Андреа Кожухарова, "Как да запазим статуквото"

Ако определим “статукво“ като “запазване на нещата в тяхното настоящо, съществуващо състояние”, трябва също да отчетем, че нашето съществуване е основано на природни цикли, движение и единствената константна материя е вечно еволюиращата промяна. Всичко родено умира и всичко създадено се разпада.

За да успее да запази дори прост физически интегритет, човек трябва трябва да се адаптира, настройвайки се в отражение на всяка промяна във външния свят. Променя дрехите си, за да не умре по сезонни причини. Променя работата си, за да не умре от психологическа травма и глад. Променя външния си вид, за да не умре сам. Човекът е ревизионист по природа и затова всяко породено усещане за силата да запази каквото и да е, е краткотрайна илюзия.

В тези тежки условия, как да създадеш, оформиш и запазиш състояние на статукво, ако в този вечно променящ се живот, промяната не е твоето нещо? Ако мислиш отвъд нисшите ежедневни нужди от промяна, мащабът във времевия обхват на илюзията за съхранение тендс да се разширява. Необходимо е да разпознаеш раждането на тенденция, състояща се от самостоятелни идеи, нужди или недоволства, които се случва да съществуват по едно и също време.

Следващата фаза се състои в припознаването на тези отделни клетки една в друга и манипулирането им в постепенно формиране на тъкани, тъй като в биосоциалността на човешкия вид намираме благоденствие в еднаквост и солидарност. След това тъканите формират солидна, комфортна и следователно съмоподдържаща се маса, вече неподвластна на външни влияния. Достигна климакса на своето статукво - липсата на нужда от промяна.  Не бъди алчен. Руските зими могат да са много разочароващи. Тъй като всичко родено умира и всичко създадено се разпада, това ще сполети и теб и твоето грижливо отгледано статукво.  Единственото решение за вечно запазване на функциониращо настоящо състояние завинаги, е да осигуриш стратегически смъртта си в неговата кулминация, за да изпревариш неговия крах/разпад.

С последния си дъх, докато рефлектираш над живота си, ще видиш единствено своята сила да създадеш, отлгедаш и запазиш статукво.

Но все пак, не се ли считаш за ревизионист, ако промениш себе си от жив на мъртъв?

Андреа Кожухарова, "Повече бъдеще = по-малко минало"

Един предмет не бива запазван единствено поради своите физически облик, практическа стойност или други предметни качества, а и поради неволното си, много конкретно във времето присъствие в нечий живот с цел да пази спомен за това много конкретно във времето присъствие, защото има стойностни парчета време, които заслужават да запазиш някой боклук от пода, за да бъде продължено съществуването им.

Ако един предмет обаче означава нещо само в нечия памет и нещото изчезне поради настъпване на бъдещето и правопропорционалното на настъпващото бъдеще отслабване на човешката памет, то предметът ще съществува ли в това бъдеще? Да, но като обективен монумент на изчезналото минало. Паметник на незнайния войн. Някога бил се за нещо. Или не. Не, помня, не знам.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура” по програма 

"ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ”.