"Храбрият оловен войник", "Снежната кралица", "Малката русалка", "Палечка", "Малката кибритопродавачка", "Грозното патенце". Няма дете, което да не е мечтало и заспивало с поне една приказка на Андерсен. Неслучайно, той е един от малкото писатели, постигнали световна известност още преди смъртта си. Неслучайно Международният ден на детската книга съвпада с рождената дата на Андерсен – 2 април. Празникът се чества по цял свят от 1967 г. насам в чест на писателя. Той вдъхновява детското въображение и създава мост между фантазията и неподправената способност на децата да откриват магията измежду пожълтелите страници на малките-големи светове на книгите.

Изворът

Още от дете Андерсен се увлича по драматургията. Бил е дете със завидно въображение, създава свой собствен куклен театър и попива жадно всяка пиеса, която има възможност да прочете. Основно вдъхновение за него били Шекспир и Холберг. Родителите му обаче са особено скептични към заложбите и интересите му.

След смъртта на баща си Андерсен напуска училище и започва да работи като чирак, тъкач и шивач, а по-късно му се налага да работи дори в цигарена фабрика. 

Музиката

Младият Ханс Кристиан Андерсен е страстен последовател на музикалното изкуство. Едва 14-годишен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта, той губи мястото си. Негов колега от театъра признава поетичните заложби на Ханс и той се заема сериозно с писане. Въпреки всичко Андерсен остава голям почитател на музиката и следи с интерес развитията в нея. През годините сътрудничи на различни композитори. По време на пътуванията си се среща с Менделсон, Шуман и Вагнер, чиято музика популяризира пред родната си публика. Проявява огромен интерес към операта. Произведенията му – особено приказките – са източник на вдъхновение за много композитори и много от тях са поставени в операта и балета с годините.

Приказките

Разказът "Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер" е първата творба на Андерсен, която насочва погледите към него и му носи признание. Макар по-късно из архивите да са открити негови ранни произведения от ученическите му години, това е творбата, която дълго време се счита за най-ранния му успех. Разказът е написан, когато Ханс е на 24 години.

А по открития след смъртта му, първата му приказка е "Лоената свещ", която се смята, че е написал още в годините, по време на които е посещавал училище. Твърди се, че голяма част от най-успешните му и световноизвестни приказки са вдъхновени от истории, разказвани му като дете, които впоследствие авторът е обогатил с полярни вдъхновяващи елементи от неописуема болка и чувство за трагедия, пред личностно израстване до магически прераждащо героя вълшебство. Приказките на Андерсен носят в себе си заряда на онеправданото сърце, плачещо за справедливост, лишено от алчност и копнеещо за топлина и любов. Едни от най-популярните му приказки, получили световно признание още докато Андерсен е бил около 30-годишен, са издадените му в книга приказки "Малката кибритопродавачка", "Малката русалка", "Принцесата и граховото зърно", "Новите дрехи на краля" и "Палечка". Тези и още много негови разкази са екранизирани, превеждани из цял свят и са дали основа за милиони радио и телевизионни адаптации, театрални постановки и аудио приказки.

Любовта

Слабо популярен факт е, че още в ранна възраст Андерсен отбелязва в дневниците си желанието си за полово въздържание. Той често се влюбва, но винаги се оказва, че субектите на неговото обожание за нещастие са все такива, с които е било невъзможно да поддържа връзка и тази невъзможност е отразена в много от творбите му. Той така и не получава възможност да се ожени и да отгледа потомство. В дневника си пише "Боже всемогъщи, имам само теб! Ти ръководиш съдбата ми и аз трябва да се предам в ръцете ти. Дай ми радост! Дай ми жена! Кръвта ми иска любов, както и сърцето ми."

Макар този твърде конкретен зов на отчаяние и несподелена любов да утвърждава нагласите му, Андерсен е бил запленяван както от жени, така и от мъже. Но страданието, вплетено в реалния му живот, може да бъде усетено като горчив оттенък в произведенията му и посредством героите му, жадни за обич и топла ласка. Счита се, че една от дълбоките любови на писателя към шведска певица, която той тайно обичал "по християнски" е въплътена в голяма част от приказките му. Много хора вярват, че тя е неговата Герда, която изчезнала, за да се омъжи за друг, неподозираща за любовта на Ханс. В негов бележник са открити записки от периода, в който той прекарва сам Бъдни вечер и пише за нея "Това беше моята Коледна елха". Впоследствие певицата, макар вече омъжена за друг, прави приятелски жест към Ханс, като му подарява мечтаната Коледна приказка – елха, отрупана трапеза, песни и танци, семеен уют, а той й подарява най-сърдечния си подарък – посветената на нея приказка "Снежната кралица".

Краят

През пролетта на 1872 г. Андерсен претърпява сериозен инцидент, след което започва да проявява симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в "Ролигхед" (букв. прев. "спокойствие"). Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за собственото си погребение, като настоява "ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца".

Андерсен даде на света вяра, че всеки може да бъде герой. Че грозното патенце може да се превърне в лебед. Че малкото никому познато момиче, което продава кибрит на ъгъла на заснежена улица в Новогодишната нощ може да остане обезсмъртен образ на надеждата. Той е жив в пламъка на детските очи, в безспирния порив на фантазията и в приказката за "лека нощ“.