Вече е научен факт - хората обичат повече домашните любимци, отколкото другите хора, установиха експерименти с доброволци.

В тестовете били включени 240 студенти, на които представили фалшиви изрезки от вестници, съобщаващи за нападения с бухалка над човек или куче, след които са пострадали със счупен крак и множество наранявания.

В различните статии били сменяни жертвите - бебе на една година, 30-годишен човек, паленце и 6-годишно куче. От отговорите проличало, че участниците в експеримента най-много са разтревожени за съдбите на (както предполагате) палето, бебето и възрастното куче. 30-годишният индивид будел най-малко съчувствие. Съжаляваме, хора.

Възрастното куче получило по-малко емпатия в сравнение с пеленачето, което идва да покаже, че възрастта при домашния любимец има значение. Но все пак четириногото изпреварва по симпатия възрастния човешки индивид в класацията.

Друго изследване поискало от участници да дарят по 5 лири, за да спасят някой си Харисън. Когато дарителите си давали сметка, че Харисън е име на куче, то получавало повече пари от Харисън човека.

И като се замислите, има логика. Кучетата и бебетата не могат да се защитават сами или да изкарват собствената си прехрана, затова сме по-склонни да се тревожим за тях. Приемаме, че възрастните хора могат да се грижат за себе си, така че мисълта за тях да изпитват болка или да се борят с нещо не е толкова силно емоционална, колкото тази за малкото кученце, третирано несправедливо.

Това може и да изглежда грубо, но е просто практичен подход. Ако трябва да избираме между някого, който не може да се спаси, и някого, който може, по-добре да използваме времето си да спасим този, който не може, и да се надяваме, че другият ще намери начин.

Това, разбира се, не означава, че трябва да пренебрегваме всички хора в полза на кучетата ни. Но добрите новини са, че ако смятате кучето си за много по-добро от останалите хора по света, не сте психопати и не сте сами. Всички ви подкрепят.