Превод: Даря Хараланова

Просто човек. Просто живот. Един от многото други. Описание на жизнения път на един привидно обикновен човек. Тази малка книжка на Роберт Зееталер много ми напомни на "Стоунър" на Джон Уйлямс. Живот, който изглежда незначителен, но всъщност е уникален и много важен. Както всеки отделен човешки живот.

Романът проследява живота на Андреас Егер от неговата 4-годишна възраст до смъртта му. Сигурно много хора са живели така. В тишина, в спокойствие, в изгубено в Алпите малко австрийско селце. Един наглед безинтересен живот, изпълнен с много труд и малко радости. Живот в тишина, спокойствие, еднообразие. И всичко това е описано много дълбоко.

Трудно и тъжно детство. Тежък физически труд на новостроящия се в селото се лифт при непрекъсната опасност от лавини, участие във войната, тежко пленничество. Но всичко е преживяно и идва времето на закъснялата любов, която за съжаение е кратка и завършва трагично. И отново труд. Прогресът не влияе много на Егер. Той живее заедно с природата, обича тишината и величието на планините. За тези седемдесет години прогресът в австрийското село е много бавен.  Бавно се разгръща и животът на Егер. Заедно с всички жители на селото той приема случващите се събития и промени такива, каквито са. Бавно, търпеливо и толерантно. Неговото спасение е в природата, уединението в нея и с нея. В този кратък роман няма сложни описания и умни диалози. Има конкретни и отчетливи отрязъци от живота на един човек. Роберт Зееталер създава нещо голямо и задълбочено от ежедневното и простото. Това е печална и красива история за отношението на човека към природата, за самотата, за настъпването на съвременния свят.

За мен това произведение е за живота и смъртта. А смисълът на живота? Какъв е той? Ами никакъв, просто живей. Няма нищо, освен самия живот и събитията, от които той се състои. И не е нужно всичко да се усложнява с размисли за тайнствения смисъл на живота и да се измисля нещо допънително. Всичко е много по-просто. Това ни внушава Зееталер с този свой роман, с тихата си и нежна проза. Без всякаква атрактивност той докосва душата на читателя.