Снимка: Getty Images

Англичанинът, екзекутирал стотици нацисти

Албърт Пиърпойнт е роден на 30 март 1905 г. в Йоркшир, Англия. И в тази история, за разлика от много други, ще започнем с това, че малкият Албърт далеч не бил обикновено дете. Още от най-ранна възраст той не искал да стане войник, мореплавател или каквото там са искали децата по онова време, той искал да стане професионален екзекутор. При това съвсем сериозно. Когато е едва на 11 години, пише есе на тема "Когато завърша училище, бих искал да стана изпълнител на смъртни наказания." За жалост на поколения психиатри текстът е безвъзвратно изгубен.

И все пак се знае, че тази мрачна детска мечта, или по-скоро амбиция, не била причинена от някаква травма или патология в още крехката психика на младия Албърт, а била по-скоро вследствие на стремежа му да подражава на мъжете от своето семейство, да продължи традицията, така да се каже. Бащата и чичото на Пиърпойнт били екзекутори и той просто искал да поеме "семейния бизнес". Баща му умира през 1922 г., но преди това завещава на сина си своите бележки, дневници и записки, в които подробно било описано как се бесят хора. По това време в Англия бесилото било предпочитаният уред за изпълнение на смъртните присъди.

Въпреки добрата "теоретична подготовка" младият Пиърпойнт не бил назначен веднага като екзекутор, защото нямало свободни места. Наложило му се да се премести в Манчестър, където работел като доставчик за бакалии на едро. Най-накрая през 1932 г. се отворило свободно място и той бил назначен като помощник или чирак екзекутор. Първата екзекуция с негово участие се провежда в Дъблин през 1932 г. и бил изпълнена с неговия чичо Томас Пиърпойнт.

И въпреки че след това асистирал при всяка възможност, през 30-те години Пиърпойнт бил все още начинаещ в занаята, защото по това време в Англия смъртни присъди не били никак много. Така му се наложило да чака доста за първата си самостоятелна "поръчка". Тя идва чак през 1941 г., когато той обесил лондонския гангстер и убиец Антонио Манчини. През следващата година изпълнил и смъртната присъда на серийния убиец и изнасилвач Гордън Къминс, който били изпратен на бесилото за убийствата на четири жени, състояли се през февруари 1942 г. Така започва повече от 30-годишна му кариера на екзекутор, в рамките на която потомственият палач изпълнява над 400 смъртни присъди.

Екзекуции на нацисти и на един приятел

Пиъройнт се превръща в най-известния екзекутор в Англия едва след края на Втората световна война, обесвайки приблизително 200 военнопрестъпници, повечето от които нацисти. Между 1945 и 1949 г. той дори предприема над 20 пътувания до Германия и Австрия, за да изпълнява екзекуциите на "есесовци", извършили някои от най-зловещите в престъпления по време на войната. Сред изпълнените от него екзекуции била тези на Йосиф Крамер – комендант на лагерите Аушвиц и Берген-Белзен, когото наричали "Звярът от Белзен", както и на Ирма Грезе, известна още като "Хиената от Аушвиц" заради проявяваната от нея изключителна жестокост по време престоя й като надзирателка в лагера, където постъпва едва като девойка. Пиъройнт, разбира се, екзекутирал и британци. Годините след войната наистина били много натоварени, а на 27 февруари 1948 г. дори му се наложило в един ден да обеси 13 души.

Многобройните екзекуции превръщат Пиъройнт в нещо като странен герой от войната, без да е бил на фронта. Благодарение на което печели голяма слава, но и сериозни парични средства, които му позволяват да си купи своя кръчма в покрайнините на Манчестър. Кръщава я "При бедния удушвач". Кръчмарският живот обаче не му пречел да се отзовава и на покани за екзекуции, когато се появяла такава нужда. Освен това хората се тълпели в кръчмата му, за да изпият една бира, налята от британския екзекутор на нацисти.

През 1950 г. съдбата изиграва лоша шега на Пиъройнт, като преплита двете му поприща на екзекутор и кръчмар по много странен начин. Един от редовните му клиенти Джеймс Корбит бил осъден на смърт заради жестокото убийство на приятелката си в изблик на ревност. Иронията е в това, че преди да се прибере у дома и да извърши деянието, той се напил именно в кръчмата на Пиъройнт, където дори двамата заедно пели песни. Естествено, кръчмарят трябвало да се превърне в екзекутора. След като приключил обаче, Пиъройнт заявил, че това бил единственият път, когато съжалявал, че е изпълнил дълга си.

Говори се и че именно тогава екзекуторът започнал да обмисля дали завинаги да не остави примката. Въпреки това той останал на работа в продължение на още 5 години, през които изпълнил смъртните наказания на едни от най-бруталните престъпници в Англия. Сред тях са и двама мъжете, замесени в един от най-големите скандали със сериен убиец в Англия – Джон Кристи и Тимъти Еванс. Еванс бил обесен погрешна за престъпленията на Кристи, а след постъпването на нови доказателства Кристи, също бил арестуван и осъден на смърт.

Постепенно работата обаче намаляла, защото правната система на Англия започнала да се стреми да не издава смъртни присъди, които в крайна сметка били и окончателно отменени през 1965 г. Албърт Пиъройнт преустановява дейността си доста по-рано. През 1956 г. той напуска след спор, породен от факта, че не му е платено за екзекуция, която била отменена в последния момент, каквато била практиката тогава. Така малко безславно приключила и неговата кариера.

Неговото наследство

Причината Пиъройнт да стане толкова известен и да бъде викан отново и отново се крие в това, че той бързо си изградил репутация на спокоен, изключително бърз и ефективен екзекутор. Тайната на занаята била в това избереш правилния размер на примката и въжето според телосложението на осъдения престъпник, за да може смъртта да настъпи бързо и по възможно най-хуманен начин чрез счупване на врата не на задушаване. Ако въжето пък е прекалено дълго, тялото набира повече скорост и е възможно дори да се стигне до обезглавяване, а ако е прекалено късо пък, не се акумулира достатъчно сила, вратът не се чупи и престъпникът умира бавно и мъчително от задушаване. За спокойния му характер и напълно лишения от емоции подход към работата му можем да съдим от негово интервю от 1960 г., в което той описва работа си така:

След като разберем телосложението, можем да се подготвим за екзекуцията. Помещението с бесилката обикновено се намира точно до килията на осъдения. То е малко, а в средата на пода под примката има врата с механизъм. Първо правим проба с чувал с пясък, за да сме сигурни, че всичко е наред. По това време затворникът не е в килията си, затова не чува какво правим. Оставяме чувала да виси една нощ, за да се разтегли въжето. На следващата сутрин, когато дойде времето за екзекуцията, отново проверяваме оборудването. После изчакваме вън от килията на осъдения, докато не ни кажат, че е безопасно да влезем. Когато влизаме, той е с гръб към нас, за да не се стресне или да стане агресивен. Тогава връзвам ръцете и краката му с кожени каиши.

Едва тогава осъденият се повежда към бесилото, а случващото се там Пиъройнт описва така:

Тайната е във възела, той се поставя под брадата на осъдения. А когато всичко е готово, аз дърпам ръчката и затворникът пропада през врата и всичко свърша за миг. Не трябва да мислиш за извършеното престъпление – продължава той. Затворникът е осъден, но трябва да се отнасяш с него с уважение и да запазиш достойнството му, доколкото е възможно. Те поемат към неизвестното, а всеки, който се е запътил натам... заслужава да му свалиш шапка.

Възгледите му за смъртната присъда

Въпреки че през цялата си кариера Пиъройнт се стремял да не се обвързва емоционално, но след оттеглянето си, той дава воля на гласа си. През 1974 г. пише мемоарна книга, в която заявява, че смъртното наказание не може да възпре престъпниците:

"Твърди се, че тези наказания имат превантивен характер. Не мога да се съглася. Убийци има, откакто свят светува. За себе си достигнах до заключението, че екзекуциите не решават нищо. Те са просто реликва от древното желание за мъст, но с тази разлика, че отговорността за изпълнението пада върху друг."

И все пак само след две години той като че ли променя мнението си, заявявайки в едно радио интервю за BBC, че все повече се убеждава, че, след отмяната на смъртното наказание, в Англия престъпленията се увеличават. Дори започвал да смята, че екзекуциите трябва да се възстановят.

Естествено Англия, като всяка развита европейска държава, дори не и помисляла да върне дебата за подобни наказания, превръщайки ги единствено с помен от миналото. Самият екзекутор умира на 10 юли 1992 г. в Саутпорт – селище, намиращо се на морския бряг близо до Ливърпул, където се оттеглил с жена си. Какви са били последните мисли на човека убил стотици души с идеята, че такава професията, можем само да гадаем и да се радваме на факта, че живеем в част от света, където подобни практики са просто любопитен спомен от миналото.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види