Снимки: Росина Пенчева

"Нонумент" - филм за едноименния пърформанс, посветен на абордажа на идеологията над саможертвата

Стефан А. Щерев: "Помним избирателно. И винаги от романтичната страна. Винаги забравяме най-ужасното"

Почитателите на радиобалета в България със сигурност познават артистичната група ЛИГНА (Германия), която превръща този формат в международно признат начин за колективно перформативно слушане. В инсталации, пърформанси и представления членовете на ЛИГНА изследват субективността в публичните пространства, както и забравени или противоречиви исторически ситуации и паметници. У нас немската група, Стефан А. Щерев и Емилиан Гацов-Елби са вече утвърден тандем, благодарение на който от 2014 г. насам гледахме "Тайно радио“, "Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер“, а в последната година и най-новата им съвместна работа "Нонумент“ - посветена на Бузлуджа - противоречивото място, чиято слава се лута между лобното място на четата на Хаджи Димитър и най-големия идеологически монумент на комунистическия режим в България. На 14 септември 2019 на връх Бузлуджа се състоя премиерата на българо-немската продукция, повела десетки зрители в общ ритуал по опознаване на архитектурата и историята на паметника и на мястото, на което той е издигнат. Събраният видеоматериал от това преживяване екипът подрежда в документален филм, който ще бъде излъчен на 7 ноември в рамките на Българската танцова платформа на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик“. Как се стига до създаването на радиобалета и филма "Нонумент“, както и лесно ли се контекстуализират исторически събития в паметта на съвременността, са само някои от въпросите, които зададохме на Стефан А. Щерев, за да поглезим любовта си към съвременното изкуство и да се подготвим за 13-ят Антистатик. 

Колко време подготвяхте първото представяне на “Нонумент” на връх Бузлуджа през септември 2019 г. и кои бяха най-предизвикателните фази от процеса?

Идеята дойде през 2018 г., съвсем спонтанно, на обяд с Маргарита Доровска - директорът на Дома на хумора и сатирата, Габрово. Говорихме надълго и нашироко за идеите, които имаме и тя сподели, че музеят ще участва в голям проект, посветен на Нонументите. С нея се познаваме отдавна и не ми трябваше много време, за да помисля - исках да направя нещо на Бузлуджа и съвсем естествено дойде и идеята да включим и ЛИГНА. Общите ни проекти досега са показали, че намираме общ език и стратегия да създаваме представления, които отзвучават дълго. Една година активна подготовка и навлизане в темата. Представяте си, нали? Трябваше доста предистории да разкажа на моите колеги от Германия, да се преведат, подберат.  Тъкмо и тук беше предизвикателството - как да отсеем цялото това богато на информация съдържание и да го сведем до интересен и подреден драматургичен материал, който да превърнем в текст. Прегледахме лични и музейни архиви, купища снимки, архивни радио и телевизионни предавания, писма, картички, вестници, публикации. Струват ми се безкрайно много страници сега. Много хора помогнаха и искаме да им благодарим. Възможността да прекараме няколко часа вътре, в самата сграда пък беше едно друго преживяване. Усещането бе, че сме попаднали в изоставено съоръжение или изоставен храм - с пробит на места покрив, призрачна тишина, плашещо свистене на вятъра и скърцане на висящите парчета ламарина от покрива. Имаме и записани часове звуков материал от вътрешността на сградата, които включихме в представлението.

А най-забавните?

Бузлуджа е планински връх и времето там е непостоянно, така че могат да се случат изненади. След дълго време подготовка имахме разрешение от Областната управа в гр. Стара Загора да влезем само веднъж в Дома. Бяхме си избрали един ден, но три дни подред валеше като из ведро и стана студено, макар че беше лято. В деня на изкачването слънцето се показа и нашата експедиция премина при добро време и даже успяхме да стигнем до най-дълбоките недра на постройката - там наистина става интересно. На следващия ден времето се влоши отново. Като по поръчка.

Кои акценти от историята на този паметник ти беше най-трудно да обясниш на колегите от ЛИГНА?

Беше ги удивило, например, как предишната власт е насложила върху паметта на мястото една напълно фалшифицирана и пренаписана история. Въобще абордажът на идеологията над саможертвата на загиналите там от четата на Хаджи Димитър и приравняването им към пантеона на идеологическите герои им направи голямо впечатление. 

Обсъждането на съдбата на паметници като този на Бузлуджа обикновено става водевилно и разделя хората на "за“ и "против“. Ти имаше ли свое мнение по въпроса преди работата по "Нонумент“ и промени ли се то след това?

Оказва се, че времето е естественият и най-сигурен начин да проверим в кой паметник сме вложили наистина думата "памет”. Дом-паметник е оксиморон. Парк-паметник също. Изкуствената памет е нетрайна. Тя атрофира още с появата си - мегаломански и строги постройки, които подчиняват и плашат. Затова и стават нонументи - губят връзка с нас, съдържанието им е кухо - останали са само формите, които се деформират. Пак от същото това време. За мен тези нонументи - нека кажем, че не само в България има такива - трябва да се консервират и да им се даде възможност да приемат нова функция. Разрушаването им ще бъде грешка. 

А как помним – индивидуално и колективно - и как можем да помним по-добре?

Помним избирателно. И винаги от романтичната страна. Винаги забравяме най-ужасното. Това е инстинкт. Артистът трябва да напомня за ужаса - по свой начин. След масова катастрофа идва масово осъзнаване. И бързо забравяне. За да помним по-добре ни трябват някакви знаци, по които да се ориентираме. Затова са паметниците. За да помним ужасното в застинала форма.

Какви измерения към работата ви добавя филмът?

Ние нямахме намерение да правим филм. Трябваше ни видео документация за проекта и само толкова. Но се оказа, че заснетия материал е толкова много и след кратко мислене, заедно с Васил Къркеланов, който засне "Нонумент”, решихме да покажем и филмовата гледна точка. Защото спецификата на представлението е, че няма актьори или изпълнители, които са се подготвили за "ролята си”. Публиката е приканена да се включи чрез малки и дискретни жестове, понякога инструкции. Всъщност филмът показва мащаба на целия проект и разкрива още повече неговата многопластовост.

Както в "Опиянение и гняв“, така и в "Нонумент“ използвате радиобалета като средство, за да поканите публиката в деликатните измерения на теми, свързани с история и идентичност. Защо това артистично средство работи така добре на този терен? 

Защото съблазняващо те приканва и те въвлича в колективни действия. Индивидуалността не се поставя под въпрос. По-скоро това е вид овластяване на публичното пространство. Но винаги има нещо свръхестествено в този "хор” от общи действия. В тази двойна роля на публиката, която е и наблюдаващ и участващ едновременно, има и смущаване и объркване. Но с нашата работа го осмисляме като стратегия с днешната политическа ситуация – "Чий глас следвам?”, “Защо го правя?”. И в същото време ние създаваме театрална ситуация, чието начало и край са предварително известни. 

Имате ли следващи замислени проекти?

Работим върху няколко идеи, включително и друг нонумент в България. Времето ще покаже дали сме на прав път.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види