Когато казваме, че нещо е "модерно", обикновено влагаме положителен смисъл в думата. Харесваме чудото на модерните изобретения, а и модерните светски виждания, които придобиваме. Но дали покрай скорострелното си движение към желаното по-добро бъдеще не сме забравили някои не по-малко значими истини?

През 20. век една жена набира популярност, изследвайки този проблем – антропологът Маргарет Мийд. Родена през 1901 г., тя е най-голямото от пет деца. Баща ѝ е професор по финанси, а майка ѝ – социолог и преподавател. Семейството ѝ често пътува, а тя сменя училища, в някои периоди учи у дома. Родителите следват различни религии и тя има възможността сама да си избере религия – избира епископалната църква. Може би всичко това повлиява решението ѝ да изучава различните начини, по които хората мислят и общуват.

Във време, в което жената висшист е рядко срещан вид, тя първо следва психология, а след това става докторант в сравнителното новата дисциплина антропология. Неин ръководител е Франц Боас – основоположник на дисциплината в САЩ. Той обаче не е съгласен с популярната антропологична теория, в която обществата преминават от варварство и дивачество към цивилизация, а смята, че по света има различни култури и всяка има своите специфични виждания, предимства и недостатъци. Неговата теза е, че Западният свят не е върхът на човешките постижения, а просто един пример за това докъде може да стигне човешкото общество.

По негово предложение Мийд заминава за Самоа - няколко малки вулканични, тропически острова в центъра на Тихия океан – където да изследва общество, считано все още за "примитивна“ култура, сравнително необругана от технологиите, и да покаже, че то също може да бъде проницателно и със собствена развита култура. Мийд вярва, че изолираността на това общество ще ѝ послужи като лаборатория, в която по-лесно да установи кои са най-полезните и здравословни културни норми. И така от 1925 г. до началото на Втората световна война тя прекарва времето си в Самоа и други острови в южната част на Тихия океан, като изучава местното население – рибарите, фермерите и малкото грамотни хора. Облича се като местните жени и гледа децата им. Мийд бързо става популярна сред хората и те често я посещават, за да си говорят с нея.

Докладите на Маргарет Мийд разкриват слабите страни по отношение на сексуалния живот в "модерните“ общества. Самата тя води нетрадиционен живот, като едновременно е във връзка с повече от един мъж, често влизащ в ролята и на неин съпруг, плюс непрекъснатото присъствие на любовницата ѝ – също известен антрополог на име Рут Бенедикт. Маргарет вярва, че "човек може да обича няколко човека, и че любовта намира своето място в различните взаимоотношения“. Може би именно защото тя не е нито хетеросексуална, нито моногамна, често в научните си трудове набляга върху лекотата, с която някои общества приемат такова поведение, както и здравословните отношения в любовта и секса, които се раждат при такова поведение.

В книгата си Coming of Age in Samoa от 1928 г. Маргарет Мийд изучава млади момичета, които преминават през пубертета, опитвайки се да разбере дали техните преживявания са много по-различни от тези на американските тийнейджърки. Целта ѝ е да разбере има ли какво да научи модерното общество от самоанското в това отношение и дали обществата биха могли да се променят, ако се промени начинът, по който се възпитават децата. Това, което открива, е, че малките деца в Самоа знаят всичко за мастурбацията и половия акт и то чрез наблюдение от първа ръка, но това не ги скандализира, или поне не по-малко от акта на раждането или смъртта. Хомосексуалността била рядко срещана, но също не е обект на срам. Често хората имали колебание относно сексуалната си ориентация, но не изпитвали особена нужда да я дефинират.

Разводите били често явление, но нищо срамно – хората просто приемали, че една връзка е останала в миналото. Да обичаш повече от един човек също било приемано и разбирано. Прелюбодейството можело да доведе до развод, но не винаги. Мийд разказва как в самоанската традиция любовникът на жената или мъжа може да спечели прошката на съответно съпруга или съпругата.    

"Любовникът отива до къщата на мъжа, който е бил наранен, заедно с всички мъже от своето домакинство. Групичката се настанява пред къщата, като всеки носи фина рогозка, която държи над главата си, наведен от униние и в знак на унижение. Когато стане вечер, предаденият съпруг излиза и казва: Стига толкова. Влезте и пийте кава. Яжте храната, която ще ви дам, за да захвърлим проблемите си в морето.“

Мийд твърди, че в Самоа разбирането за секса и неговата сложност като част от естествения житейски цикъл, а и развитието на подобни ответни реакции в проблемните ситуации, прави сексуалния живот на населението много по-лесен. От момичетата в Самоа не се очаква да изберат и заявят конкретно сексуално поведение – дали ще се въздържат, дали ще имат гадже, дали ще се омъжат. Общественият натиск, на който са подложени американските момичета, образува много повече стрес и прави по-трудно тяхното израстване. Изводът, който прави Мийд, е, че трудностите в американското тийнейджърство в голямата си част идват не от факта, че някой е тийнейджър, а от факта, че е американец.

Друго любопитно откритие в научните работи на Мийд са различните поведенчески модели при половете спрямо културата – много по-различни от това, което американците по това време биха могли да си представят. В САЩ мъжете определяли като продуктивния, разумния и агресивния пол, а жените като несериозния, миролюбивия и грижовния. В своята книга Sex and Temperament in Three Primitive Societies от 1935 г. Мийд записва много по-разнообразни наблюдения върху населението на Папуа Нова Гвинея. В племето Arapesh например и мъжете и жените се смятали за миролюбиви и грижовни същества, докато в Mundugumor и двата пола се характеризирали с безмилостно и агресивно поведение. В региона Chambri жените били доминантната част от населението с много по-агресивно поведение от това на мъжете, които пък били по-зависими и нуждаещи се от емоционална подкрепа. Според Мийд нито едно от тези поведения не е част от "човешката природа“, а всяко от тях е било провокирано, подучено или насърчавано от местната култура.

Особеният принос в научната работа на Мийд е именно откритието, че културата образува личността на индивида в огромен аспект. Не полът е причината жените да къдрят косите си или да изслушват проблемите на другите, нито пък расата може да е причина да нападнеш съседа си. Напротив, нормите и очакванията, вкоренени в обществото, са развили индивидуалния психологически състав. В този ред на мисли, посланието, което отправя Мийд, е да разпознаем еднаквостта на нашия потенциал, защото тя е там - скрита под повърхностните класификации по пол и раса, които се насаждат поколение след поколение, за да затрият мястото на еднаквостта ни.

Всъщност ние можем да избираме кога да обичаме и кога да бъдем агресивни, какъв стандарт на сексуално поведение да следваме, как да удовлетворяваме с лекота и съвест своите нужди.