В продължение на хилядолетия пеперудата символизира прераждането и ефимерността. Големите промени обикновено носят своите въздействащи символи. Гълъбът на Пикасо, например, завинаги ще се отъждествява със Световния съвет на мира, а знамето с дъгата е неразривна част от ЛГБТ-прайда. Тези символи играят ключова роля за обединението на хората от различни среди и националности. Те придават визуални идентичност и принадлежност към конкретни идеали. Ако климатичната криза имаше нужда от символ, то пеперудата би била една от възможностите – насекомо, което не просто е свръхчувствително към промените и въздействията на околната среда, но и е наситено със смисъл от историята на изкуството.
Пеперудите са едни от изящните видове на земята, застрашени от климатичните промени. Редица популации са засегнати от човешката дейност. Много видове мигрират в търсене на по-ниски температури. Например – Синята пеперуда (Lampides boeticus) никога не е обитавала Великобритания, но покачването на градусите я е изгонило от обичайните й европейски местообитания. Други видове не могат да оцелеят, дори мигрирайки, те вече са застрашени от изчезване.
Пеперудите не са просто символ на изящната крехкост в природата. Можем да ги разглеждаме и като метафора на надеждата и адаптацията към динамичните промени в света. Това е била интерпретацията и на редица артисти през вековете. Още от ІV век пр. н. е., художниците са се вдъхновявали от красотата на насекомите – техният плавен и лек полет, изящното им устройство и пищни цветове. Най-впечатляващото им качество безспорно остава метаморфозата – преобразяването им от гъсеници. Този процес отдавна се разглежда като символ на триумфа на красотата над пошлостта. Дори днес пеперудата ни напомня, че природата и ние като част от нея, имаме способността и силата да се променяме и оцеляваме.
Пеперудите имат и още едно значение за нас – символът на нашето вътрешно, духовно АЗ. Написаната в Китай около 300 г. пр. н. е. "Джуан Джоу мечтае да бъде пеперуда“, е една от най-известните истории, свързани с философията на даоизма. Тя е и основното вдъхновение на китайските и японските артисти, работещи със символа на пеперудата:
"Веднъж Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда. Пеперуда, която пърха наоколо, щастлива със себе си и правеща каквото си иска. Той не знаеше, че е Джуан Джоу. Внезапно се събуди и ето го, уверен и безпогрешен. Но той не знаеше дали е Джуан Джоу, който е сънувал, че е пеперуда, или е пеперуда, сънувала, че е Джуан Джоу.“
Поуката от тази история посочва нестабилността в менталната ни конструкция, особено нашето его и възприятията ни за реалност. Природата е от основно значение за даоизма. Цел във философията е следването на "повелите“ на околната среда с уважение и приспособяване към природата като път към хармоничен живот. Тези принципи ни се виждат малко далечни днес.
Приблизително по същото време, но на хиляди мили разстояние, в древногръцкото мислене се е появила поразително сходна идея. Аристотел оставя първата писмена следа на думата "Психе“, което означава човешки дух или душа. Думата се споменава по отношение на пеперудата в трактат, озаглавен "История на животните“. Повод за асоциацията е вярването, че пашкулите на гъсениците са като гробници, а пеперудата, която се появява е като "Анима“ (душа), която излиза от затвора на трупа след смъртта. В гръцката митология Психея, богинята на душата, често е изобразявана с пеперуда. По-късно в християнското изкуство пеперудите символизират възкресението на Исус.
Затова и днес пеперудата заслужено може да бъде емблема на изменението на климата. Тя е международен и универсален символ на по-чистата част от човешкия характер и се противопоставя на материалното и личния интерес.
ТЪМНАТА СТРАНА
Но в историята на изкуството пеперудите също са били и предупредителни символи. В европейското изкуство те представят човешката душа в продължение на векове, а значението става по-дълбоко и по-сложно в периодите на Ренесанса и Барока (1450-1700).
Един от най-големите художници на натюрморт в Холандия е Мария Ван Остервейк. Тя представя различни видове пеперуди във Vanitas Still Life (1668). Пеперудата Vanessa Atlanta или Червеният адмирал в центъра на корицата отново символизира човешката душа. Но също така предава етично послание, което е много актуално в съвременната епоха. Под него има лист хартия с ръкописен цитат от Книгата на Йов: "Човекът, роден от жена е кратковременен. И пълен със смущение.“ и после продължава: "Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.“ Звучи мрачно, но има за цел да ни освободи от зависимостта към материалното и лукса.
Може би забелязвате още една пеперуда в горния ляв ъгъл на Vanitas Still Life. Пеперудата е малка и бяла в изправена позиция, но оцветена в червено от долната страна – възможна метафора за разликата между невинността и ада в отвъдното. Освен, че осъжда плътските наслади, картината изпраща послание и за крехката красота на природата, изразена чрез цветята и пеперудите. Подтиква ни да изберем живот в хармония и свързан с природата чрез отговорност и дистанция от излишните придобивки.
Малка бяла пеперуда е във фокуса и на една от най-прекрасните картини на детството в историята на изкуството: "Дъщерите на художника, преследващи пеперуда“ (1756) на Томас Гейнзбъро. Природата обаче не е изобилна детска площадка за момичетата от картината: пеперудата е кацнала върху опасен бодил, който ще нарани нежната детска ръка.
Картината на Гейнзбъро, направена на прага на индустриалната революция във Великобритания, сигнализира за застрашения свят на природата. Пеперудата напомня за преходността на живота и лукса, който погрешно смятаме за важен.
Може би най-известният съвременен артист, който използва пеперуди в изкуството си, е Деймиън Хърст. Детайлно запознат с традиционната символика на пеперудите, Хърст ги използва от началото на кариерата си през 90-те, но по-късните му творби разгръщат пеперудите в епичен мащаб. I am Become Death, Shatterer of Worlds (2006) е калейдоскопична композиция, която използва 2700 истински комплекта крила на пеперуди.
Тези теми – за промяната, възкресението, душата и смъртта – бяха обхванати и от британско-нигерийския художник Инка Шонибаре в неговата скулптура Butterfly Kid от 2015 г. Намерението на Шонибаре е да говори за изменението на климата. Скулптурата разкрива крила на пеперуда, готова да се издигне към небето. Това е метафора за бягство от един въображаем бъдещ свят, където природата е заличена от дейността на човека.
В неговата работа, както и при другите артисти, вплели пърхащите криле в своето изкуство, пеперудата е символ на най-цветния и примамлив дизайн на застрашената природа, съчетаваща в себе си едновременно предупредителен сигнал, но и дързостта на живота.
по BBC
