Снимка: Space Junk 3D, LLC

Възможно ли е "такса за орбитални задръствания" да разчисти небето

Умберто Баки, Ройтерс Томсън

Държавите трябва да събират "такса за орбитални задръствания" от сателитните оператори, за да се справят с нарастващото натрупване на космически боклук, задръстил небето. Такова е мнението на изследователи, но някои от тях се съмняват колко практична е една такава такса.

От мъртви сателити до парчета от ракети - количеството останки в орбита около нашата планета вече е толкова голямо, че космическите агенции често трябва да променят курса на сателитите, за да избегнат сблъсъци.

Светът все повече разчита на орбиталната инфраструктура за поддръжката на комуникационните връзки и за управлението на новите поколения безпилотни автомобили, а учените предупреждават, че опасността от останките нараства многократно.

Най-добрият начин за справяне с проблема е да се събира от сателитните оператори годишна такса за използване на орбита за всеки изстрелян сателит, се посочва в икономически анализ на изследователи от Университета на Колорадо в Боулдър.

"Космосът е общ ресурс, но компаниите не отчитат разхода, който техните сателити налагат на другите оператори, когато решават дали да изстрелят сателит или не", посочва в изявление Матю Бърджис, съавтор на проучването.

"Нужна ни е политика, която позволя на сателитните оператори да включват разхода, който техните изстрелвания предполагат за другите оператори", допълни той.

Според сегашните регулации сателитните оператори не могат да си осигурят изключителни права на собственост върху орбитална траектория или да си възстановят разходи, свързани със сблъсък, заради отпадъците на другите, посочват изследователите.

Това насърчава компаниите да се втурнат в Космоса, за да спечелят пари, докато не е станало прекалено пренаселено според изследването, публикувано в научното списание "Трудове на Националната академия на науките в САЩ".

Предлаганите досега решения се съсредоточават главно върху технологичните решения като отстраняване на останките с мрежи или харпуни, но това не премахва корените на проблема, казва водещият автор на доклада Ахил Рао.

От гледна точка на насърчаването, ако започнем да отстраняваме останките, тогава хората ще започнат да изстрелват все повече сателити, докато няма толкова много останки, че вече да не си заслужа да се изстрелват още, каза Бърджис.

Според него една годишна такса, въведена чрез международен договор, ще накара компаниите да обърнат по-голямо внимание на рисковете от създаване на повече отпадъци и да извеждат от орбита сателити, когато е необходимо.

Директорът на отдела за космически отпадъци в Европейската космическа агенция Холгер Краг каза, че идеята е интересна и че агенцията проучва подобни подходи, а също така търси начини как да изчисли последиците за околната среда от космическите мисии.

Може обаче да се окаже сложно планът да бъде приложен, каза пред Thomson Reuters Foundation Кристофър Нюман, преподавател по космическо право в британския университет Нортумбрия.

Таксата може да бъде възприета като ограничение върху свободата да се използва космическото пространство, предвидена от "Договора за Космоса" от 1967 година, който регулира живота далеч от Земята, а не бе лесна задача страните да се споразумеят по него.

"Подобна схема може лесно да затъне в тресавището на детайлите", отбеляза той. 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види