© Мартин Атанасов

Съседите: форми на травмата (1945-1989)

Инсталацията "Съседите: форми на травмата (1945-1989)" , изследваща паметта за политическото насилие завещано ни от комунистическото минало, ще бъде представена на 3 ноември

"Съседите: форми на травмата (1945-1989)“ е инсталация, която е плод на близо двадесет години проучвания и осем години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие завещана ни от комунистическото минало. 

Чрез модифицирани предмети, видео и звуков дизайн изследователят Джулиан Шехирян, съвременната художничка Красимира Буцева и историчката Лилия Топузова пресъздават спомените на хора, преминали през българския гулаг и затвори, съществували между 1945 и 1989 г.

Aвторите споделят:

Инсталацията представя последиците от общественото премълчаване на десетилетия държавно насилие и отсъствието на памет в съвременното публичното пространство.

Процесът на екипа обхваща над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени интервютата. 

Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеа от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и Ловеч. 

Заличени още преди краха на комунистическия режим, за живота в лагерите има много свидетелства, но само частичен документален материал - със средствата на съвременното изкуството, изложбата обединява в едно потапящо преживяване тези трудни за слушане, но важни за самоосъзнаването ни разкази. Разкази, които са рядко споделяни - също и поради страх - те преследват пострадалите много след 1989 г. 

"Съседите: форми на травмата (1945-1989)” проследяват както реалните преживявания, така и дълбоките рани оставени от арестите и лагерите. Рани, които не заздравяват защото за премълчавани.

Изложбата ще обхване две пространства, които ще бъдат организирани и съпътстващи събития (дискусии, срещи с авторите, образователни турове и работилница), но ще бъдат обявени по-късно през октомври. 

Повече за създателите на "Съседите: форми на травмата (1945-1989)”:

Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, докторант по история в Принстънския Университет. В артистичната си практика той създава инсталации, базирани на архивни и етнографски изследвания, изследвайки пресечните точки между пространства, материална култура, история и психология. Той работи върху дисертация за експериментални и интердисциплинарни практики в изкуството и науката на XX век. Предишната му инсталация Excavating the Psyche (Червената къща, 2015 г.) представи подкрепеното му от “Фулбрайт” изследване върху социалната история на психиатрията през тоталитарния период. Академичният му труд е публикуван от Columbia University Press, Bloomsbury, и Център за Академични Изследвания София.

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и преподавател. В практиката си, тя се занимава с политическо насилие, травма и история, в контекста на българския комунизъм чрез фотография, видео, звук и инсталация. Тя преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон; носител е на наградата БАЗА (2022), била е стипендиант в Akademie Schloss Solitude (2021); и е участвала в самостоятелни и групови изложби в България, Великобритания, Сърбия, Германия, Китай и Южна Африка. През 2022 нейната статия "Vernacular memorial museums: memory, trauma and healing in post-communist Bulgaria” бе публикувана в Museums & Social Issues Journal.

Доц. д-р Лилия Топузова е изследовател, професор по история и директор на програмата за комуникация в Университета на Торонто. От 2003, като историк и режисьор на документални филми, тя проучва детайлно историята на българскя гулаг работейки с множество архиви и на терен с очевидци. Автор е на монограф и  редица статии публикувани в American Historical Review, Gender & History, Routledge Handbook of Memory and Place, Journal of Visual Literacy, Encyclopedia of Transitional Justice. Тя е също автор на сценариите на документалните филми "Проблемът с комарите и другите истории,” (2007) и "Сатурния” (2012), който също и режисира. Тя е гост изследовател в Leibniz-Zentrum für Zeithistorische Forschung – ZZF в Германия (2013), Brown University в САЩ ( 2014), York University в Канада (2015),  the Center for Oral History and Digital Storytelling Concordia University Канада ( 2017), и Център за Академични Изследвания София (България, 2022).

Изложбата ще бъде открита на 3 ноември и ще премине в две локации - Софийска градска художествена галерия и студио The Neighbours, ново пространство на ул. "Георги Бенковски” № 40. 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види