Снимка: Diptendu Dutta

Суша и наводнения - парадоксалната криза с водата в Индия

Абая Шривастава от Франс прес

Затънтеният щат в Североизточна Индия, където живее Тайлод Хонгвир, спада към най-влажните зони на планетата, но въпреки това на нея й се налага да събира всяка капка дъжд, стекла се от ръждясалия ламаринен покрив на къщата.

Заради пресъхването на изворите и водоносните слоеве в този регион с пищна растителност 66-годишната индийка трябва да се приспособява към периодичния недостиг на вода, характерен за кризата в гигантската южноазиатска страна.

"Нямахме течаща вода, но разполагахме с много вода през цялата година, защото имаше колкото щеш естествени извори и валеше много дъжд", обяснява жената от народността хаси.

Но през последните години валежите са все по-малко в нейния щат Мегхалая. "Вече събираме, каквото можем, щом завали, и си го пазим за после", казва Тайлод Хонгвир, докато покрива с парче памучен плат своето гърне за вода, изпъстрено с многоцветни шарки и обрасло с мъх.

Проблемите с водата в Мегхалая отразяват в миниатюра парадокса, който се забелязва в цяла Индия: веднъж твърде много вода, друг път - недостатъчно. Недостигът на резервоарна инфраструктура влошава още повече положението на субконтинента, извънредно зависим от годишните мусони.

Близо хиляда души загинаха през юли при наводнения, предизвикани от свирепия мусон, връхлетял Източна Индия, Непал и Бангладеш.

По същото време обаче милиони жители на големия южен град Ченай отчаяно търсеха "синьо злато" сред сполетялата ги суша и с часове стояха на опашка, за да си налеят вода от уличните помпи или от специално докараните водоноски.

Индия е включена в тревожния списък от общо 17 страни, подложени на много силен "воден стрес" заради съчетанието на риска от наводнения с периоди на суша.

"Дори непродължителна суша - а тези моменти ще зачестяват с промените в климата, може да има ужасни последици" като неотдавнашната криза в Ченай, отбеляза през август в доклад Световният институт за ресурсите.

Резервоари

Моусинрам в хълмистия щат Мегхалая се гордее с това, че го наричат най-дъждовното място в света - там падат 11 887 милиметра валежи средногодишно.

"Поройните дъждове бяха част от живота тук. Така и не свикнахме да се запасяваме с вода - толкова много вода имаше наоколо", спомня си Миралин Харшанди, директорка на училище в Моусинрам.

"От две години насам обаче вали все по-рядко. Силни дъждове имаше само две седмици през юни-юли", казва тя. Зиме оскъдицата принуждава местните хора да бият километри път пеша, за да се сдобият с вода.

Индия е сред държавите, които са най-уязвими за глобалното затопляне и последиците от него, имайки предвид огромното й население - 1,3 милиарда, високите равнища на бедност и неравенство.

Покачването на морското равнище започва вече да тревожи общностите по крайбрежията; горещи вълни убиват стотици хора всяка година.

Обезлесяването и бързата урбанизация без предварително планиране влошават още повече ситуацията в страната, където наводненията стават още по-мащабни, а дойде ли суша, трае все по-дълго.

"Изчезването на горите обърква времето и метеосводките на местно и на световно равнище - и в краткосрочен, и в дългосрочен план", отбелязва Харджит Сингх, експерт по климатичните промени в неправителствената организация "ЕкшънЕйд".

"Горите абсорбират карбоновия диоксид, в който се натрупва топлината, и така спомагат да се стабилизира климатът на планетата. Съответно обезлесяването означава повече парникови газове в атмосферата, а те затоплят и объркват климата", припомня той.

В Мегхалая, за да се справят с водния недостиг местното правителство и общините използват системи за събиране на дъждовна вода.

"Селяните участват в изграждането, в поддръжката на резервоарите и се чувстват техни собственици. Затова използват водата по-отговорно", радва се Тарсишъс Дхкар, селски кмет.

Тази "вода е толкова хубава, по-сладка от бутилираната" - споделя 16-годишната Тилдамон Сайлемтлех, "но може скоро съвсем да изчезне", тревожи се тя.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види