Писатели самоубийци
Писателите и поетите не са застраховани от емоционални заболявания. Според изследванията в областта на генното инженерство творческите личности са повече застрашени от психични разстройства. 25% е вероятността художници, музиканти, танцьори и писатели да имат ген, свързан с психично заболяване, отколкото хората с нетворчески професии. Оттам е обяснимо и влечението на творците към суицид. Особено са застрашени гейовете и поетите.
Ето няколко примера на известни самоубийци сред писателите и поетите:
Гръцката поетеса САФО /ок.624-569 до н.е./ възпява лесбийската любов. Макар омъжена и с дъщеря, тя разменя ласки с много жени, но завършва дните си заради несподелена любов с мъж – моряка Фаон. Скалата, от която се хвърля в морето, по-късно става място, където нещастни влюбени извършват ритуални самоубийства.
Луций Аней Сенека, известен като СЕНЕКА МЛАДШИ /4 до н.е.-65 н.е./ е римски философ и драматург, съветник на император Нерон. Бил е изтъкната личност в Рим. Сред трудовете му има философски есета, писма по въпросите на морала и сатирата. Размишлявал е за античните трагедии, които впоследствие са намерили отражение в произведенията му "Агамемнон“, "Медея“, "Октавия“. Като персонаж Сенека се появява в творбите на Данте, Чосър и др.
След излизането му в пенсия той е обвинен в заговор за убийството на Нерон. Според историците, не е взимал участие в него. Но Нерон повярва в обвинението и заповядва Сенека да бъде убит. Съгласно традицията, Сенека си прерязва вените. Заповядал да му приготвят гореща вана, за да усили кръвотечението. Така и умира.
Световноизвестната английска писателка ВИРДЖИНИЯ УЛФ (1882—1941) е подкрепяла идеята, че жената трябва да бъде финансово независима и да има свой собствен свят /"Мисис Далауей", "Фарът", есето "Собствена стая"/. Само тогава тя ще може да пише. През 1895 г. Улф загубва майка си, а през 1904 – баща си. Започват психически сривове. Смъртта на брат й през 1906 г. влошава състоянието й. Сама Улф се характеризира като "здравомислеща болна жена". В наши дни диагнозата й се категоризира като маниакална депресия или биполярно разстройство.
По време на Втората световна война домът й е разрушен. През 1941 г. на 28 март тя пълни джобовете си с камъни и влиза в реката Грейт-Уз. Тялото й е намерено след три седмици. Последните й думи написани за съпруга й са: "Аз изгубих всичко, освен Вашата добрина. Не искам повече да ви усложнявам живота. Няма други двама души, които да са по-щастливи от нас. В." Тогава тя е на 59 години...
СТЕФАН ЦВАЙГ /1881-1942/ е бил известен в родината си Австрия и в чужбина писател, новелист и биограф, приятел с Томас Ман, Джеймс Джойс, Верлен, Фройд, Ромен Ролан, Горки, Рилке и др. Бил щастливо женен. Като евреин понася тежко гоненията и болката от идването на власт на Хитлер. Произведенията му са забранени в Германия и бивша Австрия. Болката е на първо място от това, че родината не може да го защити. Така започват неговите скитания. Първо бяга в Лондон, но разочарован от политиката на Англия, Цвайг заминава за Латинска Америка. Непрекъснато се страхувал за живота си, смятал, че светът ще загуби от Хитлер, че съществуването му ще бъде безсмислено мъчение. В малкото градче Петрополис, предградие на Рио де Жанейро, жестоко разочарован и депресиран, Цвайг заедно със съпругата си вземат голяма доза барбитурати и са намерени в дома им мъртви, хванати за ръце.
МАРИНА ЦВЕТАЕВА /1892-1941/ е една от най-големите поетеси на 20-ти век. Отраснала в добро семейство, получава прекрасно образование, включително и в Сорбоната. 18-годишна издава първата си стихосбирка. Станала значителна фигура в литературния живот, омъжва се за Сергей Ефрон и ражда дъщеря си Ариадна. Но през годините на Гражданската война всичко се обръща с главата надолу. Съпругът й бива изселен в Берлин, втората им дъщеря умира от глад 3-годишна, творческото й вдъхновение в емиграция секва. Живее в Прага и Париж. Връщайки се в Москва след 17 години, я чакат нови трагедии – арестуването на дъщеря й Ариадна, арест и разстрел на съпруга й. През 1941 г. поради настъпването на нацистите е евакуирана със сина й в Татарстан. Там в град Елабуга, Цветаева се обесва. Гробът й е неизвестен...
Животът и творчеството на класика на японската литература РЮНОСКЕ АКУТАГАВА /1892-1927/ може да се раздели на две – преди мисълта за смърт и с мисълта за нея. Той се опитва да се справи с вътрешния си свят и насъщните битови проблеми. В "Писмо до приятеля" той открито пише за смъртта, за суицида и дори за начина на самоубийство. За място на самоубийството си той избира своя дом. Не става въпрос за обичайното харакири. По естетически съображения не смятал да се беси, да се застреля, да се дави и да се хвърли от покрива на къщата си. Цял месец преди самоубийството си изучава Библията. Акутагава добре познавал християнската култура, признавал съществуването на Дявола, но не можел да повярва в Бог. Затова отчасти самоубийството му за него не било грях. Той се отравя с веронал.
Най-пламенният руски и съветски поет ВЛАДИМИР МАЯКОВСКИ /1893-1930/ бил нестабилен емоционално, употребявал и кокаин. Пословична е неговата любов към Лиля Брик и съжителството в нестандартна тройка със съпруга й. Това не пречело да има връзки и с други жени. Последната му връзка е с младата актриса Вероника /Нора/ Полонска, също омъжена. Сутринта на 14 април 1930 г. Маяковски има среща с Полонска, на която я молел да не отива на репетиция в театъра. Тя отказвала. Той заключил вратата, скрил ключа в джоба си, плакал. В края на краищата й дал пари за такси и докато тя тръгвала, на вратата чула изстрел. Като се върнала, на гърдите на Маяковски имало малко кърваво петно...
Един от най-любимите руски поети СЕРГЕЙ ЕСЕНИН /1895-1925/ имал провокационно творчество. В стиховете му присъстват любов, сексуалност, психични заболявания, смърт. Многобройните му стихотворения го направили много известен, но истински го прославили публичните му изяви, в които той превъзхождал самия Маяковски.
Есенин бил млад, красив, талантлив и се ползвал с огромен успех сред жените. Имал 4 брака, последните два с балерината Айседора Дънкан и дъщерята на Лев Толстой, София. Средата, жените, световното признание обаче не го удовлетворявали и той пиел непрекъснато и много и вдигал скандали. Това се отразява на характера му и не се харесва на властите. Есенин се премества от Москва в Ленинград и отсяда в хотел "Англетер". Тук в стая 5 става трагедията. Официалната версия е, че депресиран и самотен той се обесва. Но съществува версия, че е "самоубит" от чекистите. Причината е идеологически разногласия с властта.
Легендарният американски писател ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ /1899-1961/ водел авантюристичен живот. Взима участие в Първата световна война, живее в Европа, Чикаго, Торонто, Ки Уест и в Куба. Прозата му е силно въздействаща и той получава за нея множество награди.
През 1960 г. съпругата му Мери е обезпокоена от постоянното му мълчание, от параноята и отказа му да излиза от дома, както и от злоуботребата му с алкохол. През април 1961 г. тя го завежда в клиника в Майо за лечение. Бил записан анонимно. Това било първото лечение, при което са му направени 15 сеанса електрошокова терапия. Предписана му е и лекарствена терапия за лечение на депресия. На 2 юли юли той се застрелва с любимата си пушка в Кечъм, Айдахо.
Това не бил нещастен случай, а преднамерено прекъсване на живота. Бащата, сестрата и братът на Хемингуей завършват живота си със самоубийство. Както предполагат специалистите, смъртта им е генетична предразположеност, която усложнява психическото и физическото здраве. През 1991 г. са обнародвани медицинските документи на Хемингуей. Оказва се, че той също е страдал от хемохроматоза.
АЛЕКСАНДЪР ФАДЕЕВ /1901-1956/ е руски съветски писател, най-известното му и любимо на руснаците произведение е романът "Млада гвардия". Фадеев бил и изтъкнат обществен деец, журналист, военен кореспондент, лауреат на Сталинска награда първа степен, член на Партията и нейното ръководство. Но Фадеев е раздвоен – като честен човек и комунист търси от властта помощ за низвергнати писатели като Гумильов, Платонов, Пастернак, Заболоцки. Преживявайки тежко това раздвоение, той страда от безсъние, изпада в депресия, пристрастява се към алкохола, дори се лекува.
На 13 май 1956 г. Александър Фадеев се застрелва с револвера си на вилата си в Переделкино. В официалната версия за причината за самоубийството му е посочен алкохолизмът. В действителност две седмици преди самоубийството си Фадеев спира да пие и, явно подготвяйки се, започва да пише писма до различни хора. Предсмъртното му писмо, адресирано до ЦК на КПСС е иззето от КГБ и е публикувано едва през 1990 г. В него Фадеев пише, че не може да живее повече, тъй като изкуството, на което служи е погубено от самоуверено-невежи ръководители на партията и това вече не може да бъде поправено. Изследователите посочват странни обстоятелства около самоубийството на писателя...
РОБЪРТ ЪРВИН ХАУЪРД /1906-1935/ е американски писател, получил световна слава заради книгите си за Конан Варварина. Смятан е за основоположник на "героическото фентъзи", баща на поджанра "меч и магия". Едва 30-годишен той е на път да публикува първия си роман, но слага край на живота си като се затваря в колата си и се застрелва. Причина за това се смята фактът, че не издържа на житейския удар, когато научава, че майка му е болна от туберкулоза. Самоубийството му поражда множество спекулации относно душевното му здраве – от едипов комплекс и клинична депресия до твърдения за липса на каквито и да е душевни болести.
Проникновеният френски романист от руски произход РОМЕН ГАРИ /1914-1980/ е два пъти носител на наградата Гонкур. Той има огромна популярност, бил е на дипломатически пост в много страни, дори в България. Обичан от читателите и от критиката. След последния си развод с актрисата Джийн Сийбърг, през 1979 г. той прави несполучлив опит за самоубийство с барбитурати. Депресиран поради напредналата възраст, Ромен Гари се застрелва на 2 декември 1980 г. След смъртта му е обнародвана предсмъртната му бележка: "Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател... Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…"
ЮКИО МИШИМА /1925-1970/ е известен японски писател. Три пъти е бил номиниран за Нобелова награда. Освен с литературните си произведения, Мишима е известен с екстремните си политически убеждения. Той подкрепял западните възгледи и Втората световна война. Защитава монрхическите и самурайските традиции. На 25 ноември 1970 г. Мишима и четирима негови млади последователи от "Обществото на щита", въоръжени с мечове, влизат в щабквартирата на Националната отбрана в Токио и се опитват да вдигнат бунт срещу "твърде мирната конституция". Мишима произнася едночасова реч пред хиляди военнослужещи, планът му се проваля и той се самоубива, извършвайки сепуку.
НИЛ КАСИДИ /1926-1968/ е една от най-важните фигури от битническото поколение на 50-те години на ХХ век и психоделичното движение през 60-те години. Описан е в романа на Джак Керуак "По пътя" в образа на Дин Мориарти. Той е и "световноизвестен прототип", тъй като е послужил като праобраз на много литературни герои. През 2014 г. е открито писмото, вдъхновило Керуак за най-големия му роман. Автор на писмото от 18 страници, изпратено на Керуак през 1950 г., е Нил Касиди. Текстът сам по себе си е "поток на съзнанието", посветен на пътуване из родния му Денвър. Когато Керуак прочита посланието, той унищожава черновата на "По пътя" и в продължение на три седмици пренаписва романа си.
Причината за смъртта на Касиди се води неизвестна – той е намерен в кома на пътя след сватба, на която е присъствал в Мексико. Откаран е в болница, където лекарите се лутат между бъбречна недостатъчност и пълен срив на организма до наркотици. Но за най-вероятно се смята, че се е самоубил заради любовника си Алън Гинсбърг.
Любимата на мнозина американска поетеса СИЛВИЯ ПЛАТ /1932-1963/ за първи път публикува стиховете си след завършване на училище. Постъпва в Колежа Смит през 1950 г., където преуспява в учението и се бори с депресия. През 1953 г. прави опит за самоубийство.
Първия си сборник Плат публикува в Англия през 1960 г., където се е преместила заедно със съпруга си, известният поет Тез Хюз. След раждането на второто им дете през 1962 г. Хюз я напуска заради друга жена. Преживявайки тежко развода, Плат продължава да работи. Единственият й роман "Стъкленият похлупак" /преведен и издаден и на български/ наполовина представлява нейната биография. В него се разкрива опита за борба с депресията. Книгата е публикувана под псевдоним малко преди смъртта на Плат.
На 11 февруари 1963 г. медицинската сестра идва в дома, където Плат живее с децата си. Намира Плат затворена в кухнята с глава в газовата фурна. Била мъртва. Процепите на детската стая били запълнени с влажни кърпи за защита на децата...
РАМОН САМПЕДРО КАМЕАН /1943-1998/ е галисийски моряк и автор на две книги. В продължение на 30 години бил парализиран в резултат на нещастен случай и се борел за правото на доброволно лишаване от живот. Първият гражданин на Испания, който отстоявал това право в съда.
Три месеца преди смъртта му негови приятели го отвели в Бойро, тъй като роднините му категорично били против самоубйството му. В избрания ден в стаята била поставена камера, снимаща всичко, което ставало. Той прочел своето завещание, отправено към съдиите, политиците и църковните дейци. След това с помощта на сламка изпил водата с отрова. Този цианид неговите приятели събирали зрънце по зрънце, но той така планирал всичко, че никое отделно действие на неговите помощници да не може да повлече обвинение в убийство. Така Сампедро се отървава от мъките си.
Историята е разказана във филма "Морето в мен", където главната роля изпълнява сънародникът на Рамон - Хавиер Бардем.
