Снимка: Личен архив

Мария Василева: "Силата на изкуството е огромна, но сериозно подценявана у нас."

Повече от година в София съществува едно наистина отличаващо се арт пространство, което събира различни хора и идеи. Неговата създателка е известната кураторка и изкуствоведка Мария Василева, която винаги се е опитвала да поднесе благоприятен контекст на българското изкуство от миналото и това от днешния ден.

С осемте изложби дотук, сред които са "Форми на съвместно съществуване", "…Отклонения…", "Дива зона", "Животът е песен", и редицата интересни и значими събития, на които галерията е била домакин, "Структура" размести пластовете на еднообразното представяне и възприемане на изкуството у нас.

Каква е структурата, която липсва на българското съвременно изкуство в момента?

Според мен, тъкмо сега, за първи път от 30 години насам, започва да се вижда някаква структура, която да подпомага процесите и развитието на съвременното изкуство. Има алтернативни пространства, независими галерии, комерсиални галерии, има места, които се занимават с млади автори и други, които търсят по-изявени професионалисти. Музеите се включват все по-адекватно в диалога. Общините и Министерството на културата започват да разбират ролята на съвременното изкуство и макар и бавно (и малко спекулативно), да го подкрепят.

По какъв начин галерия "Структура" е продължение на дългогодишната ви дейност като куратор и изкуствовед?

Работила съм дълги години като музеен куратор, но едновременно с това съм правила и десетки независими проекти. От една страна, съм се опитвала да променя музейната конюнктура и невъзприемчивостта й към съвременното изкуство. От друга, съм участвала в международни изложби, конференции и журита на най-високо ниво. В "Структура" обединявам опита си в тези две насоки и натрупаните през годините контакти. Трудно ми е да се откажа от желанието си да облагородявам средата у нас, но и искам да се насладя на възможността да показвам изложби, които за мен са изключително интересни и важни. Всъщност през годините винаги съм се разстройвала от липсата на хомогенно качество в музейните и галерийните практики. Държа това, което се вижда в "Структура", винаги да е на ниво. Подобно постоянство ни е необходимо и то влияе върху всички аспекти от живота ни. През годините винаги съм подкрепяла българските художници и ще продължа да го правя, като създавам адекватна на техните очаквания среда.

Говори се за липсата на видимост на българското съвременно изкуство в чужбина, което до голяма степен е институционален проблем, но какво според вас го отличава и характеризира?

Липсва видимост не само на съвременното, но и на класическото и модерното българско изкуство. Това наистина е въпрос на национална политика. Ето например изложбата на Роземари Трокел, която показваме в момента в галерията, е пример за такава умна политика. Работите са притежание на държавата (през Института за международни отношения на Германия) и изложбата пътува повече от 12 години, като е обиколила света, показвайки едно различно лице на страна, която обикновено свързваме с класическата литература и музика, и с техниката.

По света работят много български художници, но отделните им успехи не дават обобщена представа. Тук наистина е необходима стратегия и конкретни действия. Става въпрос за изграждане през изкуството на нов, съвременен имидж на България, който, както знаем, е печално лош. Силата на изкуството е огромна, но сериозно подценявана у нас. Ако съм на мястото на министъра на културата или на директора на Държавния културен институт, ще създам групи за пропаганда на българското изкуство по света. Не бива да се плашим от думата пропаганда. Тя е съвсем меродавна днес и има своите положителни страни. Трябва да се почне отнякъде – дали ще е съвременно изкуство, дали ще е Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев или българския авангард от 20-те и 30-те години на ХХ век. Последната изложба в "Структура" преди лятната ваканция, макар и малко неочаквано, ще е посветена именно на българския модернизъм и авангард, който е непознат у нас, а още по-малко познат в чужбина. А всъщност е адекватна част от едни световни процеси и би стояла достойно навсякъде по света. 

Често се споменава, че в българското съвременно изкуство съществуват кръгове и че ако не принадлежиш към някой от тях, естествено ще отпаднеш. Какво е вашето мнение относно това твърдение?

Не приемам подобни твърдения; ненавиждам оплакванията на някои хора, че други са им попречили да се реализират. Това е напълно абсурдно. За мен единственият критерий е качеството на произведената продукция. Както казва моят приятел художника Димитър Трайчев: "стоката е важна". Ако човек иска да работи и да се развива, нищо не може да му попречи. Какви са тези конспиративни теории за кръгове и лобита? Кои са те и каква сила имат да попречат на когото и да било? Нелепици, които ме изкарват извън нерви, защото замърсяват средата и правят и без това нелекия ни живот още по-мрачен.

Ако трябва да разкажете на някого от чужбина за съвременното изкуство в България сега, кои автори и произведения щяхте да му покажете?

Много са. Вече има няколко поколения, различни творчески поведения и успехи. Разбира се, ще започна с Недко Солаков и Лъчезар Бояджиев, ще продължа с Правдолюб Иванов и Иван Мудов, ще се спра на най-младите Радостин Седефчев и Мартин Пенев. Няма да пропусна и женското присъствие: Алла Георгиева, Надежда Олег Ляхова, Искра Благоева. Не мога да спомена всички, за което се извинявам. Сцената ни се разрасна неимоверно и има много добри художници. Затова е още по-тъжно, че не са получили необходимото разбиране и уважение – както от публиката, така и от властите. Но това е дълъг взаимен процес.

Струва ми се, че галерията само за година създаде и една цяла нова публика - хора, които човек не може да види другаде, които идват и живо се интересуват. Каква е тайната ви в подхода и комуникацията с публиката?

За мен винаги най-тъжната гледка са били откривания на изложби, посетени само от художници. Тази цеховост съществува от години и трудно се преодолява. Полагам специални усилия да превърна галерията в място, в което уютно се чувстват и писатели, и учени, и режисьори, и актьори, и архитекти, и музиканти. Интересува ме този по-широк диалог, който носи позитиви на всички страни и създава нови енергии. Следващата ни стъпка е насочена към хора, които нямат нищо общо с културата. "Структура" е не просто място за изложби. Галерията е знак за съвременност, за радикална промяна в мисленето, за поведение, което цели интегриране с големия свят отвъд Калотина. Хората имат нужда от такова място, което им вдъхва вяра, че в тази държава освен корупция и простотия, може да има и смислени неща. Заради това "Структура" привлича различни хора – нещо като глътка чист въздух.

Какъв е подборът ви като галерист, на какво наблягате и какво избягвате в изкуството? Отворен ли е пътят на галерията или в момента градите определена линия?

Пътят е отворен. Имам достатъчно опит и развита интуиция, за да следвам някаква предварително начертана стратегия. Светът се променя динамично и ние трябва да можем да отговаряме на тези предизвикателства. Гледам общата картина и се опитвам да разбера какво е най-необходимо в момента за цялостното развитие. За мен това е много важно. Галерията не е самотен остров. За да съм добре аз, трябва и другите да са добре. Комуникацията и постоянното състезание с останалите институции и със случващото се като цяло в България и по света ръководи избора ми на автори и изложби. Ако това го няма, ще ми е трудно така да обясня всяка една изложба, че тя да има истинско присъствие в общественото пространство.

Извън София и Пловдив съществува ли съвременно изкуство и какво е неговото лице?

Труден въпрос, но съм оптимист и в това отношение. Съвременно изкуство съществува, но трябва да има и институции, които да го "извадят" на бял свят. От години подкрепям работата на Contemporary Space във Варна – място, което се наложи с безкомпромисния подбор на художници и проекти. Пламен Моневски се опитва да промени ситуацията в Плевен. Наскоро норвежкият художник Ларс Нордби откри пространство за съвременно изкуство във Велико Търново - HeerzTooya. Има и някои други "просветвания" тук и там. За съжаление в провинцията професионалната среда е много консервативно настроена и трудно допуска по-различни форми на изкуство. Музейните директори, с много малки изключения, също са настроени доста архаично и това изключително пречи на развитието на средата.

Имате програма за показване на най-актуалното от чужди сцени - Германия, Австрия. Защо е важно да гледаме повече качествено изкуство от чужбина?

Най-малкото защото рядко се вижда у нас. И защото не искам процесът на изолация да продължава. Чрез тези изложби ние показваме добро чуждо съвременно изкуство, но показваме и себе си на партньорите ни в чужбина. Процесът е в две посоки и никога не пропускаме да рекламираме и българската сцена. Така се изграждат контакти и взаимоотношения. Ако не в момента, този диалог рано или късно ще даде плод.

Вие също сте и директор на фондация Едмонд Дермиджиян, с която раздавате наградата за млад живописец. Имате и редица кураторски проекти, ороентирани към живопис, като например "Внимание! Прясна боя". Къде се намира живописта в България в момента? И къде са младите?

Предстои да видим в следващата ни изложба, която ще покаже живописта на Радоил Серафимов, Радослав Нинов и Станимир Генов – трима млади художници, които работят предимно в областта на живописта.

 Какво си пожелавате за българското изкуство и конкретно какво си пожелавате да видите  в "Структура" в най-скоро време?

Бих искала да видя повече купувачи и колекционери, които правят сериозни колекции със съвременно изкуство без да го делят по национален признак. Колекциите са важна част от структурата, за която говорихме в началото на нашия разговор.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види