Кога е правилният момент да станеш майка? Понякога това е избор. Друг път е щастлива случайност. Може да се окаже и неловка изненада. Решението да бъдеш родител е индивидуален акт, но често може да се случи извън обсега на нашия контрол. Освен че всеки ден жени на различна възраст забременяват случайно, огромна част от тях са подложени на обществен натиск, установени разбирания за ролята на жената в обществото и стереотипизиране.

За някои майчинството е истински кошмар. И като физиологичен процес, и като отговорност. За други това е най-нормалното нещо на света. Призвание. Роля. Установена функция на женския пол. Природа.

"Младата майка има най-ценното пред себе си и това е време."

Като жена, станала майка на възраст от 22 години, често чувам модерни изказвания, които обясняват бременността като причина за брака ми. Като случайност. Като "ами-нямаше-какво-друго-да-направим". Дори да можех да върна времето назад, не бих променила нищо. Защото искахме да имаме дете. И това, че родих на тази възраст, за мен е едно от най-разумните решения, които съм взимала. Считам го като предимство само по себе си. Защото 22 години са достатъчна възрастова пропаст между поколенията, че защо да я увеличаваме? Защото смятах, че съм готова и защото виждах до себе си човека, с когото да скоча в това ново и за двама ни приключение. Разбира се, жертвах голяма част от нещата, на които преди се наслаждавах и още обичам. Професионално развитие, социален живот, високи токчета, вечерни излизания, излежаване до късно в събота сутрин и грижи за външния ми вид. Но това беше моят избор и аз не съжалявам. Младата майка има най-ценното пред себе си и това е време. Имам време за всичко. Имам и търпение.

"Без деца нe си оставил нищо на света."

Но не е редно да гледаме нещата само от своята позиция. Разбирам прекрасно хората, които не искат деца. Това е техен избор. Независимо дали са мъже или жени. Не ги упреквам. Не бих си казала, че някой, който няма деца, "не е оставил нищо на света"или "няма за какво да живее", както много хора смятат. Възхищавам се на способността на тези хора да взимат решения обективно, без да се влияят от традиционните разбирания на обществото. Възхищавам се на способността им да пренебрегнат питащите погледи на всички останали върху себе си. Да поставят себе си на първо място и да преследват мечтите си, дори те да не включват деца. Да оставят настрана очакванията на другите и да се съсредоточат върху своите собствени. А още по-достойно за уважение е това, че някои от тях успяват да открият и спътник в живота си, с когото да споделят една посока. Без деца.

"Не си представям да съм майка."

Познавам хора, които смятат, че не биха били добри родители. Достойно е за уважение човек да бъде способен да си постави адекватна самооценка. Това не значи, че той е по-малко от другите, тъкмо напротив. Както аз знам, че не мога да бъда художник, както някои от вас знаят, че не биха могли да бъдат инженери или политици, така някои хора не чувстват родителството като нещо "свое". Както се казва във филма "Родители" на режисьора Рон Хауърд от 1989 г. – "изисква се разрешително, за да ловиш риба; лиценз, за да ловуваш; минаваш изпит за шофьорска книжка, за да шофираш, но на всеки кретен му е позволено да стане родител." В крайна сметка, ако някой не може да бъде пълноценен родител и да отгледа здрав, достоен и добър човек, защо му е да следва традиционните устои на обществото? 

"Още не сме готови за дете."

Някъде по средата се намират хората, които решават да имат деца на по-късен етап. След 30, след 35 или 40. Това са тези, които имат нужда от време за себе си. Или имат нужда от време, за да вземат това решение. Да станат готови. Все повече хора чакат, за да имат деца. Чакат финансова стабилност, чакат успешна кариера, чакат да имат мечтаното жилище, кола, статут. Кой може да ги упрекне? Разбира се, не е нередно да се стремиш към това да бъдеш подготвен. Да се погрижиш за това, когато детето се появи, всичко да е постигнато. Да расте в сигурност и спокойствие. Да се радва на хубаво детство и качествено образование. В крайна сметка няма как всичко хубаво в живота да се случи наведнъж. Твърде много е, за да го искаме.

Но да бъдем реалисти – на детето ви би му било все едно дали ще тича из двустаен или тристаен апартамент, в центъра или в покрайнините на града. Ако когато забременях, имахме по-стабилен семеен бюджет и осигурено жилище, в което да живеем, нямаше да правя много от компромисите, които съм правила в отглеждането на детето си. Нямаше да пестя от играчки. Нямаше да пазарувам дрехи и обувки за следващата година от разпродажби. Нямаше да следя за намалени памперси. Да пазарувам кашони с пюрета от чужбина, за да спестя от цената на бурканче.

Но разбира се, за да бъдеш родител, се изисква нещо повече от грижи, а именно готовността за отдаденост към друго живо същество.

"Какво щеше да бъде, ако…"

Да речем, че бях изчакала. Да речем, че бях родила на 35. Вероятно щях да съм извървяла известен професионален път и да съм по-доволна от развитието си. Месечните ни доходи щяха да са по-стабилни. Вероятно всеки щеше да си има стая, вместо да стъпваме на пръсти, когато детето заспи вечер, защото сега живеем в една стая. Но вероятно щях да съм по-улегнала, нямаше да имам желанието и енергията да покривам емоционалните нужди на сина си. Защото 22 години разлика са по-малко от 35. Замислете се за разликата между вас и вашите родители и за разликата между вас и вашите баби. Малко е крайно да поставяме нещата така, но едно дете има нужда да кара колело, да тича, да рита топка, да пуска хвърчило, да се вози на блъскащите се колички. Но изпитвайки радостта да бъда млада майка на 22, аз съм способна да отворя сърцето си за желанието да го изживея отново. И имам време за това. Вече – и опит. А сега, мога да си позволя и да почакам.

Независимо на колко години сте, ако все още се колебаете дали сте готови да станете родители, знайте, че и на 22, и на 42 всички са еднакво готови. Защото ако не сте били родители досега, няколко години отгоре няма да ви направят по-подготвени. Всяка жена, станала майка за пръв път, е еднакво неподготвена както за емоциите, така и за предизвикателствата на майчинството. Всеки баща е еднакво паникьосан, в момента, в който осъзнае, че вече е баща. Отговорностите, грижите и тревогите са еднакво нови и плашещи, независимо от възрастта. Да бъдеш родител е нещо повече от задоволяване на физиологичните потребности на един малък организъм. Изисква търпение, толерантност, внимание и себеотдаване. Никой никога не е взел в ръце първата си рожба научен как да се грижи за нея. А много често родител и дете се учат заедно как да бъдат пълноценни хора.