"Машенка" от Владимир Набоков

Първият роман на Набоков. Роман за първата любов. Дълбоко личен и най-автобиографичен. Лиричен разказ за далечната, изгубена завинаги родина.

20-те години на миналия век. Пансион за руски емигранти. Случайно видяна снимка подтиква живеещия в Берлин Лев Ганин да възкреси във въбражението си "загиналия свят“ на своето руско минало, изгубения рай на своето юношеско щастие. И всичко това трае шест дена. Шест дни на носталгично омагьосване от спомена за първата любов – Машенка.

Всеки носи първата любов в сърцето си до края на дните си. И тя трябва да остане там, в сърцето, смята Набоков. "Не се срещайте с първата любов. Нека тя остане такава – леко щастие или остра болка...“

"Машенка“ не е писан в Русия. И това си личи. Малцината герои са руски емигранти. Сюжетът се върти около Лев Ганин, по-точно около спомените му, които са и ключов елемент в произведението. Фабулата е проста – Ганин вижда при един от съседите си снимка на жена му Машенка – своята първа любов. Спомените не са му достатъчни, той иска да се срещне отново с нея, а такава възможност се отваря, тъй като тя ще идва при съпруга си в Берлин. И героят се преобразява, гмурва се в миналото и потъва в подробностите на спомена, смятайки, че още обича и ще обича Машенка и занапред. Спомените се превръщат в мечти и Ганин започва да строи миналото си наново, иска място, където да "настани“ своята любов и да й се наслаждава с цялото си същество. Той започва да диша с името Машенка. За него то въплъщава всичко значително и свещено. Героят решава да "открадне“ своята първа любов, без да се пита дори дали Машенка го обича още, но е убеден, че младостта ще се върне, а заедно с нея и щастието. Но нима може да се живее с миналото?... Мъжкият егоизъм в този роман учудва. Тъгата на Ганин по Машенка е по-скоро сцена, отколкото случващо се на нея действие. Осъзнаването, че всъщност Машенка е останала там, в напуснатата Русия и няма да го върне на пътя, по който той е тичал за среща с нея, идва късно и го отблъсква.

Първият роман на Набоков е истинска руска класика – бавно действие и чувствителен герой. На места напомня прозата на Бунин и Тургенев. Но какъв финал! Блестящ! Всички тайни на руската душа се разкриват само с един сюжетен ход! Дори само заради това си заслужава да се прочете романът.

Не е възможно Набоков да се сбърка с друг писател. Още от първия му роман. Неговата проза е богата, щедра, но в същото време е стройна и старателно построена. Всяка дума при него е на мястото си и може да предаде едновременно и смисъл, и емоция, и дълбоко чувство. Набоков не търси леки пътища в подбора на асоциациите, предизвиква нашата фантазия, измъква я от зоната й на комфорт, зашеметява ни с точни изказвания и предизвиква читателско удоволствие в най-висша степен.

Езикът на Набоков е сочен, чист, образен. Просто, кратко, изящно. Набоков разказва за това, което познава. За своеобразието на емигрантския живот, за цъфналите липи в Берлин и далечния, изпълнен с лек дим руски август, отминал завинаги заедно с младостта. И, разбира се, за любовта, по набоковски ухаеща тръпчиво на пелин.

В същото време реалистичността на прозата на Набоков предизвиква усещане  за груба откровеност и дори непристойност. Виждаш бедната обстановка в стаите на пансиона и несъвършената външност на героите, усещаш  неприятните миризми на купето във влака, чуваш кашлицата и псувните на героите, усещаш изгарящия леден вкус на водката или стоманения на кръвта. Набоков винаги балансира на границата, без да излиза от рамките на непозволеното, но и без да ни позволява да се отпуснем. Тази неопределена порочност на неговата проза интригува и примамва, не дава на погледа да се откъсне от редовете. Независимо от бавното развитие на сюжета, ти се носиш из книгата и не можеш да спреш докато не прелистиш и последната страница.

Краткият роман "Машенка“ е побрал в себе си и несъстояла се любов, и тъгата по родината, и размисли за бързия поток на времето, и съжаление за пропуснатите възможности. Повествованието сякаш е изплетено като тънка дантела и това създава усещане за потопяване в друга реалност. Езикът омагьосва и сякаш шепти: това е сън, това е сън. За отминалата любов и за изгубената Русия. За младостта, която  никога повече няма да се върне. Няма да има дъжд, носещ радост, няма да има първа целувка и юношески любовен трепет. Всичко ще мине, ще мине... Няма да я има и онази емигрантска тъга, и този студен и сив Берлин. Няма да я има немощната и митарстваща интелигенция. Всичко ще мине, ще се разтвори, ще се разтопи в далечната мъгла от забравени миризми, звуци и картини...

В това си произведение Набоков е вълшебник-чародей, който с най-обикновени думи предава нещо безтегловно, необяснимо, много изтънчено.

Финалът на романа яко отрезвява читателя, но въпреки това разбираш, че друг той не може и да бъде. Прозата на "възрастния“ живот побеждава поезията на младостта. "Машенка“ не е четиво само за младите, които да сравняват първата си любов с тази на героите, да се учат от грешките на героите, да разграничават доброто от злото. Защото първата любов се възприема истински едва след като са изминали много години, след като си извървял определен житейски път. Романът е за зрели хора, оформени вече личности, хора със своя предистория. Такива читатели ще получат прекрасната възможност да се върнат мислено във времена, когато още не са се научили да чувстват, когато всичко им се е струвало сложно и неразбираемо, а с това – още по-загадъчно и желано.

Набоков умее да предава отенъците на чувствата. Той ни умиротворява и възпитава и нашите чувства.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види