Мнозина свързват Сирано дьо Бержерак с театъра и киното, които представят приключенията и бохемския живот на главния герой, превъплътен в широкоекранната си версия от Жерар Депардийо. 

Пиесата е написана в стихове от френския драматург Едмон Растан през 1897 г. и е посветена на Савиен Еркюл Сирано (1619-1655 г.), отраснал в Бержерак, макар че Ростановият герой слабо прилича на прототипа си.

Желал бих и аз да пея, усмихнат, замечтан,

Да бъда сам, свободен, от нищо нескован,

Свой собствен повелител – за зло и за добро,

Ту шпагата да грабвам, ту своето перо,

Да пиша ей така, невзрях към суетата,

Високо да летя дори и на луната!

от "Сирано дьо Бержерак"

Всъщност реалният живот на Бержерак е много по-интересен: той е драматург, сатирик и военен. Най-известните му пиеси са публикувани и поставени посмъртно: "Комичната история на държавите и империите на Луната" (1657) и "История на държавите и империите на Слънцето" (1662).

Въпреки че Сирано дьо Бержерак е по-известен с легендарните си приключения, много автори като Джонатан Суифт и Волтер черпят вдъхновение от произведенията му, а Молиер дори копира цели части от неговата пиеса "Изиграният педант" в своята "Хитрините на Скапен".

Интересът към персонажа на Ростан насочва вниманието към произведенията на истинския Сирано де Бержерак. Благодарение на направените проучвания се доказва, че неговите писания са сред първите, които могат да се класифицират като научна фантастика. В "Комичната история на държавите и империите на Луната" Сирано описва жителите на естествения ни спътник като същества, които обучават децата си чрез говорещи "пипала". Мнозина твърдят, че това са прототипите на аудио слушалките, които използваме днес.

Освен това в своите книги Бержерак пише, че начинът, по който може да се стигне до Слънцето и Луната, е чрез устройства, изстрелвани като фойерверки - едно от първите загатвания за космическата ракета-носител. Голяма част от живота на този бохем все още е обект на изследване, но колкото повече неща се откриват за него, толкова повече впечатлява способността му да си представя бъдещето, за което пише преди 400 години.