Не е ясно дали наистина тези времена са отминали, но така или иначе, миналото ни предлага богат архив със случаи, в които едноличната власт е била не просто съсредоточена в (както се и нарича) едно лице, но е била практически неограничена. Владетелите на подобна власт са били винаги в полето на опасността от заговори, преврати, покушения и какво ли още не. Но понякога, както в историята се случва, правилата се нарушават с изключения, при това толкова ярки, че остават завинаги записани в тези архиви. Ето как някои владетели са разделили или дори доверили своята власт на най-близките на сърцето им – своите съпруги:

Византийската императрица Ирина

(ок. 752 - 9 август, 803)

Това е първата жена в историята на Византийската империя, която управлява еднолично от свое име. На власт е от в края на IX век след Христа. Бракът, който сключва е по сметка и не е щастлив. Ирина дори се опитва да организира преврат срещу съпруга си Лъв IV Хазар, но неуспешно. Той от своя страна й прощава, но веднага след това изненадващо умира. Тъй като тя няма право пряко да управлява, като вдовица става регент по време на управлението на сина си Константин VI. Когато той пораства и започва да отправя претенции за управлението, майка му просто организира неговото ослепяване и управлява империята до края на дните си .

Изабела Френска  или Изабела Вълчицата - кралица на Англия

(1295 - 22 август, 1358)

В началото на 14. век английският крал Едуард ІІ също бил нещастен със съпругата си, на която открито изневерявал с мъже и с която през цялото време воювал за властта. Политиката на царя не била успешна: войната със Шотландия била изгубена, феодалните лордове не били доволни от централизираната власт. Съпругата му Изабела принудила съпруга си да се откаже в полза на сина си, регент, на когото била, разбира се, тя. След като направил този отказ, Едуард II бил убит и Изабела от Франция придобила цялата власт.

Мария Медичи

(26 април, 1573 - 3 юли, 1642)

Мария Медичи става втората съпруга на френския крал Хенри IV. Въпреки красотата си Мария Медичи остава запомнена по-скоро с ужасния си характер и сцените на ревност, които устройвала на съпруга си, който в отговор не желаел да я вижда със седмици. Хенри IV е убит в деня след коронацията на Мария Медичи. Кралицата обаче не се интересува от това, че всички подозрения падат върху нея, защото тя става регент на сина си, което означава почти авторитарна сила. Една голяма част от тогавашната аристокрация се опитва на няколко пъти да свали от власт Мария Медичи, но всеки път тя успява да запази властта си. Единствено кардинал Ришельо успя да отстрани кралицата от управленските дела и да я държи по далеч от кралския двор.

Екатерина Велика

(2 май, 1729 - 17 ноември, 1796)

Ярък пример за сваляне на съпруга и завземане на властта в Русия са Екатерина II и Петър III. Поради "неправилната" външна политика Петър III, неговите поддръжници са изключително малко и скоро се организира преврат срещу него, който го сваля от властта, той е арестуван, а управлението поема неговата съпруга – Екатерина II. Oще преди преврата, тя се ползва с голяма подкрепа на руската аристокрация, а управлението й продължава повече от 30 години.

Китайската императрица Цъси

(29 ноември, 1835 – 15 ноември, 1908)

Историята на китайската императрица Цъси със сигурност може да бъде ползвана за филмов сюжет. Първоначално тя е в харема на императора, където е в най-ниското ниво на установената йерархия на наложниците. Тя обаче успява да направи това, което да я отличи от другите, а именно – да роди наследник. След смъртта на императора при неясни обстоятелства, Цъси  бавно се отърсва от връзките с многобройните си роднини и започва да управлява сама. Нейната ера се свързва с упадък и разрушение за страната.

Така че, макар и останали в историята, жените в никакъв случай не са историческите фигури, които могат да бъдат свързани с така клиширано приписваните им мир и доброта.