и подозира, че нейният привлекателен, величествен и елегантен съпруг се жени за нея не заради пламенни чувства, а по съвсем прагматични причини - с нейна помощ да изгради политическа кариера. Той я приема по-скоро като приятел и партньор, а до него тя никога не се чувства привлекателна и желана жена.

След раждането на шестото дете лекарят я съветва да се предпазва от бременност по здравословни причини. Това е извинението, което Франклин използва, за да сложи край на интимните им отношения. Не може да се каже, че двамата съпрузи страдат особено от липса на физическа близост. Години по-късно Елинор признава пред дъщеря си, че за нея това било "мъчително бреме, което не можело да бъде избегнато ". А Франклин започва да се интересува от по-млади особи, като сменя любовниците си една след друга. През 1918 г. те са на ръба на развода. Тогава Елинор научава, че съпругът й има любовни отношения със собствената й секретарка Луси Пейдж Мърсър, след като случайно се натъква на с любовните й писма до Франклин. 

Тогава Елинор дава ултиматум на съпруга си: приключва връзката с Луси или се развеждат. Франклин си дава сметка, че разводът ще навреди на политическата му кариера и прави всичко възможно, за да спаси брака. Той не се разделя с любовницата, но срещите им стават тайни. През 1921 г., след плуване в студена вода по време на почивка със семейството, Рузвелт се разболява. Лекарите му поставят ужасна диагноза: полиомиелит. От този момент до края н живота си той остава в инвалидна количка. Елинор се грижи за него и му помага във всичко. Тя вярва, че само активното ангажиране в работата ще помогне съпругът й да преодолее психическата травма. Но дори увреждането и всеотдайността на жена му не го възпират от следващото финално предателство.

През 1945 г. президентът Рузвелт умира от инсулт. Когато първата дама чува за смъртта му, тя казва: "Чувствам по-голямо съчувствие към нашата страна и към целия свят, отколкото към себе си ”. Както се оказва Франклин прекара последните дни от живота си с Луси Мърсър и умира в нейните прегръдките. През следващите 17 години Елинор се занимава активно с обществена работа, става представител на САЩ в ООН.

Години по-късно се разкриват факти, които хвърлят светлина върху още тайни в семейството на президента. През 1978 г. са публикувани писмата на журналистката Лорън Хикок, от които става ясно, че всъщност тя е била истинската любов на първата дама. Двете се срещат през 1932 г. и оттогава почти не се разделят. Лорина дори има собствена стая в Белия дом. В продължение на 30 години разменят над 3000. По волята на Лорън след смъртта й, те са публикувани. В тях има такива редове, написани от Елинор: "Не мога да те целуна, затова преди да заспя и щом се събудя целувам твоята снимка”. 

Въпреки всички тези разкрития, американците все още смятат, че Елинор Рузвелт е най-забележителната жена в САЩ, а Хари Труман я нарича първата дама на света.