За да сътвори "Тайната вечеря“, Леонардо да Винчи създава свой собствен метод на рисуване – комбинация от темперни и маслени бои върху суха стена. Този метод обаче не се оказва особено устойчив във времето - няколко години след завършването на творбата се появяват признаци на разрушаване.

Изображението се намира на стената в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано – считано от мнозина за едно от най-великите произведения на изкуството на всички времена. Но всъщност, когато херцог Лудовико Сфорца дава задачата на Леонардо през 1494 г., творецът изобщо не се вълнува от нея. 

"Леонардо не е искал да рисува "Тайната вечеря" - твърди Рос Кинг, автор на книгата "Леонардо и "Тайната вечеря". "Той искал да създаде огромна бронзова сцена с конник – монументално произведение, което със сигурност щеше да му спечели известност. Избухването на войната през 1494 г. е причината да не му се даде тази възможност, а компенсацията за ощетяването му е задачата за стенопис в стая, където братя монаси вечерят всяка вечер. За пръв път Леонардо борави с толкова мащабна площ за рисуване. Поради липсата на опит с толкова трудна задача, той трудно преглъща горчивината от възможния провал. За щастие, историята има положителен обрат.“

Колебливото участие на да Винчи води до забележителен резултат – стенопис, който изобразява тайната вечеря на Исус Христос с неговите апостоли в деня преди неговото разпятие. Сцената се позовава на описанието в Евангелието според Йоан 13:21, а целта на Леонардо е да възпроизведе реакциите на Исусовите ученици в момента, когато разбират, че един от тях е предател.     

Рос Кинг, който е автор на много книги за италианските, френските и канадските история и изкуство, включително "Куполът на Брунелески“ и "Микеланджело и тавана на папата“, твърди, че "Тайната вечеря“ е от изключително значение по много причини, но може би най-вече заради ролята, която изиграва в издигането на твореца Леонардо в знаменитост. "Завършването на произведението бележи момента, в който Леонардо, тогава в 40-те си години, най-сетне създава своята "творба на славата“. Невероятно е колко малко е постигнал той преди това. Ако беше починал през 1942 г, когато става на 40 години, щеше да бъде едва ли не "бележка под линия“ в историята на изкуството – някой, който е показал обещаващ капацитет, но така и не е успял да го докаже. С "Тайната вечеря“ обаче капацитетът се превъплъщава в зрелищен резултат. Без нея най-вероятно нямаше да получи и заданието за "Мона Лиза“. Така че тази творба е съдбоносна не само за историята на изкуството, но и за кариерата на Леонардо.“

Впечатляващ е и размерът на стенописа – 880 х 460 см. "Никой не е създавал толкова голяма картина със същевременно толкова реалистични детайли, достоверни емоции и динамични изражения“, казва Кинг. 

Един от основните моменти, които Да Винчи решава да изобрази в картината, е създаването на Евхаристията, когато Исус посяга към хляба (който символизира тялото му) и към виното (което символизира кръвта му). Според Коринтяни 11:23-26, събитието е следното:

"… нощта, в която бе предаден, Господ взе хляба, и като благодари, разчупи го и каза: "Това е тялото ми, което е разчупено за вас. Това правете за мое възпоменание.“ Така взе и чашата след вечерята и рече: "Тази чаша е новият завет в моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за мое възпоменание.“ Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде той.“ 

Кои са изобразените субекти?

Тетрадките на да Винчи са ключът към основните участници в картината, въпреки че експертите все още спорят за някои детайли. В една задруга седят Вартоломей, Яков (син на Алфей) и Андрей и изглеждат искрено шокирани от това, което Исус току-що е разкрил. В друга група са Юда Искариот, Петър и Йоан. Около Юда, известният предател, се случват много неща: като че визуално потъва на заден план, държи кесия с пари в едната си ръка и почуква солница с другата, което според експертите има за цел да символизира веруюто, че, който потупва солта, предава своя господар. Исус седи в средата на групата, а от другата му страна са Тома, Яков Велики и Филип. Най-вдясно е групата Матей, Тадеус и Симон Зилот. Симетрията на фигурите е емблематична за да Винчи - художникът винаги е давал предимство на баланса в работите си, тук се е погрижил хоризонталната картина да включва равен брой персонажи от всяка страна на Исус и е изградил внимателно една приятна за очите перспектива.

Тъжната история на картината

Съдържанието и композицията на "Тайната вечеря“ не са единствените причини за нейната легендарност. "Творбата има много тъжна история“ – казва Кинг. "Боята започва да се лющи от стената поради комбинация от лоши климатични условия в трапезарията - главно студ и влага. Това може би нямаше да е такъв проблем, ако Леонардо беше работил с типична техника за стенопис, която осигурява чудесна трайност на картините. Но той създава свой собствен метод, който съчетава маслени и темперни бои върху суха стена – нещо, което не се е препоръчвало. Неговата техника нямаше успех.“

Поради поредица от недобри избори и лошо попечителство през вековете, картината започва да изглежда все по-увредена. А по-лошото е, че реставрацията ѝ също се случва по пагубен начин. "Консерваторите не знаят какво правят и причиняват само повече щети, отколкото вече има“ – казва Кинг. "През 1652 г. в акт на вандализъм братята монаси пробиват дупка в стената (ампутирайки краката на Христа), за да сложат врата на стената. Трапезарията се наводнява през 19. век, а Наполеон я използва като конюшня, което поставя картината в компанията на  коне и тор. През Втората световна война едва оцелява след бомбена атака, която унищожава голяма част от помещението. На фона на всичко това, фактът, че още съществува, е цяло чудо.“