Обичам декември, обичам студеното време, усещането за уют и празничност, но се побърквам от очакванията, които месецът носи със себе си.

Всичко започва още на 1 декември, социалните мрежи преливат от сърцераздирателни снимки на терлици, свещи, снежинки и мандарини, придружени задължително с цитат. Почвате да се чудите у вас ли е проблемът, къде е приповдигнатото настроение, шапката на джудже и домашно приготвените джинджифилови сладки?

Обичате месеца, но не знаете как и колко често да симулирате екзалтираност. В другия случай се очаква да се присъедините към групата от хейтъри, които за стотен път се упражняват върху свободни съчинения за кишата, задръстванията и пускат въздишки по топлите юлски дни. Важното е да не останете безразлични! Не може декември да започне без горещо и настоятелно заявено отношение от ваша страна.

След Никулден се прокрадва мистериозното идване на 8 декември. Ако вече сте поостарели и не сте сигурни какво трябваше да се случва тогава, потърсете в Google и после се плеснете драматично по челото, защото да, работещи хора сте и хубавите студентски дни са в архивите на компютъра. И все пак тогава точно бивши колеги, приятели, дори хора, които не са виждали университет на снимка, решават, че е на живот и смърт да демонстрират живия си купонджийски дух! Та без значение, че е работен ден и вечерта ви се иска да лежите под юргана с вино и сериал, се чувствате длъжни да използвате гребен и да крещите след втория шот.

Плавно стигаме до средата на декември, която се асоциира с паниката за подаръци. Магазините са пълни, хората препускат като подивели кози, от банката ви изпращат мили смс-и с предложение за кредит. Наблюдавайки Instagram приятелите си, всички някак си са успели да изхарчат три заплати за перфектно опаковани подаръци, което ви кара да се чувствате като последния неудачник на света. Поглеждайки касичката си, осъзнавате, че май ще е най-добре да рецитирате стихотворение или да изпеете песен, за друго просто няма начин. Пък да не говорим, че с усмивка на уста трябва да тръпнете в очакване на приближаващите празници.

И като говорим за натиск и очаквания, Коледа е на първо място. Ако сте на работа или няма с кого да празнувате, официално сте готови да си теглите ножа.

Отвсякъде красиво украсени домове, елхи, гирлянди, двойки изкуствени усмивки и песни на Марая Кери. Но поспри, сърце, има и по-лошо! Този хубав с нищо несравним прешър, че настъпването на новата календарна година трябва да е най-удивителното събитие, на което да сте красиви, развеселени, опиянени и тотално изгубени от кеф в минутите около полунощ, когато шампанско се лее и президентска реч се чува от всички посоки. Недай си Боже да нямате компания, с която да се съберете, и тихо и кротко да решавате судоку с чай от липа на приглушена светлина…

Декември е, ако не сте разбрали вече и затова ви призовавам да правите каквото ви се прави и да се чувствате както си искате. На очакванията им завийте по един гирлянд около врата и веднага ще избягат…