Може да изглежда изненадващо, но много от хората, признати за велики таланти в дадена област, в личния си свят са били възпитани като "мамини синчета". Така Мария Пикасо Лопес целенасочено прекарва целия си живот в посвещение на своя жив шедьовър и любим потомък, докато той се изкачва към върха на световната слава. Тук, с пълна сигурност, можем да кажем, че нейната непоклатима вяра и изключително отдадена майчина любов към сина й създават феномена на Пабло Пикасо. Тази история е един вид инструкция за майките, решили да дадат на света гений.

Мария Пикасо Лопес доказва, че наследствеността и творческата среда, в която се отглежда детето, не са толкова важни в сравнение с наличието на близък човек, който непрекъснато с цялото си естество да доказва на детето, че е гений. Можем да кажем, че с такъв човек Пабло Пикасо е ударил джакпота на гениалните творци. Разбира се, никой не твърди, че да си притискан от желанията на своите родители или да си роден под знака на едно трудно споделимо желание към бащата е щастлива съдба.

Той винаги беше унил, вял, апатичен. Можеше да стои с часове пред прозореца и да наблюдава как се излива несвършващият дъжд.

Мария Пикасо Лопес вярвала в едно – гений и уверен в себе си мъж се създават, когато той е заобиколен не от силен и авторитетен баща, а от куп обожаващи го и изключително възхитени жени. Ние знаем, че това не е правилна формулировка, но да спорим с майката на един гений е винаги малко късно.

Да, Мария Пикасо Лопес не отговаря на новите методи за възпитание, образование и майчинско присъствие в живота на детето си. Но тя му дава не само физическия живот, но и живота на личност, и дори името, с което тази личност остава в историята.

Мария Пикасо Лопес (1855 – 1939)

Мария е родена в семейството на богат испански буржоа и е най-голямата сред трите дъщери. Като любител на екзотичните пътувания, един ден бащата изчезва и чак 15 години по-късно се разбира, че той е починал от жълта треска в Куба.

Доня Инес – майката на Мария, се оказва с три малки деца, съвсем сама, при това без сигурни доходи. След изчезването на съпруга й лозовите насаждения, които до този момент носят доходи на семейството, са заразени с насекоми и всички лозя умират. Налага се и вдовицата, и дъщерите й да печелят пари за препитанието си, като бродират нашивки за шапки и униформи.

В съседство на семейство Пикасо живял свещеник, който решил да се опита да сватоса своя по-малък, четиридесетгодишен брат Хосе, за която и да е от дъщерите на доня Инес. Но Хосе решил, че за жена иска само Мария и скоро се състояла сватбата, на която той бил на 42 г., а тя – на 25 г. Бързо към новото семейство се присъединили майката и сестрите на Мария, защото времената били бедни и животът заедно бил по-лесно поносим. Или традицията била безпощадна, кой може да каже.

През 1881 г. Мария в тежки мъки ражда своето първо дете. То има вид на мъртво родено, защото нито се движи, нито диша. Лекарят случайно издишал цигарения си дим върху новороденото и това го провокирало да се задъха и заплаче. Тази сцена семейството запомнило като изключително щастлива.

Младата майка, преживяла раждането на първото си дете чрез това сътресение, започнала да се отнася към малкия Пикасо като… към Бог и се помолила всички светци, които тя считала за закрилници на семейството, да пазят преди всичко нейното първородно дете. Така имената на тези светии станали част и от името на детето при неговата регистрация – Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Клито Руис и Пикасо.

"Ако избереш кариера на военен, ти ще станеш генерал, а ако избереш монашеството – ще станеш Римския папа!" – са думите на Мария към нейния син. Уверена в неговата гениалност, тя запазва първата му художествена творба, която той сътворява още на шест години. От десетата си година Пабло се учи и рисува в ателието на баща си Хосе Руис – неуспял художник и мрачен, унил и меланхоличен човек. След като Пикасо рисува първата си творба в ателието му, той му предава всичките си материали и никога повече не посяга към живописта, според биографите – признавайки сина си за гений, а себе си за неудачник.

Мария Пикасо Лопес междувременно е във възторг и бързо отписва Пикасо от конвенционалното училище, като в благодарение на някакви изнамерени Бог знае от къде контакти успява да уреди прехвърлянето на съпруга си като преподавател по рисуване в училището по изящни изкуства, а заедно с това – да запише на същото място и своя син. За да се случи тази промяна, цялото голямо семейство се премества да живее в Северна Испания.

След няколко години семейството се мести в Барселона, където Хорхе е приет за преподавател в Художествената академия. Там Пабло продължава своето образование и за първи път подписва своите работи с фамилията Пикасо, макар и в името му да се съдържа и фамилията на баща му.

След още няколко години родителите на Пабло го изпращат в Кралската академия по изящни изкуства в Мадрид, където той не се задържа дълго, защото счита себе си за достатъчно образован и опитен художник. Така, през 1898 година Пикасо се връща в Барселона, където е представена и неговата първа изложба.

До края на живота си той остава близък със своята майка и едва ли не се опитва да сподели спечелената си слава с нея. Тя не разбира много от неговите художествени методи на изразяване, което го огорчава и дори отчайва. Освен силна покровителка, тя се оказа и деспотична що се отнася до избора на своя син относно жените. Когато се запознава с Олга Хохлова – първата съпруга на Пикасо, тя й казва:

Милото момиче, ти си нямаш представа на какво се обричаш. Ако аз ти бях приятелка, то щях да те посъветвам в никакъв случай да не правиш това. Струва ми се, че нито една жена няма да може да бъде щастлива с моя син. Той принадлежи на себе си и на никого друг.

Това е кратката история на Мария Пикасо Лопес – първата от три сестри, жена на неуспял художник и майка на велик гений, за нея не е написано чак толкова много. Писано е много за Пикасо, който успява да защити накърненото име на своя баща - художника, и да разбие живота на няколко жени, на които кой знае защо иска да си отмъсти. Прилича на разбита, противоречива картина, може би от периода на кубизма.