Аудар Кантун

Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте

Норвежкият визуален артист Ларс Нордби ще бъде част от груповата изложба в РЦСИ Топлоцентрала заедно с художниците Радостин Седевчев, Беатрис Алексанян, Аудар Кантун и Йон Бенджамин Талерос

От 15 декември 2022 г. до 15 февруари 2023 г. в регионален център за съвременни изкуства “Топлоцентрала" ще бъде представена груповата изложба “Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте”, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. 

Беатрис Алексанян

“Човек пъха пръста си в почвата, за да познае по миризмата къде се намира: пъхам пръста си в съществуването – то не мирише на нищо. Къде съм? Кой съм аз? Как дойдох тук? Какво е това нещо, наречено свят? Какво означава този свят? Кой е този, който ме примами в света?” - Сьорен Киркегор.

Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.

Радостин Седевчев

Йон Талерос

В търсене на отговорите на екзистенциалните въпроси, които съществуват от зората на света, Нордби и художниците Радостин Седевчев, Беатрис Алексанян, Аудар Кантун и Йон Бенджамин Талерос започват да изграждат своята представа за човека от същинската начална точка на всеки един обект - скелето. Визуалните артисти са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството.

Ларс Нордби

За изложбата “Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте” Ларс Нордби споделя:

“Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота? В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.”

Радостин Седевчев

Задавайки си въпросите “Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?” изложбата ще представи един нов поглед над реалността и структурата на живота, фокусирайки се върху повратната точка на метафоричното начало, а именно - скелето.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види