Някои от най-знаменателните бягства от затвор в историята са се случили твърде случайно. За други последствията за от невероятно значение за следващите поколения, а трети дори не знаем как точно са завършили. Но това не ги прави по-малко забележителни.

Щастлива случайност

Техеран, Иран

На 28 декември 1978 г., иранското правителство арестува Пол Чиапароне и Бил Гейлорд, които работили в корпорация за електронни системи и данни EDS в Тексас. По това време двамата били в командировка. Иранците обвинили EDS в опити за подкуп и ги хвърлили в известния затвор Ghasr в Техеран. Въпреки че американското правителство било загрижено за двамата пленени граждани, ислямската революция срещу шаха предизвикала хаос в държавата и спасението на двамата американци било невъзможно, дори на най-високо ниво. Основателят на EDS поел нещата в свои ръце и се свързал с пенсионирания генерал Артър Бул Симънс, герой от специалните части, който създал отряд за спасяването на пленените американски граждани. Но преди да предприемат действия по спасителната операция през пролетта, иранските революционери нахлули в затвора в Техеран и стотици затворници се възползвали от хаоса, за да избягат. Включително и нашите герои Гейлорд и Чипоне. Скоро след това те се свързали със своите потенциални спасители от специалния отряд и успяли заедно да се измъкнат в Турция с помощта на служител на EDS от офиса в Иран. Вдъхновен от историята, писателят Кен Фолет издава своя трилър On Wings of Eagles, който се превръща в бестселър, за да докаже, че понякога истината може да бъде по-странна от художествената измислица.

Съдбоносно спасение за Великобритания

Претория, Натал

Това бягство влиза в класацията за най-велики бягства в историята не заради това, че е обстойно планирано или само по себе си представлява нещо необикновено. Неговата значимост е подхранена от последствията, които то води след себе си. На 15 ноември, 1899 г., войници в колонията Натал (днес част от Южна Африка) устройват засада на английски въоръжен влак и по време на престрелката хващат в плен английски кореспондент на в. Morning Post. За техен късмет се оказало, че пленникът бил син на английски лорд. Идеалният вариант за тях да се възползват чрез изнудване и откуп. Но около месец по-късно пленникът избягал. Въпреки че имало награда за главата му, той успял да се качи на влак и да пристигне в Португалската част на Източна Африка (днешен Мозамбик). Там той успял да издаде няколко значими международни заглавия. А за година се върнал в Англия и се захванал с политическата си кариера, която му осигурила място в Парламента. Освен това той стигнал до мястото на министър-председател на Англия през Втората световна война. Неговото име е Уинстън Чърчил.

Дългата разходка през Монголия, Гоби и Хималаите

Сибир, Русия

Когато Червената армия на Сталин се присъединила към Хитлер в атаката му към Полша през 1939 г., руснаците вкарали стотици полски войници в затвора. Сталин разпоредил част от тях да бъдат екзекутирани, докато останалите бъдат разпратени в бруталните му трудови лагери в Сибир. Измежду тези затворници бил кавалеристът Славомир Равич. Докато бил в Сибир той се сприятелил със съпругата на комисаря на лагера и с нейна помощ той и още шестима други затворници успели да избягат по време на снежна буря. Последвало пътешествие с невероятни премеждия. Полска тийнейджърка, която успяла да избяга от своя лагер се присъединила към групата и заедно се запътили към езерото Байкал. Преминавайки през Монголия, пустинята Гоби и прекосявайки Хималаите, те изминали пътешествие около 6500 км. На финала оцелели полският офицер и четирима затворници. Те се промъкнали в Индия, тогава под английско влияние, и били свободни. Скоро Равич се върнал да се бие срещу германците. Мемоарът, който той написал след години, наречен "Дългата разходка", се продава добре и днес, макар че мнозина имат съмнения относно достоверността на историята.

Експерименталният тунел на полковник Роуз

Ричмънд, Вирджиния

По време на американската гражданска война правителството на Конфедерацията превръща склад в Ричмънд в затвор, известен под името Либи. Не след дълго в него своите места намерили 1 200 пленени офицери, много от които с влизането си започват да планират бягство. Но от всички опити за бягство в този затвор най-интересен и забележителен е този на генерал Томас Роуз. Използвайки самоделни инструменти, той и няколко негови приятели изкопали тунел към комина, преминали през пълното с плъхове мазе, през празен подземен участък и излезли на повърхността в барака, намираща се на около 16 метра от затвора. Уверен в проправения път, полковникът се върнал обратно в затвора на 9 февруари 1864 г. и превел още 15 затворници през него. Окуражени от успеха на Роуз, 93 други затворници бързо се ориентират към пътя към свободата. Впечатляващият брой от 59 затворници успяват, което ги превръща в хората, извършили най-масовото бягство от затвора в историята. Въпреки че двама от бегълците се удавили по време на бягството, от Конфедерацията били впечатлени. А от в. Richmond Examiner нарекли събитието "невероятно бягство" през "експериментален тунел".

Бягство от Алкатрас

Сан Франциско, Калифорния

По време на три десетилетия съществуване под формата на федерален затвор Алкатрас се утвърждава като Американския затвор, който е невъзможен за бягство. Но това не е бил достатъчен аргумент за затворниците, опитали да прескочат "Скалата". Официално никой от тях не е успял, а поне 7 са срещнали фаталния си край. Ако някой е бил най-близо до успеха, това са Франк Морис, Джон Англиш и неговият брат Кларънс. С помощта на своя приятел и съсед по килия Алън Уест, тримата работили с месеци, за да уголемят достатъчно дупките на отдушниците на килиите си, за да могат през тях да стигнат до покрива. През 11 юни 1962 г. те оставят в леглата си чучела, за да заблудят пазачите, измъкнали се от килиите си и, прикрити от мрака, успели да достигнат скалистия бряг на острова. Разчитайки на сал, направен от затворническите им дъждобрани, тримата навлезли в ледените води на залива, за да отплуват. На следващата сутрин надзорниците на затвора открили, че тримата липсват и започнало масово претърсване на територията на затвора. Но тримата бегълци никога повече не били открити. Въпреки че ФБР констатира, че вероятно са се удавили, телата им също никога не били открити. Вероятният алтернативен сценарий може да бъде проследен във филма "Бягство от Алкатрас" на Клинт Ийстууд.