Номерът на фланелката на футболиста има огромно значение в културата на играта и феновете на най-популярния спорт добре знаят това. В някои отбори определени номера на фланелките в отбора носят митичен привкус, защото са били носени от някои от най-великите играчи в историята. Съвсем малка част от играчите обаче са толкова лоялни, успешни и отдадени на отбора, че да заслужат най-голямата чест - номерът, с който са играли дълги години за клуба, да бъде изваден от употреба завинаги.

От една страна е логично американският Космос да извади фланелката с номер 10, с която е играл Пеле или Шалке да извади "седмицата" на Раул. Логично е да се случи с някой заслужил ветеран в по-малък отбор. Но в големите клубове това е много голяма рядкост, просто защото в тях винаги са играли много талантливи футболисти.

Вижте кои са някои от най-известните играчи, чиито футболни номера завинаги остават свързани с техните имена.

Мур / Уест Хем / 6

Великите дни на Боби Мур вече са доста назад във времето, но неговата фигура остава фундаментална във футбола. Според самият Пеле, Боби Мур е най-добрият защитник на всички времена. Той е стълбът в отбраната на английския Уест Хем Юнайтед в над 600 мача и е ключовият играч по време на златния период на клуба.

Боби Мур играе за отбора в продължение на 16 години, в  които Уест Хем печелят FA Cup и купата на УЕФА. Защитникът е един от най-великите английски играчи, както и единственият капитан на националния отбор, който е вдигал Световната купа.

Именно заради успеха на Световното първенство през 1966 г. и приносът на Боби Мур към английския футбол в наши дни негова бронзова статуя се издига пред националния стадион "Уембли".  

Уест Хем извади неговия номер 6 след смъртта на легендата през през 2008 г.

Барези / Милан / 6

Големите отбори рядко вадят даден номер от селекцията, си, а още по-рядко вадят два номера.

Отборът на Милан е тоталното изключение от правилото, защото двама от легендарните защитници на клуба са заслужили голямата чест.

Франко Барези е истинска институция в Милан със своите над 700 мача в продължение на 15 години. Барези е част от гръбнака на един отбор, който печели забележителни успехи, а самият играч завършва кариерата си при "росонерите" с 3 Купи на Европейските шампиони, 6 титли в Серия А, 4 Суперкупи на Италия и по 2 пъти Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа. Междувременно Барези е част от желязната отбрана на националния отбор на Италия, който печели Световната купа през 1982 г. 

Милан определено имат огромен късмет да имат толкова талантлив и лоялен играч в редиците си. След края на кариерата си Барези получава огромната чест неговият номер да бъде изваден от употреба.

Малдини / Милан / 3

Паоло Малдини е син на легендата на Милан Чезаре Малдини и буквално има "червено-черна" кръв по рождение. Защитникът е играл във всички формации на Милан в продължение на повече от 25 години, което е феноменално за футболист от съвременната епоха.

В продължение на 14 години в първия състав на Милан Паоло Малдини си печели име на уникален защитник. С "росонерите" италианецът печели общо 26 трофея, между които 5 пъти Шампионската лига, 7 пъти Серия А, 5 пъти суперкупата на Европа и др. Той е капитан на отбора, държи рекорда за най-много изиграни мачове за отбора (902), както и рекорда за най- много изиграни мачове в серия А - (647).

Заради всички тези успехи Милан извади номер 3 от отбора след оттеглянето на играча през 2009 г. Въпреки това, има вариант този номер отново да бъде ползван. Той може да се окаже на гърба само на друг Малдини, тъй като синовете на легендата тренират в юношеските отбори на клуба.

Кройф / Аякс / 14

Йохан Кройф е рядък на случай на гениален играч, който по-късно става гениален треньор. Забележителният му интелект на терена прави разликата в началото на 70-те, когато Аякс е най-добрият отбор в света.

С аяксите Кройф печели 8 пъти местното първенство и 3 пъти Купата на Европейските шампиони. Играчът с номер 14 на гърба е неуловим за защитниците, а изпълненията му печелят овациите на феновете. Кройф се завръща в Аякс като треньор през 80-те и допринася значително за изграждането на златното поколение на Холандия от 90-те години.

Забележителният талант на Йохан Кройф проблясва и в националния отбор на Холандия, с който стига до финал на Световното първенство през 1974 г. Заради изключителните постижения на холандеца с екипа на Аякс, неговият номер 14 завинаги остава само и единствено в клубната митология.

Санети / Интер / 4

Хавиер Санети не е от футболистите, които печелят любовта на феновете с няколко много успешни сезона. Аржентинецът работи упорито на терена през цялата си дълга кариера, а неговата лоялност е оценена високо от феновете и ръководството на Интер.

В продължение на 19 години Санети е един от най-стабилните фигури в защитата и полузащитата на отбора, а приносът му за спечелените 16 трофея с клуба е значителен. Постоянството на аржентинеца е повече от забележително, защото той е изиграл общо 1114 срещи в кариерата си, което го поставя на шесто място по този показател в историята на футбола.

Санети е извеждал Интер като капитан в 858 срещи, което е рекорд. Той държи рекорда за чуждестранен играч с най-много мачове в италианското първенство - 615, и e капитанът с най-много мачове в Шампионската лига - 82. Хавиер Санети прекрати кариерата си като капитан на миланския гранд през 2014 г., а на следващата година клубът извади неговият номер 4 на официална церемония.

След оттеглянето си Санети остава все толкова значим за Интернационале и до 2016 г. е заместник-президент на клуба.

Марадона / Наполи / 10

Марадона е от онези играчи, които оставят следа навсякъде, където играят. Когато подписва с италианския Наполи през 1984 г. аржентинецът едва ли подозира в какъв народен герой ще се превърне за южния италиански град.

75 хил. души посрещат дон Диего на представянето му на стадион "Сан Паоло". По-точно, множеството го приветства като небесен спасител, който да поведе отбора срещу богатите клубове от италианския Север. Молитвите на феновете са чути, защото нападателят прави точно това. По ирония на съдбата великият аржентински играч достига пика в кариерата си, именно докато носи номер 10 в отбора на Наполи.

Марадона играе на "Сан Паоло" между 1984-1991 г. , а вдъхновението му допринася значително за написване на най-славната страница от историята на Наполи. Скромният отбор от Неапол прави фурор и постига нечуваното - завоюва титлата в Серия А през сезон 1986/1987 г. Марадона е голмайстор на първенството с 15 попадения, а титлата е първа за Наполи в цялата история на клуба. С този успех аржентинецът е канонизиран от феновете на отбора, а празненствата в града продължават повече от седмица. 

Противоречивата природа на Диего Марадона дава израз и в Наполи, но той може да си го позволи. Постоянните слухове за употреба на наркотици, нощни запои и връзки с мафията по никакъв начин не накърняват чувствата на феновете към аржентинеца - те просто обичат своето "лошо" момче. Особено след като Наполи печелят титлата в Италия още веднъж през 1989 г. С Марадона в атаката клубът печели купата на Италия през 1987 и 1989 г. и Суперкупата на Италия през 1990 г.

Диего Марадона напуска своя храм през 1992 г. след скандал и наказание, заради употреба на кокаин. Въпреки това, синята фланелка с номер 10 остава негова завинаги, като знак на признателност от неговото паство на "Сан Паоло".