Дийн Старкман

Американски журналист за неясното бъдеще на медиите

Един от редакторите на така наречените "Досиета от Рая" (Paradise Papers), Дийн Старкман, с дългогодишен опит в "Уолстрийт Джърнал", се превърна в "Питбулът, който лае, но не хапе".

"Досиета от Рая" е второто по мащаб изтичане на информация след "Досиетата Панама", което разкрива през милиони документи как богатите крият парите си по британски офшорни зони.

Дийн Старкман гостува в България и изнесе две публични лекции в София миналия месец по покана на Асоциацията на европейските журналисти-България. Старкман е и гостуващ преподавател във Факултета по обществена политика към Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, Унгария.

В интервю на Мартина Ганчева за Bulgaria On Air той обясни защо е станал медиен критик.

Г-н Старкман, вие сте кучето пазач, което не лае, или питбулът, който хапе?

Бях пазачът, който не хапе, но станах медиен критик и се превърнах в питбула, който лае по кучето пазач.

Какво виждате отвъд новините? Какво е бъдещето на журналистиката? Брутално убити разследващи колеги, водещи – роботи, златна ера за корупция в обществото - факти, които повече не значат нищо или?

Ние журналистите и демокрацията изпитахме двоен шок. Първият – от финансовата криза и ехото от нея. Това доведе до възход на недемократични движения и фигури като Виктор Орбан и неговите двойници в Полша и не само там. Това е едното предизвикателство, което заплашва журналистиката и отприщва насилие. Другият изстрел, нанесен по бранша, е дигиталната трансформация, която подкопа и дори унищожи вестниците. В епохата на интернета окончателно губят монопола. Сега превес взимат тролове, хакери, други форми на онлайн дразнители. В момента плаваме и се опитваме да намерим почва под краката си. Но искам да кажа на онези, които са песимисти, че най-лошото е зад гърба ни. Само трябва да намерим правилната посока на компаса.

Как можем да спрем дезинформацията и да не живеем в свят на пост-истина?

Ние не живеем в свят на пост-истина, но живеем във време, в което обществото се сблъсква с толкова много различни източници на информация, пропаганда, спам. Качествените новини се смесват със слухове, непотвърдени факти, фалшиви новини, иначе казано – боклук. Първото нещо, което трябва да направим, е да научим да разграничаваме истинските новини от фалшивите, фактите от слуховете, да наблегнем на качествената журналистика.

Нека направим едно упражнение. Ще Ви прочета много кратък диалог между двама души и после ще Ви помоля за кратък коментар.

Конрад: Приключи, видях го по телевизията!

Стенли: Не, войната не е свършила.

Конрад: Видях го по телевизията!

Какво мислите за това?

Мисля, че обществото не успява да разграничи пропагандата и дезинформацията, дори и от официални източници. Когато се преместих в Източна Европа разбрах, че хора, които са живели по време на комунизма, са развили здравословен скептицизъм към новинарските източници. Контролът върху фактите е много важен. Унгарският режим държи тази власт в ръцете си. Там няма обществено мнение, затова е много важно да има алтернативи, създадени от политически независими организации, които да служат на обществото, да предоставят проверени факти, да помагат на хората да разберат по-добре света и правителството, под чиято власт живеят.

Ако трябва да направите паралел между Европа и щатите, по отношение на медиите, какъв би бил, каква оценка бихте дали от 1 до 6, например?

Американските медии са необикновени. Те са силно комерсиализирани и доверието към тях като че ли не е много високо. Те понесоха тежко удара от дигиталната промяна и липсата на модел. Независимо от това пазарът е голям и богат. Може да подкрепим много медии.

За първи път сте в България, какво сте чували за страната ни преди да дойдете?

Чувал съм, че демокрацията е под натиск и че медийната система е доминирана от един човек, че обстановката е изключително нездравословна. Чел съм, че властта е тази, която дърпа конците на медиите, но не си давах сметка колко е зле положението в действителност. Не си давах сметка, че сте на дъното. Приемам го и като свой пропуск. Затова и съм ангажиран с медиите по света. Приемам го и като грешка на ЕС, който трябва да направи повече по въпроса. Не можах да се влюбя в София. Прекарах тук два вълшебни дни и със сигурност ще дойда отново, този път със семейството си. Толкова сте различни, гостоприемни, креативни, затова заслужавате правителството да направи повече за вашия прогрес.

Вижте цялото интервю на Мартина Ганчева с Дийн Старкман във видеото.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види