Роден в Унгария в еврейско семейство, Ерих Вайс, познат под артистичния си псевдоним Хари Худини, е едно от седем деца и дълго време е считан за американец от Уисконсин. Истинският му произход е установен след откриването на акта му за раждане след смъртта му. Малкият Ерих се увличал от магията и фокусите още от дете, като успявал да прикове вниманието на хората към себе си с многобройните си опити за бягство чрез преодоляване на различни видове ключалки, умело изпълнение на номера с карти и феноменалната си акробатичност.

Бъдещият Худини се запалил по света на вариететното изкуство на невръстна възраст, като постепенно успял да развие фантазиите си в истински номера, които ловко изпълнявал на улицата пред скромна публика. И въпреки че немотията, в която 9-членното семейство тънело, го принуждавала да раздава вестници и да лъска обувки, мисълта за света на магията не напуска съзнанието му.

Когато бил едва на 20 години, Младият Ерих решава да възприеме артистичния псевдоним Хари Худини, който бил комбинация от производното Хари от псевдонима му като дете – Ехри и фамилията, която заимствал от името на великия по онова време магьосник Жан Юджийн Робърт-Худин, на когото силно се възхищавал.

Въпреки че ранните му опити като магьосник не се увенчали с особен успех, младият Худини успял да прикове погледите с превърналия се в емблематичен с годините номер, в който той се освобождавал от белезници без чужда помощ.

Това му осигурило скоропостижна известност, което от своя страна довело до вниманието на Мартин Бек, популярен и скъпо платен мениджър, който приел предизвикателството да се заеме с кариерата на младия магьосник. За кратко Бек успял да запълни графика на Худини с участия, последвани от широка популярност и турне в Европа. Номерата му включвали участието на местната полиция, чиито служители го събличали, претърсвали, поставяли го на колене и го оковавали целия, а той се освобождавал съвсем сам, оставяйки публиката във възторг. Съвсем скоро шоуто се превърнало в едно от най-посещаваните, популярни и атрактивни вариететни представления, а Худини – в най-високо платения представител на вариететното изкуство в Щатите. Това му коствало много, защото немалко пъти младият магьосник надценявал физическото си състояние и завършвал в болница след изпълнение на някои от най-зловещите и разтърсващи свои номера. Но това не го спряло.

Удоволствието да се намираш на ръба между живота и смъртта

Очевидно неговото внимание било вечно ангажирано в изкушението и страстта, които изпитвал към влечението да бъде окован и стремежа да преодолее всички възможни ключалки, вериги, катинари и белезници, за да се освободи напълно сам. И номерата ставали все по-сложни и опасни. През 90-те години на 19. век, кариерата му се развила главоломно, а Худини непрекъснато увеличавал степента на своите предизвикателства, като успявал да избяга не просто от белезници и окови, а от пълни с вода резервоари и заковани сандъци. Уменията му обаче били не просто физическа сила – той бил непобедим в таланта си да се справи с голи ръце в борбата срещу каквато и да е ключалка.

През 1912 г. той достига апогея на своята кариера с изпълнението в Китайската водна зала за изтезания, която завинаги ще остане подпис в кариерата му. В този номер Худини е бил хванат за краката и спуснат с главата надолу в заключен стъклен резервоар, напълнен с вода, което изисква да задържи дъха си за повече от три минути, за да избяга. Изпълнението било толкова дръзко и атрактивно за тълпата, че останало в репертоара му до самата му смърт през 1926 г.

Страсти извън магията

Състоянието, което Худини успял да натрупа му дало възможност да предизвиква всички свои сетива и да развива многобройните си умения и таланти, самопредизвиквайки се и с други също толкова атрактивни занимания като летене и филми. Той си купил собствен самолет и е първият човек, извършил контролиран полет над Австралия.

Филмова кариера

Филмовата кариера на гениалния магьосник стартира през 1901 г., когато той участва в първия си филм Merveilleux Exploits du Célébre Houdini Paris, който представлявал документален филм за неговите "магически бягства". Той е участвал и в няколко подред други филми като The Master Mystery, The Grim Game, Terror Islandи др., след което решава да създаде собствена продуцентска компания. Houdini Picture Corporation, но това му начинание не среща голям успех.

Издателска кариера

Лична кауза на Худини в неговия живот е не просто да запознава хората със света на магията, а и да ги просвещава по въпросите на илюзионизма. Той е познат като изобличител на различни шарлатани, които не просто опитвали да мамят хората, но и претендирали за притежание на свръхестествени сили. Ето защо, през последното десетилетие на живота си, умелият магьосник отделя значително време и внимание на написване на поредица книги, които разкриват тайни от изпълнението на различни номера и трикове. Той бил абсолютен противник на теориите за свръхестествени сили и комуникация с отвъдното и спиритуализъм, популярни сред негови приятели. След като самият той опитал да ги практикува, заедно със своята съпруга, се убедил, че е невъзможно и решил да изобличи всички практикуващи го, наричайки ги шарлатани, с което загубил голяма част от своите приятели в бранша.

Мистериозна смърт

В светлината на това, че очевидно Худини е бил трън в очите на много от конкурентите си заради своята откритост, не може да бъде сигурно какво е причинило смъртта му. Официалната версия е, че на 52 г. той умира от перитонит, но сред почитателите му и широката общественост мигновено се разпространили слухове, че вероятността да е убит не е изключена. И въпреки че бил скептичен за живота след смъртта, спиритуализма и връзката с отвъдния свят, Худини сключил пакт с жена си, според който той щял д асе свърже с нея от отвъдното, като за целта двамата си измислили таен код, базиран на едно от песните, изпълнявани в едно от вариететните им изпълнения. Това така и не се случило. Бес Худини никога не успяла да се свърже с покойния си съпруг, дори след като обявила 10 000 долара за всеки, който би успял.

Тайният живот на Худини

Към тази версия накланя везните и фактът, че магьосникът е бил близък приятел с тогавашния президент на САЩ Рузвелт, което в комбинация с умелите му и ловки способности да се справя с всякакви механизми за сигурност като ключалки, сейфове и окови, според слухове му е донесло и значителен опит в дейността на Тайните служби. Но тази информация остава забулена зад мъгла от мистерия дори и 92 години след смъртта му.

Приемственост

След смъртта на Худини реквизитите и триковете му са използвани от брат му Теодор Хардън, който в крайна сметка ги продал на магьосника и колекционера Сидни Х. Раднер. Голяма част от колекцията може да се види в музей "Худини" в Епълтън, Уисконсин, докато Раднер не ги пуска на търг през 2004 г. Повечето от най-ценните му притежания, включително "Водната зала за изтезания", се превърнали в притежание на магьосника Дейвид Копърфилд.

"Най-лесният начин да привлечете тълпата е да й кажете, че в определено време на определено място някой ще опита нещо да направи, а в случай на неуспех – внезапно ще умре", казвал Худини. Кралят на картите, първият "супергерой" на Америка, човекът, за когото няма заключена врата, катинар или непреодолима стена живя на ръба между живота и смъртта, за да предизвика вярата в свръхестественото срещу силата на въображението.